Добре де, свежо е и може да се получи доста добра история от това.

Така че ми харесва, като изключим проста фактология, която леко ти липсва.
Значи, не можеш да пратиш СТУДЕНТ в изправителен дом, това нали го осъзнаваш ? Изправителните домове могат да са нещо като пансиони вместо прогимназия и гимназия, не вместо университет ! И що за майка (изключая Крюела Девил и мащехата на Пепеляшка), би си пратила детето в изправителен дом вместо в калифорнийския университет ... ако това, естествено, е възможно. Понеже НЕ е.

613

доказано, е че левичарите са по-умни !

и двата

и двата

на HotxBitch

мне

ами, интересен, интересен ... колко да е интересен :д
майка ми ми беше разказвала как от леглото съм паднала върху някаква плюшена играчка, която като я удариш и издава някакъв силен звук ... та тя я чула от отсрещната стая, аз не :Д

но доста добра е историята на братовчедка ми - като била бебе паднала от леглото в един сак и техните се побъркали да я търсят и чак след няколко часа някой се сетил да погледна в сака

Никой друг. Не съм плакала за никого така. Никой друг така не ми е липсвал. А ти дори си още тук - какво ли ще е, щом съвсем те няма ...
  Отвращавам се от всеки друг сега. На никой друг не позволявам да ме докосва там, където ме беляза ти.
   Косите ми са вече само твои. Само ти си с пропуск награден. Устните ми не желаят да приветстват чужди. И те безвъзвратно се изгубиха след теб. А тялото ми взаимодейства само с твойте ласки. От глава до пети - обхождал си и изучавал, пропил си ... всеки друг блокирал.
   Затварям очи и те виждам.
   Погледът ти, нежно впит в моя, устните ти - леко отворени, копнеещи ... ръцете ти, поставени на талията ми идеално пасват ... копнеж ...
   Отново ръцете ти. Те нежно се спускат по мен. Целувки нежни на цялото ми същество дари. А когато трябва - страстен и настойчив - всякакъв си, всякакъв бъди. Захапка за врата и натиск лек ... ела, вземи ме, вечно ме целувай.
    Затварям пак очи и те усещам ...
      Устните ти са по моите, по врата ми, по гърдите, дразниш ме леко с пръсти, по бедрата с целувки ... затварям очи и настръхвам. От спомени ... че още те усещам ...
     И топли ме, и ме сковава.
  Легна ли в леглото си, усещам те по мен, после нещо ме връща най-арогантно в реалността, а върху ми пада ужасна тежест, която не ми позволява да се изправя. Прикована съм и искам да заплача. По-добре ще е да те забравя, но е рано още.
Не, не ще да е ...
   Никога съзнателно не бих се откъснала от Нашите спомени. Никога не бих те изтрила, за да си спестя болката ... всяка секунда с теб бих платила за век изтезание. Не, не бих се отрекла от теб, от тях, от нас ...
      Та нали още те усещам по себе си !

Докосна ме с думи първо,
а после ме прониза с поглед.
Изкачвахме се с теб по стълба,
дори и слизайки - нагоре.

И музика под звезден съпровод
не ми свали небето - възкачи ме
аз кукла съм, ти - моят кукловод,
и нека съм използвана, вземи ме.

С косите ми се заигра като начало,
а пръстите ти - нежно на врата ми,
с целувка го дари, а мойто тяло
реагира страстно, помрачавайки ума ми.

Дари и мойте устни с отрова сладка,
в зависимост превърна се любима моя.
Любов или пък страст - безкрайно кратка,
но преди края, ще ми се да съм изцяло твоя.

а fine frenzy - almost lover може би. Просто с нея се сблъскахме в точния момент. Напълно описателна.

аз се завръщам ... нищо ново като гледам - пак необновена тема

как сте ?

а да - опа, понякога забравям, че има и други градове