Мисля, че говорят за BitchPlease (VelimirPopchev), но може и да бъркам.

Бивам. Ти как си, какво правиш?
ПП;Йовица от БГ търси талант е такооова сладурче.

Дано.До после.  

Аз..знаеш.Днес не съм излизала, поканих един приятел в нас и гледахме филми, а и то цял ден вали.Утре и в събота съм на баловете на приятели и дано не вали, че ще им е много гадно.Какво правиш иначе?

Здравейте. (wave)

Румииииииии, аз онази вечер като ти казах, че тази песен на Джъстин ме кефи и ти едва не се самоуби, а пък сега видиш ли и теб те кефела.

(wave) Какво правите?

38 част.Скоро ще се разкрие тайна в историята.(happy)

На следващата сутрин се събудих в страхотно настроение.Чувствах се изпълнена с толкова много енергия.След като си направих тоалет и се слях, слязох долу.Умирах да разкажа на някой за снощи, но покрай мен бе единствено Раян, а той вероятно не беше най-добрия вариант.Изтичах да взема мобилния си и набрах.
- Ало?
- Карли, здрасти.Елизабет е.Идва ли ти се в нас на закуска?
- ОК, супер.Дай ми само половин час и идвам. -Двете се разбрахме и затворихме телефоните.Докато я чаках, започнах да приготвям закуската.Направих палачинки и извадих няколко бурканчета от сладкото на Роузи-бабата на Раян.След това изтичах до магазина и купих кроасани и сок.След като се прибрах оставаше само да сложа всичко в таблата и да го кача горе.
- Така...всичко е готово.Сега само трябва да се преоблека. -Докато приготвях палачинките се опръсках с олио по блузата и трябваше незабавно да я изепра, за да не остане петно.След като свърших и това реших да обуя обикновени, тъмни дънки по мен и широка блуза в бежов цвят от много лека материя.Почти не се усещах върху тялото си.Косата ми беше пусната, а грим-нямах.След около пет-шест минути се почука на вратата и аз слязох да отворя. - Влизай. -Казах на Карли, след като се прегърнахме.Тя метна студен поглед на Раян, докато минавахме през всекидневната, където беше, но той дори не я погледна. - Така, днес предлагам палачинки, като можеш да си избираш между пълнеж от ягода, череши или шоколад.Също така има кроасани и портокалов сок. -Съобщих и след като се качихме в стаята.
- Супер. -Каза Карли и двете се метнахме на леглото, като взехме таблата при нас.Тя си направи палачинка с шоколад, а моята беше със сладко от череши. - Е, какво става с теб, нещо интересно? -Попита тя и отпи от сока си.
- ...Снощи излизах с Майкъл. -Изстрелях набързо аз и отхапах огромна хапка от палачинката си, за да не мога да отговоря на последвалите въпроси:
- Моля?Какво правихте, къде ходихте, сами ли бяхте?
- Wow,wow.По-бавно. -Засмях се аз, след като преглътнах. - Ще ти разкажа всичко. -Отвърнах аз и след това отговорих на всеки един нейн въпрос.
- Уау...Елизабет, познавам Майкъл още от яслата и...никога не е правил нещо такова за момиче.Ти...ти харесваш ли го? -Отворих уста и не знаех какво да кажа.
- Аз,ъъ...не знам.Искам да кажа...с него се чувствам жива, разбираш ли?Никога преди не съм се чувствала така, сякаш мога да направя всичко, сякаш няма граници..., но Майкъл също така е и най-дразнещият, досаден и изнервящ човек в цялата пранета! -Карли ме погледна право в очите и се усмихна.
- ...Харесваш го.
- ...Боже, харесвам Майкъл. -Казах аз, засмях се и се скрих под завивката.Карли също се засмя и ме отви.
- Не се крий, това е страхотно.Аз и Джейк, ти и Майкъл...
- Wow, wow, wow, Карли. -Прекъснах я аз. - Няма "мен и Майкъл" и...никога няма да има.
- Ъъъ,...не разбирам.Не ми ли каза току що, че го харесваш?
- ...Да, но...има много неща, които не знаеш.Не казвай на никой за този разговор, ОК?
- Елизабет...
- Моля те, не казвай на никой!
- ...Добре. -Обеща тя и след като приключихме със закуската, Карли си тръгна.

От България търси талант.

Това не обяснява защо по дяволите искаш да го усетиш.!

Когато някой е починал се усмихваш?!?!!А само да те попитам нещо:когато някоя твоя роднина почине ще се усмихнеш ли?