6 по Английски!Ура,ура!

Е,не си единствен/а и аз откога чакам!

Във външния вид нямам проблеми,но в характера бих променила няколко неща.Най-вече искам да съм малко по-сериозна към нещата!

Ъъъ...напротив имаше и Жилов подкупи Марина,като не си спомняш,не значи,че не е имало!

Часът беше 15:33.Минаваше половин час,къде за Бога беше Дан?Бях седнала зад едно бюро,предназначено за мен и търсех тема за днес.Пред мен,зад всеки статив,рисуваха ученици.Всички бяха на възраст колкото мен,даже и по-малки.Поставяха големия лист,подготвяха боите и прочее.Тъкмо избрах перфектния натюрморт,когато някой почука и влезе.Дори не погледнах кой беше само раздразнено подвикнах:
–Курсът започва в 15:00 часа.Ако ще закъсняваш толкова,по-добре не идвай.Имаш късмет,че още не сме започнали.
–Съжалявам,госпожице,другият път ще внимавам – стреснато се извърнах към току що дошлия и срещнах очите му.Този мек и плътен глас беше на Дан,знаех отлично.Когато го погледнах,той стоеше с престорено възмущение,но виждах тази усмивка,скрита в него.И ето я.Щом срещна погледа ми,лицето му мигновенно се озари.
–Ох...аз...извинявай!Ти си...ето там,в дъното – посочих разсеяно статива и мястото му.Той се приближи малко до мен и прошепна:
–Извинението не се приема!–смигна ми набързо той и се запъти към посоченото от мен място до прозореца.Веднага се изчервих.За пореден път се издъних пред него,а той сякаш се забавляваше.Видях как се настани удобно и постави големия лист на мястото му.
–Ъъ,днес ще рисуваме натюрморт в тъмни нюанси – провикнах се леко и забелязах кимването на всички към мен.

Дан остана последен.Аз почиствах стативите,когато той ме извика.
–Мислиш ли,че се получава?–направи отчаяна гримаса той.Приближих се и направо седнах до него.
–Боже,Дан,това е изумително!Как...как го направи?–погледнах го изненадано.
–Аз...не знам,не ми е за първи път – изчерви се той.
–Защо изобщо се записа за тези курсове?!Та ти имаш талант!–не спирах да го гледам.Той извърна глава и срещна очите ми.
–Не като твоя!–усмихна се той.
–Може би,но...ти определено си страхотен!–изчервих се отново аз,понеже нямах предвид "страхотен" само в рисуването.
–Знаеш ли,не съм споделял с повечето си приятели,но рисуването ме влече доста отдавна.Ако наистина имам талант,както казваш,искам да го усъвършенствам.Ще ми помогнеш ли?–Мили Боже!Аз да му помогна?!
–Разбира се.Но имам едно условие – погледнах предизвикателно.–Ще ме научиш на разнообразие.Да опитам нови неща!Сама не мога да се справя.
–Дадено!–подаде ръката си,явно за ръкостискане.
След като си отиде,подредих останалите материали и си тръгнах.През цялото време мислех за Дан.Това щеше да е страхотно като за начало.Да се опознаем,да се сприятелим.Все повече се привързвах към него,а се познавахме едва от седмица.Зачудих се,ако наистина се случи нещо повече,дали ще бъда щастлива.Дали щях да получа това,което искам.Но дотогава можех само да се оставя на съдбата.

Хубаво:Изкарах 6 по английски и се забавлявах с приятели след училище.
Лошо:Заваля ме на път към вкъщи и имам да уча по физика и химия. |-(

Бързо се сприятелявам!

Климатът е такъв заради земетресенията,споко,от събота ще е топло!

Ля-ля-ля-ля....

Най-лудото не си спомням,за това ще кажа пример от друго ЛУДО нещо :
1.Разхождах се с черно червило из града.
2.Позволих на приятелките ми да подстрижат бретона ми 0 номер!!
3.Пях песента на Поли Генова пред МакДоналдс с класа ми и спечелихме 22 лева.
4.Изпаднах в екстаз пред МОЛА.
5.В 18:00 часа зимата се разхождах по къси панталонки по бул.България и всички коли от задръстването ме помислиха за проститутка!

Нем.
София?

Защото вярват,че ще излетят в някое спокойно и хармонично място!
Защо негрите са черни като излязли от пещ?