Така:
Love

Алхимията на изневярата

Заключена съм в златна клетка.
Изтъкана съм от благородните лъжи.
Сърцето си заложих на рулетка,
а то в прегръдката му пак се скри.
Любовта във мен не е красива,
тя черна е, по-черна от тъма.
Душата ми, душа на горска самодива,
се лута във безпътната тъма.
И моите дни са тъй безкрайно мрачни,
по-мрачни даже от нощта,
а мислите ми, тъй прозрачни,
се скитат във безкрая на света.
Писмо, оставено на мъничката маса,
подписано със кръв на участ зла.
С предсмъртен поглед, безучастна
се вглеждам в образа на моята тъга.
Стоя и непрекъснато се питам
дали да бъда чужда си е струвало
и до кога ще продължавам да се скитам,
и какво съм в търсене изгубила?

Алегория

Любовта е моя спътница незрима,
огрява ме със светли, стоплящи лъчи,
прогонва всеки студ и всяка дълга зима,
що живеят в моите очи.

Прогонва всяко зло, коварно безпокойство,
озарява моя сив и мрачен сън,
дава ми криле на бурно непокорство,
смелост да изляза пак навън...

... Навън, където черни кръстове стърчат
и адски демони с човешка плът пируват,
там пътят отдавна не е път -
на всеки ъгъл дяволи души купуват.

Процъфтява тази тъжна търговия
сред мрака – зъл и ледено студен,
обагрен с черна демонска магия,
прогонила усмихнатия светъл ден...

Сред този земен Ад аз тръгвам на разходка -
започвам земния си път,
стъпвам смело с уверена походка,
а с мене две приятелки вървят.

Едната е с красиво име гордост,
гледа тя със вопъл ням,
но върви с някаква щастлива бодрост
и влиза тихо в моя малък храм.

На другата викат  ù любов –
тя сляпа е, не вижда земния ни Ад
на тоз свят, пълен със тъга, суров,
събрал се в шепата на моя малък град

Интересно ли как съм влезнала в профила на потребителя публикувал стихотворението! Както и да е жалка работа и завист. Човек да не се реши да покаже нещо.

Така:
Blue Power

Когато

Когато лед в огън се превърне,
когато през деня блестят звезди,
когато времето назад се върне,
когато мъртвите надигнат пак глави.

Когато пясъкът на камък се превърне,
когато сняг през Май вали,
когато тишина светът обгърне,
когато слънцето усмихнато заспи.

Когато славейчето спре да пее,
когато нощите превърнат се във дни,
когато болният се пак засмее,
тогава мен ще спре да ме боли.

Жена

Разпилях се като шепа пясък,
счупих се на хиляди стъкла.
Заблестях отново с чуден блясък,
полетях със сребърни крила.
Летях и чувствах свободата,
обливах се със слънчеви лъчи.
Любувах се на тишината,
гледах в твоите очи.
Няма вече аз да плача,
сълзи няма да пророня.
Знам, че няма начин друг,
освен тъгата да прогоня.
Ще остана аз отново нежна,
топла, чувствена, добра.
С душа белоснежна,
щом наричам се жена.

Ам:
         

Шоколад ''Милка'' с цели лешници.

Клиширанте смс-и никога не са ме радвали. Всичко е по-красиво и звучи много по-искрено когато е измислено от самият теб.