за ПолЯ 
(arrow) баси яката дрешкааааа   

Съгласна съм с мнението на the_sladUrch3
+ има инверсия на някои места, което прави изречението да звучи странно.Забелязах, че Пламен говори така на момичето, сякаш го познава отдавна и едва ли не са заедно.Странни са всички тези "принцесо" и т.н.Просто не е естествено и в истинския живот няма да се случи така, а предполагам целта ти е да звучи реално.
Иначе има хубав замисъл, виждала съм как пишеш,можеш и по-добре 

Досега всяка година си разменяхме, като теглихме листче с надпис дали е момиче или момче + номер (който не съвпада с номера в клас), но тази година желаещи бяхме само аз и още няколко момичета и няма да си разменяме :[[[[[

Красиво ее, пишеш страхотни неща   

Страхотна е Кери, само че тая роля хич не й отива.Просто не е създадена да се кълчи така мръснишки и въобще да е такава.Иначе и песента не ми харесва 

Не си падам по стихотворенията и рядко ме грабват, но това направо ме тушира.Прекрасно изразено чувство, страхотно е!

Ето я и последната част 

-Чакай, спри .. – госпожата рязко ме прекъсна с уплашено изражение – убила си момичето?
-Да – отговорих студено и без да чакам отговор продължих, като се опитах да не я гледам в лицето, защото то изписваше ужас и страх, а аз точно от това се боях.
„ .. уплаших се и избягах от мястото.Отидох в дома на Рик.Той ме посрещна с топла усмивка и нежно „здравей”.Прегърнах го силно, а после го целунах.Усещането беше невероятно.Нежните му устни пасваха перфектно с моите.Той не се дръпна-напротив,обгърна ме с ръце.Оказа се, че тези 5 месеца прекарани в агония и постоянни сълзи струваха точно няколко секунди, най-хубавите секунди в живота ми.Рязко се дръпнах, когато излязох от транса.”Обичам те” казах и затичах към вкъщи.След себе си чувах как Рик вика моето име. ”И аз те обичам” чувайки тези думи се спрях като закована за секунда, но нямаше как да остана, затова отново затичах.Влетях вкъщи.Не знаех какво да правя.Не можех да остана и минута повече.Мама влезе вкъщи секунди след мен. „Мишел, искам да ти кажа нещо важно.Знам, че ще си много тъжна, но трябва да заминем.Предложиха ми елитна работа в друг град.Трябва да приема.Знаеш, че сме само двете и нямаме много пари.Ще изкарвам тройно повече.Съжелявам, че ще трябва да се разделиш с Рик, но нямам избор.А и със заплатата ми ще му пращаме самолетен билет през лятото и ще се виждате всяко лято.Моля те.” Наум благодарих на Бог и завиках „хайде, да се местим!Още сега,хайде мамо!” Тя не можеше да повярва, но наистина нямахме време, затова и двете бързо опаковахме нещата си.Мама ми обясни, че къщата ще се продаде на наши приятели.Качихме се в такси, после на самолет и когато пристигнахме в новия град, далеч, далеч от родния ми, си купих нов телефон.Смених картата, за да може да нямам никакъв контакт с Рик.Бях мъртва за всички там.
Оттогава съм тук.Мина вече година, или може би по-малко, старая се да не броя дните.Много ми е тежко без Рик, той винаги ще остане моята любов.”
Замълчах за миг.Карина ме гледаше с отворена уста и ококорени очи.
-Това е моята история.Исках само да споделя с някого.Кажете ми, лош човек ли съм? Ще бъда ли жестоко наказана за убийството, освен, че тази история се преповтаря в главата ми всеки ден и нощем сънувам кошмари?
Тя мълчеше.
-Моля ви, не ме гледайте така.От това се страхувах.
-Извинявай, Мишел.Не си лош човек, не те виня, просто е невероятно как едно крехко същество като теб е минало през толкова много премеждия.Майка ти знае ли?
-Не, ако разбере ще имам много сериозни последици.Благодаря ви, надявам се, че историята ми няма да се разчуе?
-Не, разбира се.Това си остава между нас. -тя се усмихна нежно.
-Благодаря ви. Довиждане.
Взех чантата си и напуснах кабинета.

има я:
http://kaprizen.com/?img=1241148

Ето я и следващата част ..

Бяха минали 5 месеца откакто Рик и Анна бяха заедно.С всеки изминал ден той ставаше все по-подвластен на нея.Аз бях разбрала кой е Трей.Той бе момче с година по-голям от Анна,висок и набит, с черни очи и надменна усмивка.Често пъти „по огромна случайност” Анна ни завличаше точно пред погледа на Трей и се натискаше с Рик.Не можех да понасям тази гледка.Най-добрия ми приятел беше мило момче, с добър характер и знаеше как да се отнася с момиче.Но с Анна нещата стояха по различен начин.Тя не беше от онези момичета, които мечтаят да срещнат истинската любов и ако им кажеш нещо сладко се топят пред очите ти, тя предпочиташе да се натиска с някого по най-долния начин.Караше Рик да я опипва и мушкаше целия си език в неговата уста.Ненавиждах я и исках да му покажа каква е, но нямах достатъчно доказателства.Това ме измъчваше още повече.Вече не болеше само защото момчето в което бях влюбена, обичаше друга, а и защото знаех, че Анна не е за него, но не можех да направя нищо по въпроса.
Една вечер, когато си бях вкъщи и учех мама влезе в стаята ми „Рик е долу, не иска да се качи, но те вика при него” сърцето ми спря за миг.Уплаших се.Затичах долу по стълбите и отидох при него.Той плачеше.”Какво е станало” попитах тихо.За първи път го виждах да плаче.”Анна .. видях я да се целува с някакъв тип, тя също ме видя, но дори не спря.Просто продължи да се натиска с него.” Нещо в мен прищрака.Злобата се надигна още повече в мен.Вече нямаше какво да чакам, нищо не ми спираше да разкажа на Рик всичко .. нищо освен, това, че ще се почувства още по-зле.Предпочетох да говоря сега, в случай, че Анна реши да се извинява. „Рик .. знам, че ще те заболи, но трябва да ти кажа.Анна не е за теб!Тя е уличница.Беше с теб, за да накара някакъв си Трей да ревнува.Чух я да говори с някого по телефона.Говореше за това как не те обича, а само иска да си върне на Трей.”Спрях задъхана.С уплаха наблюдавах лицето на Рик.Той мълчеше и ме гледаше с празно изражение.Прегърнах го.По-скоро се мушнах в обятията му.”Мишел .. какво да правя?Не исках да става така ..”.Приканих го да влезе вкъщи.Качихме се в стаята ми.Тази вечер той спа вкъщи.
На следващия ден в училище, докато бяхме в голямо междучасие до нас мина Анна.Подмина ни, а после се върна.”Рик .. с теб приключихме .. боклук”.Погледнах го, а изражението му беше празно.Хванах ръката му, а той ме прегърна.След часовете с Рик се разделихме, но аз не се прибрах вкъщи.Бях се запътила към къщата на Анна.Позвъних на вратата и тя отвори.Не се замислих и я ударих в лицето.Тя падна на земята, а аз започнах да я удрям и ритам. Петте месеца болка и страдание сякаш се изсипаха върху тялото й.Усетих как сълзите започват да се стичат по лицето ми.Спрях.Анна не мърдаше.Проверих за пулс .. нямаше такъв ..

Радвааа  искам ощее 

Много ви благодаря,страшно много ме зарадвахте 

Ето и следващата част 

Дните започнаха да се нижат един след друг, а ние прекарвахме все повече време заедно.Опознахме се, а аз се влюбвах наново всеки ден..Не ме беше страх да му кажа, но ме беше страх от това какво ще последва.Затова просто бях негова приятелка.Най-добра приятелка.Винаги бяхме заедно, всички си мислеха, че се обичаме, но само ние знаехме, че сме приятели, а само аз знаех, че наистина го обичам.Не ме болеше, напротив.Наслаждавах се на всяка една минута прекарана с него.Всяка негова дума звучеше като мелодия и отдавна бях забравила какво е да съм сама.Можехме да си кажем всичко и това беше нещо невероятно за мен.
„Мишел, аз съм влюбен”. Една вечер бях остана да спя в неговата къща.Това ми каза след вечеря, когато се качихме в неговата стая.Разбира се, помислих си, че аз съм неговото момиче.Усетих как бузите ми поруменяха, станаха червени и започнаха да парят.Излязох от стаята и отидох в банята.Лиснах вода в лицето си, успокоих се и се върнах при него.Извиних се, че скочих така, когато видях разтревожената му физиономия.Обясних, че ми е станало лошо.Той ме прегърна и попита как се чувствам сега.Обясних му, че вече ми няма нищо и го попитах в кого е влюбен, очаквайки нещо романтично и мило. „ Казва се Анна, не мисля, че я познаваш”.Ококорих се срещу него и, кълна се, чух как сърцето ми се разби.Стоях и го зяпах няколко минути преди да мога да се осъзная.Той стоеше срещу мен и се усмихваше, но постепенно усмивката му изчезна и той започна да ме пита какво има.Аз не можеш да се отърся от болката и исках да заплача.Съвзех се и с мъка казах, че се радвам за него.Попитах го как стоят нещата с въпросното момиче, а той сякаш само това чакаше „ Ами запознахме се в училище на някакво състезание.Тя е чудесна.Разменихме си телефоните и от няколко дни си говорим доста често.Мисля да й кажа какво чувствам към нея, но не знам как да го направя.Ще ми помогнеш ли?” Втори удар.Да му помогна да ме съсипе.”Да, разбира се” устните ми се изкривиха във фалшива усмивка „ще трябва, обаче да се върна вкъщи, сетих се, че имам да правя проект поо .. география” излъгах го за първи път. „Ако искаш, ще ти помогна, за да стане по-бързо и ще се върнем?” винаги беше мил и искаше да ми помогне,още откакто се срещнахме онзи дъждовен ден. „Не, недей.Нека отложим преспиването, моля те” изгледах го умилително. „Добре, както искаш.Хайде, ще те изпратя.”
За щастие мама не си беше вкъщи.Затворих се в стаята си и заплаках.Не усетих кога съм заспала, обляна в сълзи.
Усетих топлина по лицето си.Отворих очи, а слънцето ме заслепи.Затворих ги рязко и се обърнах на другата страна.Сетих се за вчерашния ден и отново заплаках.Цялата ми стая беше огряна от нежното слънце.Изтрих очите си и погледнах през прозореца.Всичко беше обляно в светлина.Хората бяха усмихнати, всичко изглеждаше живо.Отново заплаках.Помислих си какво би било, ако вчера бях разбрала, че той обича мен.Или поне да не бях чувала нищо за Анна, която и да беше тя.Взех си душ и тръгнах за училище.Рик, както винаги ме чакаше на входа с широка усмивка.Поздравих го и влязохме.”Искаш ли да чуеш какво ще правя днес?” изглеждаше весел, превъзбуден и изпълнен с надежди.Кимнах и той започна да разказва въодушевено: „ще кажа на Анна как се чувствам.Поканих я на кино и тя прие.Ще гледаме филм, а после ще я заведа на ресторант.Там ще й кажа всичко.Пожелай ми късмет” прегърнах го и му пожелах късмет, какво можех да сторя.След това той пое към кабинета по математика, а аз към този по биология ..

Втора част е готова Въпросът ми е как предпочитате да пускам частите:по-дълги, или както сега?

Гледах уплашено и леко съжелявах, че дойдох.Но беше твърде късно, затова влязох и седнах на чина пред бюрото на госпожата:
-Здравейте госпожо, дойдох да потърся помощ ..
Тя ме прекъсна с усмивка:
- Наричай ме Карина.Не се притеснявай да задаваш въпроси,ще направя всичко по силите си, за да ти помогна.
Слънцето огряваше лицето й и дългите и руси коси.
-Всъщност, за да задам въпросите си първо трябва да ви разкажа историята, но тогава няма да има нужда от въпроси ..
Замълчах, а усмивката на лицето й бавно се превърна в изкривена линия.Цялото й лице говореше за притеснение и желание да ми помогне.
-Започни да ми разказваш.Няма да те прекъсвам,освен ако не съм разбрала добре, защото, за да ти помогна, трябва да знам точно какво е станало.Става ли?
-Да .. добре.
Замълчах замалко.Карина знаеше,че на всеки му трябва малко време, за да събере мислите си.Тя беше още млада, затова нямаше да ми толкова трудно да й кажа, защото знаех, че ще го приеме по-добре от някаква жена на 35-40 години.И все пак как можех да кажа .. Госпожата чакаше търпеливо, без да казва и дума.Поех дълбоко въздух и започнах с мек тон ..