http: //www. vbox7 .com/pla y: 1b1084c17a&start=185 ожа ао  

Никой не ми хареса.

Последният епизод беше......     Нямам търпение за шести сезон.

Аз имам обеца там.
1.Във всеки един салон медицинските обеци са различни, но най често са най-обикновени обеци с винт.Ако искаш, ти сама можеш да си купиш обеца и като отидеш да те пробиват да я дадеш и да кажеш, че искаш да те пробият с нея (ако си с пистолет).
2.Преди да си сменя моята обеца я държах може би към месец.Може да ти се стори доста, но първия път, когато се пробих там я махнах още след 2-3 дни и първо, че болката беше ужасна и второ, че може да ти се получи инфекция, ако я махнеш прекалено рано и сложиш друга.Най-добре я дръж към месец, а и ти сама ще си усетиш кога да я махнеш.
3.За разлика в дупката не мога да ти кажа дали има, но с пистолет става по-точна, докато с абукат може да се изкриви.Моята си я направих с пистолет и малко ме заболя, така че, предполагам с абукат ще боли доста, все пак това е хрущял.Би трябвало да ти сложат упойка, ако избераш абукат, но знам ли...
4.Това което са ти казали, че с пистолет ще можеш да носиш само обикновени обеци, а с абукат-обеци за вежда и т.н може и да е вярно, но защо по дяволите ще си слагаш обеца за веждата на хрущяла на ухото?!?То за това си е обеца за вежда, защото се носи на веждите, а не на ушите..
Надявам се да съм помогнала.

Измислица.
Спиш до късно?

37 част.Надявам се да ви хареса.

По-късно същият ден се звънна на вратата.Беше към 20 часа."Кой ли може да е?" попитах се на ум и скокнах от леглото.Слязох стълбите към първия етаж за около четири-пет секунди и отворих вратата.
- Здрасти. -Беше Майкъл.Усмихваше се чаровно както винаги. - Искаш ли да излезем? -Попита той и в този момент изражението му се промени.Зачудих се какво става и видях, че гледа нещо зад мен.Обърнах се и видях Раян.Двамата се гледаха без дори за миг да се изпуснат от поглед.Тъкмо когато Раян понечи да продължи по пътя си към кухнята, Майкъл прекрачи прага на къщата и го спря. - Раян, виж, съжалявам за сбиването човече.Хайде, най-добри приятели сме...да не се караме. -Раян остана неподвижен за няколко секунди, но след това продължи към кухнята.
- Все тая. -Промърмори под носа си и отвори хладилника.
- ...Остави го. -Казах на Майкъл, след като се приближих до него. - Ще му мине, просто му дай малко време.
- Да... -Въздъхна той. - Е, ще излизаме ли?
- Добре, дай миминутка да си взема телефона и портомонето, и тръгваме.
_____________________________________________________________________

- ОК, готова ли си? -Попита ме Майкъл.Бяхме се настанили в малко ресторантче по плажната ивица.Бяхме поръчали няколко ястия и си давахме малки хапки от всяко, като трябваше да познаем, какво ядем със затворени очи.Бе мой ред.
- Да, давай. -Майкъл ми подаде нещо, но нямах представа какво е. - Ммм, мисля, че е сладко...Не,не, чакай!Солено е.Да не би да е риба с лимон?
- Боже...категорично ме победи.Позна абсолютно всичко, а аз помислих пържените картофи са варени моркови. -Двамата се засмяхме, а след като си допихме, аз-колата, а той-бирата, платихме сметката и започнахме да се разхождаме по центъра.
- Е, какво следва? -Попитах Майкъл. - Вече минава 23 часа, магазините ще започнат малко по-малко да затварят.
- Не и този. -Посочи той и погледнах към светещия надпис "Коли под наем"
- Да, но не мисля, че ще се нуждаем от кола.Аз живея на десет минути от тук, а ти на пет. -Засмях се и продължих напред, но той си остана на мястото.
- Да, но ще ни е нужна, ако ходим в съседния град. -Усмихна се той и се насочи към магазина.Не се опитах да го разобедя, нямаше смисъл.Щом си беше наумил нещо-щеше да го направи на всяка цена. - Хайде, качвай се. -Подкани ме той, след като бе платил на стария мъж зад бюрото.
- Сериозно ли мислиш да отидем до съседния град?
- Какво ни спира?!Хайде, поживей малко. -Замислих се, но после се съгласих и скочих вътре.Колата беше без капак и със силната скорост, с която караше Майкъл, косата ми се вееше във всички посоки.Пътят минаваше точно покрай морето.Беше невероятно изживяване.Целият този адреналин, скоростта, вълните, небето.За пръв път чувствах сърцето ми да бие толкова силно.Аз...аз живеех.Майкъл видя колко се вълнувам, усмихна се и извика. - Хайде, извикай и ти, чувството е невероятно.Хайде... -Станах права, разперих ръцете си и извиках.Извиках с всичка сила, а след това отворих силно стиснатите си очи.
. Боже...аз...аз летя. -Усмихнах се, поех си дълбоко дъх и погледнах към Майкъл. - Аз летя Майкъл. -Пред нас бе пълен мрак.В късните часове на нощта не можеше да се види нищо.Сякаш пътувахме из космоса, някъде из безкрайността.Беше...беше невероятно.След като пристигнахме в съседния град намерихме отворен денонощен магазин и Майкъл си купи бира, а аз-нищо. - Това е най-хубавата нощ в живота ми.Никога не съм се чувствала така... -Обясних му докато стояхме легнали на капака на колата и гледахме звездите.
- За това си струва да живееш, Елизабет. -Каза той и надигна бутилката с бира. - Точно за тези моменти си струва да живееш. -След като постояхме още малко и се нарадвахме на гледката, се върнахме обратно в Оушън Сити и се прибрахме.

Тук от почти две седмици вали.Сякаш съм в Лондон.

Мм, нищо.Само се размотавам из стаята и се чудя, кога ще спра да вали.Ти?

Здравейте.

Изкарах мързела ми на нови нива.  

Не, казах на майка ми, че ще отида тази седмица, но още не съм отишла и в скоро време ще се усети.

Гледам някакъв много як трилър по Бтв, как си иначе?