На врата .

на глезена

Мега яката тениска в аватара. - БАН.

крем за лице
обици
тетрадка
листи
чанта за даскало
телефон
бележник
и мп4

Ще стоя на компа.

Мерси.

Десислава не продума нищо около минута.Чуваше се само тежкото и дишане.Може би не знаеше какво да ми каже.Дали да започне да ме утешава,или да ми каже,че не и се вярва да става нещо.Дори аз самата не знаех какво искам да чуя.
- Защо мислиш,че има нещо между тях?
- Алекс ми писа,че ги е видяла заедно да влизат в блока му.
- Това ли е повода за тревога?!?
- Да!Като се има впредвид,че напоследък с него доста се караме това си е доста сериозен повод.
- Добре,но може Алекс да се е припознала.
- Не ми се вярва.
- Може да лъже.
- И това не ми се вярва.
- Руми!Престани преди още налудничеви идеи да са нахлули в главата ти.Просто звънни на Денислав и го попитай.Ако не отрече,че са били заедно го попитай какво са правили.Може просто да са се мотаели заедно и да не е нищо сериозно.
- Вероятно си права.Благодаря Дес.
- Няма проблем.Хайде лека.До утре. -След като приключих разговора с Десислава веднага звъннах на Денислав.Той разбира се не си вдигна телефона.Званях му в продължение на 10 минути и разбира се резултата беше...
- По дяволите.Падна ми батерията. -Вече бях много ядосана и направо си легнах.Без да изключа компютъра и без да сложа телефона да се зарежда.
______________
- Събудих се.И аз не знам защо.Погледнах към часовника на стената.Часът беше о1;3о.Не можех да заспя докато не разбера какво е станало между Моника и Денислав.Станах набързо от леглото и си наплисках лицето с вода,за да се разсъня.Облякох си къси дънчени гаштички,дълъг бял потник на сини раета и бели платненки.Взех си няколко лева и тихо се измъкнах от нас.
- Мамка му.Забравих си телефона.Сега как ще си извикам такси?!? -после се сетих,че дори и да го бях взела нямах батерия.Без много да му мисля тръгнах пеш към блока на Денислав.Пеш до тях пътят беше около 2о минути,за това реших да бягам.Все пак вече беше около два и нещо през ноща.Навсякъде беше тъмно и пусто.След като пристигнах бях толкова изморена,че се сгромолих на плочките пред блока му.Исках да почина поне за минута.След като дишането ми се нормализира се изправих и тръгнах да се изкачвам пеш до деветия етаж,защото асансьора в неговия блок беше с карти.Докато пристигна пред вратата му отново се изморих.Натиснах званеца и ... нищо.Тъкмо се просегнах,за да го натисна втори път и отвътре се чу тропане.
- Момент.Идвам. -познах гласа на Денислав. - Хей слънце,какво правиш тук? -попита той след като ме видя пред вратата. - Помислих,че е някой психопат по това време.
- Какво си правил днес с Моника?Искам истината.Няма да се сърдя или да ти крещя.Просто ми кажи.
- Добре.Ще ти кажа,но защо идваш по това време?
- Просто ми кажи.Ти дори не ме изчака пред училище,а си тръгнал с нея.
- Кой ти каза всичко това ?
- Алекс. -казах аз с треперещ глас.Денислав все повече увърташе и аз все повече започвах да си мисля,че се е случило нещо.
- Ааа.Разбира се.Кой друг може да е.Добре.Ще ти обясня всичко.Нека поне да влезем.
- Не.Не искам да влизам.Просто ми отговори.
- Добре.Ще ти кажа всичко което искаш да знаеш,но моля те влез.Ще събудим съседите ако останем тук.
- Добре. -съгласих се аз. - Но сама,за да ми обясниш.После си тръгвам.
- Както кажеш. -отвърна Денислав като се отдръпна от вратата,за да вляза. - Е,какво искаш да знаеш?
- Всичко което се е случило след училище.
- Добре.Ето какво стана.Вярно е,че не те изчаках и,че си тръгнах с Моника,но това беше защото ти подготвяхме парти...
- Какво ?!?

Това:
[25.3.2011 г. 20:13:43] Okey, superstar, you ready to score?: dam kaji

листи
карамелени бонбони
шоколадови бонбони
мокри кърпички
обици
и зарядно за телефон

Ще седя на компа.

Да.

ухото