Сандвич

Мс за поздрава.           (d)  (d)  (d)           

Dracula 2000
A Wаlk to Remember  

http://vbox7.com/play:57baa024
Заповядай

и аз почти на всички     
Иначе без БГ - на Английски и Немски

Ами тъкмо ставам и мисля да закусвам.Ще влезна в скайп и така 

И аз.Стават много гадни ранички ... и боли   

Dаshboard Confessional - Hands Down

Тези
http://kaprizen.com/?img=1311504
http://kaprizen.com/?img=1315369
http://kaprizen.com/?img=1315370
http://kaprizen.com/?img=1316258
http://kaprizen.com/?img=1318201
http://kaprizen.com/?img=1319626
http://kaprizen.com/?img=1322123
http://kaprizen.com/?img=1322608
http://kaprizen.com/?img=1322640
http://kaprizen.com/?img=1336263
http://kaprizen.com/?img=1336281
http://kaprizen.com/?img=1336283
http://kaprizen.com/?img=1336300
http://kaprizen.com/?img=1336641
http://kaprizen.com/?img=1336676
http://kaprizen.com/?img=1336677
http://kaprizen.com/?img=1336678
http://kaprizen.com/?img=1336681
http://kaprizen.com/?img=1336690
http://kaprizen.com/?img=1336691
http://kaprizen.com/?img=1336721
http://kaprizen.com/?img=1336722
http://kaprizen.com/?img=1336723
http://kaprizen.com/?img=1336755
http://kaprizen.com/?img=1336761
http://kaprizen.com/?img=1336768
http://kaprizen.com/?img=1336772
http://kaprizen.com/?img=1336780

На сутринта се събудих от звънене на вратата,погледнах часа и беше 8 и 30,а Денислав трябваше да ме вземе в 10.Отначало реших да не отварям,но после помислих,че може да е нещо важно.Отваряйки вратата видях,че е той.
- Здрасти слънце. -поздрави ме и после ме целуна.
- Здрасти. -отговорих аз без много чувство. -Влез.Още не съм готова.
- Не звучиш добре. -каза той,изхлузвайки кецовете от краката си.
- Снощи се скарахме ... ПАК!!!
- Ами ела насам.Аз мога да ти оправя настроението. -отвърна Денислав като ме  дръпна и ме събори на леглото.Започна да ме целува толкова нежно,че за миг забравих всичките си проблеми.Бавно започнах да събличам тениската му,а той моята.В този момент в ума ми изникна третия персонаж в нашата история.Николай.С него имахме минало и по някакъв странен начин тайно се надявах да имаме и бъдеще.Точно за това прекъснах Денислав и казах...
- Не ми е до това в момента.Наистина.Моля те спри. -отсякох аз.Той въздъхна отекчено и каза,че ще ми изчака да се приготвя.След като си взех бърз душ,прибрах косата си на стегнат кок и взех всичко което ми беше необходимо за тенировката като палци,туфли и трико бях готова да тръгваме.
- Приготви ли си? -попита ме Денислав.
- Да.Да тръгваме. -казах аз и заключих вратата.

Най-новата ми история.Всъшност тя е по истински случай.Всичко това което ще прочетете се случи именно на мен.Написах я доста отдавна,когато всъшност се случи всичко това,но чак сега реших да я публикувам.Много емоции и чувства са вложени в нея.Почти нищо не съм променяла.Помня абсолютно всичко,предполагам защото това беше доста труден период за мен.Променени са само две имена моето и на госпожата,която се появява в следващата част.Моето име в разказа съм решила да е Румина.Първо, защото исках да започва с моята буква "Р".Второ,защото Румина се казва братовчедка ми която много ми помогна когато това се случи.Надявам се да ви хареса.

- Eee...хайде слънце аз ще затварям.Нали знаеш,че съм наказан.Дори по телефона не мога да говоря,а нашите скоро ще се приберат и ще ме хванат.Целувам те.Ще се видим утре. -каза Денислав.
- И аз те целувам слънце.Чао. -отвърнах аз и изчаках докато затвори.Денислав...обичах го много.Той е толкова мил,нежен.Ходим от доста дълго време и сме много близки.Споделям всичко с него.Неща които не съм казвала на никой друг.Дори на най-добрата ми приятелка-Десислава.Денислав беше с тъмно кестенява коса и топли кафеви очи.Беше малко по-висок от мен,със страхотно тяло и светъл цвят на кожата.Хоби му бяха моторите.Беше ме возил доста пъти на неговия.Усещането беше невероятно.Мислите ми бяха прекъснати от гласа на майка ми.
- Руми.Може ли да вляза? -попита тя,почуквайки леко по вратата на стаята ми.
- Да мамо.Влизай.
- Хайде зайче време е да си лягаш.Един през ноща е,а утре си на тренировка.Трябва да тренираш здраво.Наближава концерта.
- Не се притеснявай.Аз съм най-добрат в цялата школа.
- Руми... Не се притеснявам.Просто не искам някой да ти пречи да се развиваш -каза загрижено майка ми галейки къдриците на черната ми коса.
- Утре Денислав ще ме закара на тренировка. -казах аз надявайки се да не започне отново с ...
- Точно за това говоря Румина!Това момче не ти влияе добре.Мисля,че отдавна ти казах,че не одобрявам тази връзка.
- Да!!!Каза ми го още от първия ден в който разбра,че се срещаме.Ти дори не му даде шанс мамо. -отговорих аз като повиших тон.
- Такава възможност идва веднъж в живота.Защо не можеш да го оцениш...? -попита майка ми излизайки ядосано от стаята.Също толкова ядосана бях и аз.Сложих си слушалките на телефона и си пуснах любимата ми песен:Forty Foot Echo-Drift.

1о