На море в края на Август, а преди това.. рождения ми ден ще се мисли дали да го празнувам.. който е след 2 седмици и 4 дена

от къде мога да изтегля този филм?

честито, всичко най-най (f)

хубави са

хубава темичка

напълно нормално е, другия месец навършвам 15, а още нямам първа целувка, а за гаджета пък да не говорим

плодова салата
близалка vs. желирани бонбони?

snikers
плодово парфе/домашен кекс?

виж тук, ако можеш да намериш нещо
http://browse.deviantart.com/?qh=&secti … +wall+kiss
http://browse.deviantart.com/?qh=&section=&q=wall+kiss
http://weheartit.com/search?utf8=%E2%9C … ss&commit=

тази.. http://www.youtube.com/results?search_q … 0%BB%D0%B0 момиче, мислещо себе си за голямата работа, че е момиче мечта на всеки и обижда другите от собствения си пол, че били к**** пикли, кифли и т.н. като тя самата е много зле сама ще се увериш в това, като видиш някое от нейните клипчета

Хепи Холидей ^^ Честито на всички (f)

Ето некста, макар и не толкова дълъг, колкото очаквах I hope you enjoy it (arrow)

ГЛАВА 4-ТА

    - Джо, какво правиш тук, момче? - сънено попита директорката.
   - Госпожо, извинявам се, че съм тук по това време на нощта, но Том го няма в леглото.
   - Какво? - сепна се Гринда и скочи от леглото, като бързо се отрезви. - Бързо да го намерим, момче! Не може да е отишъл далеч.
   Том ходеше насън. Беше тръгнал към градинката..
   - Том! - извика Гринда.
   - А? Какво правя тук? Как съм стигнал толкова далеч? Какво става? - внезапно се сепна Том.
   - Ходеше насън, приятел. Хайде в леглото. Изглежда се чувстваш по-добре. - беше треперещия глас на Джоуи.
   - Обратно в леглата, деца. Хайде. - подкани директорката.
   Прибраха се обратно в леглата и..
   - Джоуи, колкото пъти заспя, толкова пъти сънувам един и същи сън, напоследък.. - започна Том. - Мога ли да ти се доверя? - попита той.
   - Разбира се, че можеш. - отвърна Джо.
   Добре. Сега, преди директорката да ме събуди със своя вик, сънувах че отварям вратата на някаква стара, порутена сграда, но тъкмо я бях отворил и.. - Том за малко спря. Изстреля това изречение толкова бързо, че сега едва си поемаше дъх. - А след като заспах на закуска, сънувах как бавно се приближавам към двора на същата тази къща.
   - Звучи зловещо, дали не означава нещо? Някаква поличба може би?
   - Напълно е възможно.. - не довърши Том, защото..
   - Том, трябва да заспиваш, Джоуи, ти също! - беше строгият глас на лечителката. Стаята й беше точно срещу тази на момчетата, затова ги беше чула да шумят. - Хайде, сладурите ми. - завърши тя и илезе.
   - Добре, кой знае какво може да е, но се надявам да не е сериозно. Лека нощ. - каза Джо и кротко заспа.

* * *

   На сутринта Том не се събуди както обикновено, но не се и налагаше. Лечителката беше поръчала да не го будят. Другите вече привършваха закуските си, докато Том още се въртеше в леглото си. Не спеше спокойно.
   Отвори вратата бавно и внимателно, пантите изскърцаха. Прекрачи прага на къщата и започна да върви напред, също толкова бавно и предпазливо.
   - Томи, събуди се, трябва да си изпиеш лекарството и да хапнеш нещо. След малко и специалистите ще дойдат, вече е почти 12 на обяд.
   - Мм, не искам да ставам, лошо ми е, не си чувствам тялото.. - измрънка момчето.
   - Ставай, хайде, трябва. - каза лечителката, поднасяйки му лекарството. - Болен или не, все пак трябва да се храниш, иначеще стане нещо още по-лошо.
   Тя му даде и малко от закуската - 2 препечени филийки с масло и мед, както и чаша липов чай. Том изяде всичко без никакъв апетит, имаше чувството, че ще върне всичко обратно. Но това, разбира се, не стана. Той си легна отново, за да го събудят пак след около час.
   - Това ли е смелчагата? Какво хубаво момче. - каза един топъл, мелодичен глас. - Здравей, момче, аз съм д-р. Лорънс, а този до мен - др. Хоритън. Тук сме за да..
   - Да, знам, за да ме прегледате. - без ентусиазъм завърши Том. Наистина се чувстваше много зле, затова не беше особено и учтив. Но д-р. Лорънс не обърна много внимание на това. Той продължи..
   - Точно така. Искам да ми отговориш на няколко въпроса, които ще ти зада, докато те преглеждам. Съгласен? - този човек излъчваше някаква нечовешка нежност. Въпреки лошото си състояние, Том успя да забележи това и веднага хареса доктора.
   - Мхм, ще се опитам. - отговори том тихо.
   - Добре, какво прави преди 2 дни? - започна Лорънс. - Нещо да си ял развалено, да си се мокрил..
   - Да, играх на водни бомбички с всички. Не виждам какво общо има това все пак. И не съм ял нищо развалено, просто няма начин.
   - Добре, тогава от какво би предположил, че може да е?
   - Не съм съвсем сигурен..
   - Сънуваш ли странни сънища, или поне такива, които имат продължения или се повтарят?
   - Да.. - започна Том.
   - Какъв? Ще споделиш ли с мен? - усмихна се докторът. Хоритън засега все още мълчеше.
   - Ами, всеки път, щом заспя, се появявам на едно и също място. Например като за начало сънувах, че влизам в градината на някаква стара порутина, в друг сън, може би следващия, вече съм близо до вратата и натискам дръжката да я отворя, 3-ти път..
   - Влизаш в самата сграда.. - завърши вместо него мълчаливия досега др. Хоритън.
   - Точно така.. - погледна го Том с известен интерес. - Как се досетихте?
   - Не беше толкова трудно.
   - Винаги ли стее толкова мълчалив? - попита изведнъж малко по-живо момчето.
   - Не, не разбира се. - засмя се докторът. Но до края на пребиваването им, което не беше дълго, той не каза почти нищо друго.
   Доктор Лорънс прегледа момчето, след което с малко тревога в гласа каза:
   - Това е нещо, което не мога да установя със сигурност. Момчето е съвсем наред, тялото му функционира съвсем нормално, и все пак нещо не е съвсем наред. Имало е и случаи на припадъци, така поне разбрах, нали? Не мога да установя обаче защо. Доколкото мога да преценя, момчето е съвсем нормално, не е претърпявало нервен срив, не е посягало на себе си по някакъв начин. Все пак ще взема малко кръв за проби и ще се върна до няколко дни да съобщя резултатите. - каза той. Взе от Томас няколко капки кръв и се сбогува.
   - Довиждане, до скоро. До скоро, смелчага. - поздрави той и излезе.

Пак се извинявам, ако има грешки.. Да продължа ли с писането? И между другото смятам да пускам скоро още една историйка (което не означава, че спирам тази), та, има ли любопитни или желаещи да започна нещо ново? Освен това