Губят ми се думи, не от алкохол в кръвта ми, този път виновния си Ти!

Как си?

Трета част. Надявам се да ви хареса и отново Ви Благодаря!

Стоях до него мълчейки и слушайки неговата история, той чу моята, сега беше негов ред.
-Толкова я обичах и продължавам да я обичам! –сложих ръка на рамото му.
-Сигурна съм, че и тя все още те обича! –усмихнах се леко, подарих му най- нежната си усмивка. Той се изправи, а аз просто останах на скалата седнала. Не знаех какво ще направи.
-Може ли да те помоля за нещо? –попита ме той и ме погледна с големите си умоляващи ме очи.
-Разбира се! –изправих се аз. За какво можеше да ме помоли той, та ние едвам се запознах ме, всъщност дори не сме се запознавали.
-Едва ли би искала да направиш това, по- добре помисли, все пак съм непознат! –каза той тръгвайки бавно да слиза от скалите.
-Чакай, малко! –казах аз и тръгнах след него. –Не можеш да го направиш! –набързо рекох и го хванах за ръката.
-Дори не знаеш какво ще направя! –рече той и погледна ръката ми, а аз веднага я дръпнах.
-Съжалявам! –набързо вметнах аз. –Мислиш, че не знам?! Дори и да го направиш, това няма да помогне с нищо! –опитах се да го развърна, но сякаш той бе твърдо решен да го направи.
-Знам, че я обичаш и това се вижда, но това не е причина да прекратиш живота, който Бог ти е дал! Не трябва да го губиш просто защото си паднал на дъното, трябва да бъдеш силен и да се върнеш там от където идваш- повърхността. –все по умело се опитвах да го накарам да се откаже от това, което бе замислил, той просто мълчеше.
-Чувствала ли, че когато изгубиш някого, когото обичаш, дори и някой, като него няма да го замени, че дори, някой, който изглежда като него, държи се като него, дори и такъв човек, отново няма да го заобичаш? –попита ме той, гледайки ме в очите.
-Да. –отговорих аз тихо.
-Знаеш ли защо е така? Защото това не е той, не е човека в когото си се влюбил! Няма да можеш да го замениш! –каза той и направи крачка към морето. –Е, ще направиш ли нещо за мен?- попита той.
-Какво?- отвърнах аз.
-Искам да свириш песента, която свиреше преди да дойдеш при мен! Направи го за мен! –прекъснах го веднага.
-Няма да го направя! Не мога да позволя на някого да предаде живота си, пред очите ми! –казах аз и тръгнах нагоре.
-Чакай! –побягна той след мен.
-Трябва да ми помогнеш!
-Казах, Не! Виж бих свирила тази песен отново и отново докато не ти омръзне, бих я свирила в съня ти, бих я свирила за да те накарам да отвориш очи, вместо да те целувам бих свирила тази песен, но не бих я свирила, докато губиш живота си, толкова недостойно. Съжалявам! –казах и продължих пътя си. Оставих го на плажа, а той не ме последва, това и очаквах. Едва ли една непозната би го развърнала, от решението, което бе взел той.

Здравейте и от този профил

Какво правиш?

Хайде аз ставам, ще пускам еди филм, после ще пиша!     

(y) 

Единствения изход. 

(y)

Моето също.. 

Искам да взема една голяма четка, едно голямо платно и да рисувам това, което чувствам. Без да се ограничавам, че може да не стигне мястото.