Не е мое, но нямаше къде другаде да го сложа освен в Лично творчество.
Много ми хареса така, че реших да го пусна, и да го прочетете и вие.

Спрях пред вратата ти плътно затворена.
Дълго я гледах, но не посмях
да ти почукам и тихо да вляза.
Стоях колебливо, обзета от страх!

Но чух гласа ти, беше безгрижен.
Нямаше нотка дори на тъга.
Колко наивно! Надявах се скрито,
че може би тъжен и сам си в нощта.

Как да избягам от нашето минало
и да забравя, когато боли?
Мисли и чувства как да прогоня?
Как ли да кажа:"Сърце забрави!"?

Тихите спомени все ме спохождат.
Късат по малко от мойта душа.
Може би накой ден, щом тя се свърши,
ще мога спокойно и аз да заспя.

"Една вечер реши да му се обади не успя защото може би нямаше толкова смелост."
Това мисля, че не беше толкова нужно, но останалото е просто уникално!

Суперски. < 3

Честит рожден ден!

Мерси все пак, но пак не схванахте.

АраставичкK

Веднъж написах:
-Beautiful Woman то изписа:
-Красиво жена

Числото ми беше 65, а буквата "Ж" позна леле..

Вярвате ли в нещо, което не съществува?
Примерно:Духове,извънземни и др?
Ако да какво ви кара?!

Много благодаряя!

Не.
Пица?

Не ме кефи.
Когато луната изгрее през деня, когато звездите с ръка уловя, тогава и аз ще потъна в забрава, и нашата любов ще изоставя.