Понеже съм огромен егоцентрик, а и поради някои други причини, които все още не съм дефинирала сама за себе си, обичам постоянно да се наблюдавам и самоанализирам. И така, от известно време съм свидетел на една добре оформила се закономерност около моята персона.
Казват, че мързелът е защитна реакция на организма, чрез която той се предпазва от пренатоварване. По тази логика, моят организъм вероятно е на границата на огромен психо-физически колапс през по-голямата част от времето, защото много, ама много ме мързи. Особено много ме мързи, когато имам нещо за правене. Например когато имам тест във вторник.

Същността на откритието ми е свързана именно с този тест. Тенденцията, която ме преследва така решително, почти като освирепяло гризли дебел турист, е: колкото повече работа имам, толкова повече се засилва активността ми в социалните мрежи като Facebook, Twitter, Tumblr и всякакви други, за които нормалният средностатистически *кхм* посредствен *кхм* човек в България вероятно не е и чувал, като, разбира се, изключим Facebook, а вече (донякъде) и Twitter.

И понеже и аз съм човек като всички останали, като видя/чуя думичката Facebook някъде извън самия сайт (това явление вече се  случва все по-често и по-често, уви) и ми присветва една такава лампичка в главичката, на която има отпечатана буквичката F във едно синьо квадратче.  Дотук добре.

Както може би сте се досетили, нямам намерение да ви говоря за моя пословичен мързел, нито за новогодишния си късмет от баницата, който намерих чак сега и го прочетох (и който, между впрочем, гласи „Пари„, каквото и да значи това). Не. Щеше ми се чрез този текст да се включа към гилдията на стотиците хейтъри, които ненавиждат социалните мрежи и това, в което са превърнали хората (или в което хората са ги превърнали…). Странно защо обаче, въпреки откритата си ненавист към всякакви такива сайтове, те продължават да си джиткат мирно и кротко в тях и да вършат богоугодни дела като копане на ферми, демонстриране на любовта към ближния чрез виртуални целувки, прегръдки и изпращане на близалки. Както и с някои недотам богоугодни дела, като мафиотски престрелки и вампирски войни.

Мисля си, че наистина трябва да съществува Facebook, както и глупавите коментари на дървените философи в новинарските сайтове. Цялата история около социалните мрежи ми се струва много сходна с обяснението за мързела: може би всички тези сайтове служат, за да могат идиотите по целия свят да акумулират и възпроизвеждат идиотията си на едно (или няколко) виртуални места, за да не се пренесе идиотията в цялото общество и да не причини неговия колапс.

Това би било много хубаво и логично обяснение, ако можехме поне за миг да приемем, че по-голямата част от обществото не се състои от идиоти. Уви, нищо подобно – така че хипотезата логично отпада като погрешна.

Всъщност, основната причина за съществуването на такива сайтове са парите, които създателите им печелят от тях. А късметът от баницата ми е отговор на всички въпроси. Нещо като 42, от прословутия Пътеводител, който между другото никак не ме впечатлява. По-интересен е отговорът на въпроса „защо социалните мрежи са успешни?“ Изчела съм около 20-30 различни анализа на тази тема и всички те ме водят до един и същи отговор: техните създатели са едни много проницателни копелета, които са наясно, че светът гъмжи от неуверени идиоти, които умират да бъдат забелязани.

Замислете се само: колко по-лесно е да бъдеш „готин“ във Facebook и да казваш неща, които не би се осмелил да изречеш в реалността? Освен това, с няколко щраквания на мишката  можеш да спечелиш цял куп нови приятели, да си чатите и да обменяте интересни линкове, да си изпращате кози и подкови във Фермата… докато в реалния живот приятелите се намират много по-трудно, а истинските приятели – съвсем. Ами Twitter? Да видиш, че имаш  500 „последователи“ си е една огромна его-бомба! Всъщност, всичко това те кара да разбираш как се е чувствал Исус.

Не съм и предполагала, че социалните мрежи ще станат толкова обсъждани и влиятелни. Все по-често чувам в автобуса да се говори за Facebook, Twitter, за изпъстрените с драматичност, страст и патос online саги: как Муньо харесал снимката на новите силиконови цици на Петкана, която пък била „обвързана“ с Доко, обаче последния видял това и натрошил носа на Муньо в Mafia Wars; разбира се, това било последвано от промяна на статуса на Петкана от „обвързана“ към „необвързана“, която Муньо пак харесал и се скъсал да коментира… Няма нужда да гледам турски сериали, просто трябва да заредя началната странница на любимата на всички социална мрежа. Няма нужда да чета новини, защото за всичко научавам от Twitter. Няма нужда да излизам с приятели, защото си пием кафето заедно в чата. Няма нужда да живея истински живот, защото Facebook ми дава отличен негов заместител.

Наскоро приятелят ми (който, слава богу, е ИСТИНСКИ) ми каза, че поколенията се различават много лесно по приоритетите, които имат. Каза ми следното: можеш да разбереш от кое поколение е един индивид, ако засечеш след колко време ще си пусне компютъра, когато се прибере вкъщи. Първото нещо, което прави най-младото поколение, когато се прибере, е да си включи компютъра. Това е така нареченият му приоритет. Докато някога, в далечните епохи, когато още е липсвал интернетът като ЦЕННОСТ, хората са говорели повече с гласовете си, отколкото с буквички на екрана. Били са истински загрижени един за друг, грижели са се за самите себе си (познавам хора, които не се къпят, защото това им отнема „ценно“ време в нета…) , били са истински съпричастни към каузите, за които са се борели… Сега всичко това изглежда като една красива утопия.

Като казах каузи. Почти щях да забравя да отбележа и този велик феномен в мрежата на Facebook. Въпросните групи и каузи са поредния пример за способността на идиота да изражда и най-добрата идея в безсмислен и глупав жест на върховна простотия. Вече всички отдавна са забравили първоначалната идея на така наречените „групи“ – да обединяват хората с еднаква принадлежност и интереси и са се превърнали в, образно казано, огромни обори за заблудени овце, които се кефят на безсмислената фраза, която е използвана за заглавие на групата. Всъщност, в това отношение наистина се е запазила изначалната цел на групите във Facebook – те наистина обединяват идиотите, прощавайте, хората с еднаква принадлежност: основен интерес им е да се наядат, наебат и ако може да се посмеят (най-често на нечий провал) или пък да позлобеят малко.

В този ред на мисли, няма да е зле всички групи във Facebook да бъдат обединени под един общ таг. Колкото до крещящите каузи от типа на: „ДОЖИВОТНА ПРИСЪДА ЗА ИЗВЕРГА, КОЙТО ОСАКАТИ КУЧЕТО МИМА„… ами съжалявам, ама те изглеждат направо жалки. Мисля, че всички хора в тях до един съзнават, че тази група няма да повлияе по никакъв начин на нищо, което се случва, но въпреки това е добър начин да излеят всичката си злоба и натрупани комплекси. Тук вече обяснението, че това е нужно и аналогията с мързела като защитен механизъм си идват точно на място.  Най-тъжното е, че зад повечето от тези каузи стоят именно такива комплексари и потиснати хора, на които и грам не им пука за кучета, трансплантации, убийства и инциденти, а които просто търсят на кого да си го изкарат.

За всеобщото затъпяване, до което води писането на латиница, пък въобще и не мисля да говоря, защото то е повече от очевидно. Толкова очевидно, колкото са очевидни правописните и граматически грешки във всеки втори ред, който се споделя в социалните мрежи. Което също е тъжно.

И знаете ли кое още е тъжно? Тъжно е това, че сега на мен и на вас ни е смешно и иронично, докато четете това (и докато аз го пиша), но всъщност и аз, и вие сме част от цялата тази схема – защото аз публикувах тази идиотщина във Facebook и Twitter, и вие сега я четете чрез тях. И аз и вие сме като всички останали: объркани идиоти-жертви на интернет. Жертви на обезличаването, на тенденцията всичко лично да става публично, да ни залива един тон програмирана и преднамерена информация, която ни промива мозъците и ни кара да си мислим, че всичко това ни е нужно, че всичко това свързва и сплотява хората. Знаете ли какво? Не е вярно. Не ни свързва, то ни разделя. Питайте бабите си, които не знаят каква е тая чудна бяла кутия, в която гледате постоянно. И които вече 40 години живеят с дядовците ви, които са срещнали на селската чешма.

Я да ходя да си уча за теста вече, а?

Няма какво да правя...

чаша с вода,кафе,лист с таблица,гланц

11 без малко

Блуза и анцунг

Ще си оправям веждите,ще си дъвча бъркалката от кафето и ще слушам музика

Хубава е

Преди два дена

На Диди

Те бяха много хора и аз всики вкупом

"Като излизаш загаси лампата"

[10:23:31 PM] Катя ... каза: Ууууу познато ми