Кока.

За него,него и пак него.

Лигаво ;д

мм;

Мне.

Карпузи  ? ;дд

Да.

Кристина ?

Не.
Камен ;?

Не.

Капризен?

мм 281

Не.

Много ви благодария.
Не знаете как ми оправихте настроението.
Ето;
Втора част;

Зоуи лежеше на земята и пищеше.
Опитах се да си спомня какво се беше случило преди малко.
Мисли Наталия,мислиии... Уф как ме болеше главата.
Тогава видях една кола пред нас.
ДА.Спомних си ! Този кретен в колата ни беше блъснал.
Беше пребледнял.
Станах и се запътих към Зоуи.
-Зоуи,ЗОУИ,добре ли си?-виках аз.
- Наталия,крака мииии ...- Пищеше тя.
От колата слезе едно момче,около 17-годишно.
–ТИ ГЛЕДАШ ЛИ КЪДЕ КАРАШ БЕ ,ИДИОТ!- развиках му се аз.
–Няма време за това.Трябва да я закараме в болницата.-Той отиде при Зоуи.
ОО ЗОУИИ...
Държеше се за крака,който и се беше подул.
-ВЕДНАГА!-Казах аз и отидох да му помогна да я вдигне.
Качихме се в колата му.
По пътя не млъкнах.
-ТИ не функционираш ли се нормално? – нападах го аз.
-Просто не ви видях.А и вие изкочихте пред колата ми.
- ААА сега ние ли сме ти виновни бе? Явно ти е навик! – Продължавах.
Той млъкна и нищо повече не каза.Зоуи беше в безсъзнание.
УФФФФ. А трябваше да е такъв прекрасен ден.

Продължавам или ..? ;д

Ощееееее