Определено всичко е адски вярно, помня почти всичко от написаното. И наистина ми върна доста хубави спомен... 

"Силиконов бюст след 2 година...." 

Добър вечер! От няколко дни имам доста голяма муза и усилено работя по историята, която ще ви покажа. Надявам се да има интерес и да я завърша. Приемам всякакви критики и мнения. Ее дано ви хареса!   

Е, беше време да си тръгна. Вече нищо нямаше смисъл, нищо нямаше да е както преди . Колкото и да го обичах трябваше да си тръгна. Не можех да търпя целия този тормоз. Ако бях останала всичко щеше да ме разяжда от вътре… Събрах някои от дрехите си, оставих повечето вещи. Взех си по – голяма част от общите ни спестявания и драснах една бележка:  „Нико, тръгвам си. След  това, което стана, не можем повече да продължаваме. Не се случи един или два пъти… Не ме търси, дори и аз не знам къде ще бъда. Взех малко пари от онези, скътаните. Оставям повечето си вещи тук. Не ги изхвърляй, ще дойда да си ги прибера. Май е това… Твоя Изабела!”
Оставих бележката  на масичката в дневната, взех си нещата и излязох. Поех дълбоко въздух и тръгнах, на къде – не знаех. Просто вървях и вървях… Небето беше мрачно и сърдито, нормално за есен в Англия. Черните облаци се движеха бавно, тежко и тромаво заради вятъра, които подухваше от време на време. Всеки момент намусените облаци щяха да излеят всичката си мъка и да затрупах земята с нея. Как ми се искаше и аз да можех така… Усетих ледена капка да се стича по бузата ми. Не, не беше сълза.. Заваля, отново. Крачех по – бързо от нормалното. Пред мен светна надпис на едно малко хотелче.  Отворих врата, изглеждаше уютно. На рецепцията беше едно момче, почти мъж… Ала детските му черти личаха. Около 20-22 годишен. 
- Леле как вали!! – възкликна сладура.
- Даа, изчака ме да вляза и започна.
- Сигурно пак ще вали цяла вечер.
- Мдаа, най – вероятно. Единична стая.
- Само да ми дадете личната си карта. За колко време желаете стаята??
- Първоначално 3 дни, тоест 3 нощувки. Заповядайте.
- Окей. – написа данните ми на компютъра и ми връчи ключовете – Стая 24, качете се на втория етаж в дъното на коридора е.  А престоя тук ще ви струва 45 паунда, по 15 паунда на нощувка. Има закуска и вечеря.
- Добре, благодаря ви. – платих му и се запътих към стаята си.

И аз те обичам, Неди!!  :p 
Невероятно еее!!! 

Ммм хареса ли си нещичко?

Здравей!!

Момичета, беше ми много приятно да си побъбрим, но мисля да си лягам. Лека нощ ви желая!     

Аааа ненененене!!!     

Купих си уникални обувки, 8 см... И сега се уча да ходя с тях... 
А при теб?? 

Хаха викаш сега му е времето...  Мразя, когато пиша нова история и не знам как да се казва... 

Обича да общува с девойки....   
Пиша една нова история и слушам музика, а ти??  :p

Аз мисля, че й завижда! 
Добре, а ти??