Ощее!!   

Моят:
http://ijustcantbelieve.tumblr.com

Шотове до края на дните ти!! 

Като по - малка съм имала. Тогава по цял ден игри насам натам по треволяците и е напълно нормално някой "гостенин" да ти се лепне. По принцип няма как да се предпазим от кърлежите. Но могат да се извадят със сол, крем за ръце или олио. Като там където е кърлежа се маже с едно от тези трите и се върти ОБРАТНО на часовниковата стрелка. Трябва леко да се натиска навътре, за да излезе, но и всичко да бъде много внимателно, защото може главата да остане там и проблема става наистина голям. Но всеки, който се притеснява от това да си го вади сам, може да потърси лекарска помощ.

Ооо чудесно ее!!  Некст!!
Между другото, как мина изпита?? 

На мен ми трябваше медицинска бележка, служебна бележка , удостоверението и характеристиката, която ти дават в края на учебната година. Направи копие на всички тези документи. Не помня добре, но мисля, че си носих и акта за раждане (отново с 1 копие). Успех с кандидатстването и дано те приемат там, където най много искаш!

Не точно.
Спагети с болонезе?

Да.

Любов на любовното място...

Добро утро, сладури!!   

Адски много се радвам, че я харесвате. Моля, тези, които само я прочели да изразят мнение. Ето ви и некста! 

ЧАСТ 2
Завъртях ключа и влязох. Беше уютно. Не много голяма стая, стените бяха бананово жълти. Имаше телевизор и отделен санитарен възел. Леглото беше големичко, не ми приличаше на единична стая, ноо…  Часът беше 18:45. Извадих си дрехите, за да не се мачкат. Съблякох се и отидох в банята, огледах се в огледалото.
- Мамка му!! – видях на хълбока си синьо петно. Натисках леко, заболя ме.  Застанах под душа и пуснах топлата вода. Беше невероятно чувство. Стоях доста време в банята. Загърнах се с една кърпа, а с друга си увих косата, като тюрбан. Трябваше да сляза долу за вечеря. Отидох до първия етаж и открих бюфета, казвам бюфет, защото беше по – малко от ресторант, а и не приличаше на такъв. Имаше витрина отрупана с най – различна храна. Бях адски гладна и не знаех какво да си взема. И докато решавах какво да хапна пред очите ми попадна обява за работа в хотела, като готвачка. Честно казано доста ме биваше в приготвянето на храна, обичах да готвя, а и се нуждаех от работа, защото парите ми щяха да свършат бързо.
- Извинете, госпожо! Валидна ли е обявата за работа??
- Да, госпожице. Желаете да ли да подадете молба? – любезно отговори възрастната жена, с миловидно лице, зад витрината.
- Да, бих искала. Може ли да ми дадете малко информация?
- Ами ще трябва да отидете при собственика на хотела, помолете Дерек да ви заведе. Там  шефа ще ви даде една молба, която да попълните , ако ви одобрят ще имате тест период от 2-3 дни и след това започвате работа при нас.
- А кой е Дерек??
- Момчето на рецепцията, син е на собственика на хотела.
- Добре, адски много ви благодаря.
- За нищо, мила. – каза усмихвайки ми се – Е, избра ли си нещо за хапване??
- Да, бих искала от тези спагети със сос и минерална вода.
Жената ми напълни до горе една чиния и донесе шишенце с вода. Сложи всичко на един поднос и ми го подаде.
- Колко ви дължа??
- 2.85.
- Ето, заповядайте! – подадох 5 паунда – задръжте рестото.
Седнах на една маса в дъното и започнах да вечерям. Докато не видях Дерек. Метна ми и се усмихна. Странно… Отвърнах на поздрава му, а той се запъти към мен.

Николче, като за първи път бива. Но имаш доста повторения и разни грешки.  :p