Кво те интересува?

А ти знаеш ли кво искаш?

Ощее?!      

Това е нещо като есе, което написах за 20 ноември, деня на загиналите по пътищата ... Приемам критики и мнения. Hope u like it.

Карай бавно – спаси живот
Всеки ден четем във вестниците или слушаме по телевизията за смъртта на невинни хора в катастрофи. А защо е така? Нима те са виновни, за да бъдат жестоко убити. На 20 ноември е денят на загиналите при пътнотранспортни произшествия. Всеки ден по пътищата, вървейки на работа, хората водят битка и умират десетки души, пострадали от невниманието на шофьора. Нима тези хора нямат семейства, деца и близки, но ги оставят? Някои загиват съвсем млади. И кой е виновен за това? Ние и само ние, защото се качваме пияни в колите си с мисълта, че в този късен час няма никой по улиците, защото правим състезания уж на шега, да видим чия кола е по-бърза и така си отива още един човешки живот. Отнемаме му правото да живее. Толкова много сме погълнати от ежедневието и проблемите си, че не обръщаме внимание на хората по пътищата, защото сме твърде унесени в нашия собствен свят.
Всеки живот е ценен. Затова нека караме по-бавно и внимателно, нека спрем тази война по пътищата, нека бъдем по-добри хора, нека спасим живот.

Това е първото ми стихотворение и приемам критики и мнения. Знам, че не е добро просто искам да чуя критиките, за да знам как да го направя по-добро. Hope u like it.

      Баба Марта

Баба Марта чука на вратата,
с мартеница и китка във ръката.
Децата песнички и посвещават,
Баба марта щастлива правят.

Вади от торбата тя,
мареници шарени и китки алени.
Децата ощастливила
и усмивки им дарила.

И тръгва отново тя по другите села,
да дари усмивки на другите деца,
да прогони тъгата
и да донесе росата.

Във  езикова гимназия със испански и английски или китайски и английски още не съм решила.

Хубав край. Хареса ми цялата историйка