В продължение на сигурно два часа стояхме прегърнати и безмълвни  на дивана в хола , където  се срина живота ми , когато разбрах какво  се е случило. Просто нямах сили да мръдна , невиждах смисъл да живея,но брат ми не смяташе така.
- Вик , осъзнай се , не е свършил света . Знам и на мен  ми бяха родители и ги обичах много , но сега просто ги няма и това е ! Като си съсипеш живота , няма да промениш нищо !  Гледай напред , ще се оправим някак ! – беше съкрошен като мен , просто не го показваше.
- И на теб ти е тежко  , признай си . – настоявах.
- Да , така е , не мога да отрека , но всичко ще бъде наред. – той продължи да бъде позитивен  и дори се усмихваше , не знам от къде  го взима това спокойствие , но ми помогна. Почувствах се някак , по – сигурна в  това , че ще успея да продължа живота си , в друга посока.
В този момент се прибраха  Ива и Атанас .
- Ъъ , не знам какво да кажа. – измърмори Ив.
- Няма нужда да казаш нещо. – говорех толкова безлично , че  май се обиди.Тя се качи по стълбите и доста зле трясна вратата  на стаята ни .
-Оф ще отида да видя какво й стана – каза Атанас . Последвах го.
- Виж , не исках да я обиждам , аз не знам какво говоря , от както Марти ми каза , за нашите – оправдах се.
- Ти не си виновна , скъсала е с приятеля си , а и това с родителите ви я довърши, те бяха като  наши , - забравих да спомена , че родителите на братовчедите ни бяха починали още , когато са били малки.Е вече знам какво им е било през всичките тези години , нали и аз нямам родители вече.Просто живота ми става от „прекрасен” ,  „по-прекрасен”.
( проверете ми историята за грешки)    - бан

Благодаря за банана 
Опа за Банна
-БАН

Краставица ;? - Бан .