Ееее, аз съм малко русо... (макар и брюнетка). А то стана така - тези, на които им подсказвах имаха повече точки на теста от мен... Естествено аз си наваксах точки с писане на съчинение. 
Мерси!   

И карам други да го бичат!   
Как си иначе? Какво ново при  теб?

Ммм пълен айляк!!! Райче ми е! 
А ти??    Вече никак не ми пишеш..

Здравейтее! 

Честит рожден ден!! Желая ти много здраве и щастие, нека любовта не напуска живота ти и успех и късмет във всяко ново начинание!    (f)  (^)

- Някой??

Малко по - дълга част, за да ви се реванширам. 

ЧАСТ 4
Събудих се от есенното слънце, което галеше бузите ми. Седнах в леглото и се протегнах. Беше около 6:30. Станах и се запътих към банята, направих си сутрешният тоалет и се облякох. Вързах си черната коса на конска опашка и си сложих малко молив, просто за да подчертая пъстрите си очи.  Днес  трябваше да отида при собственика на хотела. За това избрах малко по – официални дрехи. Все пак няма да отида по домашен анцуг и стара тениска.  Някой почука на вратата.
- Кой е?? – попитах аз силно.
- Аз съм Дерек.
- Дерек кой?? – казах с насмешка.
- Охх, просто ми отвори!
- Добре де, идвам!  - отворих му и се изхилих срещу него.
- Еее, готова ли си?? –попита леко нетърпеливо на вратата и леко хлопаше по нея.
- Мдаа.
Заведе ме на последният етаж  в кабинета на баща му. Почуках и чух отговор да вляза.
- Аз ще те чакам отвън. – прошепна Дерек и ме бутна вътре. Влязох и се огледах. Кабинета беше огромен.  Всичко беше обзаведено с вкус, имаше огромно абаносово бюро и два фотьойла.  Зад бюрото стоеше плешив мъж с побеляла коса. Личеше си, че е доста закръглен. Костюма му стоеше опънато. Нямаше нищо общо с Дерек – добре сложен, висок, красив… А баща му – нисък шишко. Усмихнах си се наум.
- Добър ден! – промълвих тихо, оглеждайки обстановката.
- Да, какво обичате, госпожице?? – попита ме господина срещу мен, като ме погледна през очилата.
Стоях неподвижна до вратата. Не знаех какво да правя, беше ми първото интервю за работа. Та аз бях само на 20. Поех си дълбоко дъх и отговорих.
- Разбрах, че търсите персонал за кухнята долу. Казаха ми, че трябва да дойда тук при вас, за да попълня документи. – казах по – уверено и пристъпих напред.
- Заповядайте тогава. – подкани ме да седна – Е, как се казвате?
- Изабела, господине. – казах аз и седнах на мекото канапе. Беше много удобно.
- Ооо, моля те, стига с това господине. Просто ме наричай Джери, всички ме наричат така.
- Простете, господине… Тоест Джери. – беше странно да наричам поименно мъж, който беше поне с 35 години по възрастен от мен.
- И на колко си, Изи?
- На 20, почти 21.
- Ахаа, младичка си и за какво кандидатстваш?
- Помощник готвач.
- Умееш ли да готвиш?
- Да, успокоявам се, като го правя.
- Хем младичка, хем хубавичка, даже може и да готви.  Нали знаеш, любовта на мъжа минава през стомаха. – каза той, засмя се гръмко и погали корема си. Все още се чувствах неудобно пред него. Изглеждаше, че е човек с широка душа и много дружелюбен. Но по – късно може би, щях да се уверя, че нищо не е такова каквото изглежда.
- Такаааа, това са нещата, които трябва да попълниш. Към колко ти е удобно да минеш отново??
- Сега е 8:15, ще ги попълня и ще се кача отново.
- Да не живееш в хотела??
- Да.
- И харесва ли ти?
- Много. Всичко е адски уютно и ми допада обстановката.
- Радвам се!!
Станах и си тръгнах. Отворих масивната врата и излязох. Дерек ме чакаше отвън.
- Еее как мина??
- Мисля, че мина добре… - казах леко неуверено.
- Щом ти каза да го наричаш Джери, значи всичко е окей.
Попълних документите долу и пак се качих да ги оставя. Джери не ги погледна дори, но ми каза, че съм назначена. Всичко мина по – бързо, отколкото очаквах. Започнах работа на следващият ден, бях много изпълнителна и слушах какво ми се говореше. Изпитателният ми срок мина и започнах работа официално.

Оууу, прекрасно е!!!       Ощееее!!   

Едва ли! Адски увлекателна е, сигурна съм, че има и други! 

Мм интересно е!! Пусни некст!  (arrow) 

Страхотно е, Неди!! 

Интересно е, ще следя историята! Внимавай за правописни и пунктуационни грешки, защото в тази част доста привлякоха вниманието ми.