Здравейте!
Преди време, много обичах да карам ролери, по цял ден бях с тях. Умаляха ми.
Та, сега си търся да си купя нови.
В моя град няма голям избор, грозни са, а и не ми стават.
Някой знае ли български сайт, откъде мога да си купя ролери?
Благодаря предварително! ^^

• Хм.
  소녀시대 소원을말해봐

• Девет.

Тези:
http://kaprizen.com/?img=1508482
http://kaprizen.com/?img=1452535
http://kaprizen.com/?img=1438151

Еми, не можеш да си регистрираш фотошопа... Ако си била на пробна версия...

Здравейте! Търся игри подобни на Diner Dash, Family Restaurant и Turbo Pizza.
Ако знаете някакви други, моля ти кажете ми, защото са ми интересни... 
Благодаря предварително!

• Ето следваща част. Както обещах.. ;DD

  Глава 1, част 5. (последна част.)

  На връщане от училище спрях под двата прозореца на нейния апартамент. По-близкият се намираше само на два метра
  от моя прозорец. Щорите бяха спуснати, а прозорците - светлосиви правоъгълници на фона на тъмно сивия бетон.
  Стори ми се съмнително. Вероятно бяха някакво... особено семейство.
  Наркомани.
  Но, пък тя беше нормална.
  През това време се бяхме сближили. Разбрах името и. Казваше се Аби...

  ***
  Стоях в леглото си, загледан в тапета. Не можех да заспя.
  С майка ми гледахме мъпетите, но изобщо не внимавах в действието.
  Едно от сърдитите страчета падна от балкона. Защо? Незнам. Мислите ми бяха другаде.
  След това пихме какао със много сметана. Говорихме. Не помня за какво. Май да пребоядисаме кухненската пейка?
  Взирах се в тапета.
  Цялата стена до леглото ми беше тапет, който изобразяваше цяла, голяма гора. Дебели стволове и зелени листа.
  Обичах да лежа и да си представям човечета и създания които си живяха в гората.

  Сега доби ново значение. Отдругата страна, отвъд гората, живееше Аби.
  Лежах притиснал ръка на зелената повърхност, и се опитвах да си представя какво е оттатък. Дали там е стаята и?
  Дали сега е в леглото си? Представих си, че стената е бузата на момичето, която беше мека като бебешка кожа.
  Погалих стената.

  Чух гласове.
  Спрях да галя тапета и се заслушах. Един тънък и един по-груб глас. Аби и баща й. Като че ли се караха,
  така звучаха. Притиснах ухо до стената за да чуя. Дявол да го вземе! Да имах сега една чаша... Не смеех
  да стана и да взема, да не би междувременно гласовете да секнат.
  Какво си говорят?
  Бащата на момичето беше ядосан, нейния глас едва се чуваше. Напрегнах се за да чуя по-добре.
  Чух само няколко ругатни и тупване. Сякаш някой падна. Дали я беше ударил?
  Да не е посмял да я бие! Ще го убия ако и посяга.
  Жалко, че не мога да минавам през стени.
  Там вече беше тихо. Единствено усещах ударите на сърцето си.
  Станах, взех една чашка от бюрото ми, в която имаше две гумички. Изсипах ги. Взех чашата. Долепих отвора до стената - ухото
  си до дъното.
  Притаих дъх.
  Внезапен гръм.
  Изтрел с пистолет!
  Той е измъкнал от някъде пистолет и... Не. Беше трясъка на входната врата.
  Скочих на прозореца. Видях баща и, носещ една чанта, бързо крачеше към портала.
  Какво да правя? Да го проследя? Защо?
  Легнах. Прекалявах с фантазиите. Тя и баща и просто се бяха скарали. И аз се карах с майка ми понякога...
  Дори се случваше и тя да трясне вратата така.
  Но не и посред нощ.
  Лежах в леглото си, притиснал длани и чело към стената.
  Там ли си? Как си? Нарани ли те? ...
  Аби, Аби...

  Надявам се да ви харесаа... ^^

Историята замря, а пък аз написах 3 части затова ще си я пускам независимо дали коментирате.. ;D
Утре ще пусна другата част.
Благодаря за добрите мнения досега. <3

Ха, колко да е гадно.
Уж хапка по хапка ни даваха, пък последния епизод целия сандвич ни напъхаха... 

От горе надолу, 12тото натисни десен бутон и ще видиш кофата.