#635 Re: Архив » Който постне последен печели .. » 2012-09-06 19:55:55

Я имала съм профил от Февруари 2010. laugh  laugh

#646 Re: Лично творчество » Промяна. » 2012-09-06 14:44:19

Продължението...

Имаше около 4-5 хранителни магазина, а след тях имаше нещо като сбор. Продаваха се всякакви ръчно направени гердани, гривни, пръстени, обеци.. бяха прекрасни. Спрях се пред един щанд и почнах да оглеждам.
- Ще ти дам каквото си харесаш, само ако използваш дарбата си за мен.
- А това значи…?
- Каква е твоята дарба?
- Ами аз имам две дарби и двете не знам какви са…
- О-х-о ти си Холис! Приятно ми е аз съм Марта. Знам, че си новачка, така че вземи каквото си харесаш без нищо в замяна. – избрах си едни много сладки обеци, ръчно направени. Сложих си ги и ми стояха перфектно на роклята. А те бяха висящи ягодки. Тръгнах към другите щандове, всички ме поздравяваха, явно бяха разбрали по една или друга причина, коя съм аз. Предлагаха ми гердани, гривни, пръстени, обеци без нищо в замяна. А ако откажех, те ми казваха, че ми се сърдят. Затова си взимах. Всички накити ги пъхах в чантата си, която вече беше препълнена. На следващия щанд нямаше къде да слагам поредния гердан. Благодарих на търговеца и продължих към улицата. Слава богу вече нямаше щандове, а пак супер маркети. Пред мен се появи като от нищото (да това ми напомни за Каел) Ник.
- Мамка ти Ник. Взе ми ангелите.
- Запомнила си ми името! Просто реших, че ти е нужна торбичка за тези неща. – каза той и посочи гердана и чантата ми.
- Да, много мило от твоя страна.
- Знам, аз съм голям джентълмен. – каза той и се усмихна самодоволно.
- Да голям, направо да си теглиш куршума. – измърморих аз взех торбата, извадих нещата от чантата ми и ги натъпках там. – виж трябва да огледам училището, да намеря кабинета в който утре ми е първият час. Трябва после да се прибера в стаята и да си легна. О да, и да намеря тоалетната. Всичко това само няма да се свърши, така че беше ми много приятно..
- Знаеш ли, че имаш много сладка рокличка. Не знам защо си я облякла по това време. – каза той и се усмихна.
- Защото не усещам студа глупако. – казах аз и завъртях досадно очи.
- Ооо глупак? Аз? Объркала си моето момиче, може да съм мързелив, ленив, нахален, досаден, и така нататък, но не съм и глупак.
- Все тая. – казах аз и повдигнах рамене. – да се прибираме.
- Права си. А между другото на колко си? Питам така информационно.
- На 17 и половина.
- Е сега със половина или без половина пак си на 17. – каза той и аз отново повдигнах рамене. – аз съм на 19 също като…
- Каел. – казах аз и като разбрах какво направих си сложих ръката на устата.
- Да точно така, ние се познавахме… но вече… нищо не е същото… тоест не поддържаме връзка.
- Защо?
- Много добре знаеш. Той беше моят.. ъъъъъ най-добър приятел. – каза той като наведе глава и подрита едно камъче.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook