Нещо ми се струва много еднообразно,щом още героинята я интересува,какво мисли баща и за двоиката по география...не,че моите истории са много интересни,но това си е мое мнение. 

Преди малко не знам какво ръчках отново,понеже си нямам друга работа и изведвъж звука на лаптопа ми спря.Ако някой знае как мога да го оправя?

Ето и новата част,надявам се да ви хареса. 
Във фирмата беше толкова шумно през цялото време,че не можех да си събера мислите и за секунда,нервно тресях крака си под бюрото и си играех с една химикалка,като гледах втренчено във вратат,когато онзи тъпак не я отвори,а аз забих химикалката в крака му.
-Опа.Извинявай.-Засмях се нагло,когато из зад гърба му се появи някакъв слаб и висок мъж с тъмно кестенява коса и гледаше с интерес.
-Кой е пък този?-Попитах,като показах с пръст към него и си запалих цигара.
-Пушенето убива.-Все така нагло говореше.
-Я млъквай и ми кажи кой е този преди да е изхърчал през прозореца,като във филм на Джеки Чан...-Иронията ми в гласа се усети и той погледна сериозно.
-Новият ти служител.
-Не благодаря.Миличък ходи се пробвай в Х factor или Биг Брадър,вземи и този идиот до теб и се махай.-Казах с безразличие и издишах дима от цигарата.
-Поне му дай шанс.
-Добре де,добре...Нека го заведа на долното ниво.-Долното ниво беше едно от любимото ми,така служителите ми показваха колко са преданни към мен...е повечето не успяваха,защото си изповръщаха червата при гледката.
-Хайде.След мен.-Казах директно,като излязох от кабинета,а онзи ме следваше,като кученце.Повечето от служителите го гледаха и се подсмихваха,защото знаеха къде го водя.Качихме се в асансьора и слязохме долу.Пазачът веднага сведе глава и ни поведе из килиите.Накрая стигнахме до краината,която беше метална.Отклюих я с картата,която имах в джоба,а пазача остана отпред.Когато видя гледката вътре,момчето остана неподвижен,гледаше ужасен.
-Е?Ще удържиш ли докрай?-Попитах,като се обърнах към него,а той кимна с глава.
Взех една от веригите,които бяха на земята и започнах да я овивам около ръката си и говорех едновременно.
-Този човек е бил педофил,когато е бил "жив".-Хората,които идваха тук,бяха мъртви,е полумъртви.Както сте чували,в ада попадат само лошите хора и за тяхно съжаление всичко това се оказва вярно.
-И сега ще си полузи заслуженото.-Казах с безразличие,като прихванах по добре веригата и я дръпнах рязко,а почти живото тяло от което се стичаше кръв от главата и ръцете му от раните и веригите се разкъса на парчета из стаята,включително и върху дрехите ми.
-Мамка му,знаех си,че не трябва да нося бяло днес...-Казах с отегчение и пуснах веригата.
Обърнах се отново към момчето.
-Е?-Попитах,като наклоних устни.
-Не бих пропуснал този купон.-Отговори с пълно безразличие в гласа.
-Поредният изрод тук.-Изсъсках и излязох.Повечето тук бяха такива,кой нормален би работил това.

Да.

Три

Едно

И двата

Приятна.

Девет

Ето и новата част,надявам се да се е получила,защото не ме бива много в това да описвам,колко е зелена тревата и синьо небето,обичам простичките неща. 

След цяла нощ на купонясване,двамата с Дейвид се разплухме на два стола,а аз се облегнах на плота и притворих очи,а той ме разтърси.
-Не заспивай,русокоске.-Извика,като се разсмя.
-Просто съм изморена.Остави ме.-Отговорих разсърдено аз.
След около 1 час се вдигнахме,а аз погледнах към часовника,който показваше 10 сутринта.
-Май наистина съм заспала.-Засмях се леко и влязох зад бара,докато той прибираше бутилките.
-Време е да тръгвам и да ударя един хубав и истински сън.-Казах,като се прозях и грабнах торбата.
-Почакай..-Дейвид викна зад мен,като ме хвана за ръката и ме дръпна назад,а аз се обърнах с лице към него.
-Какво?-Попитах объркано.
-Знам какво правиш.Ейли ми каза преди няколко месеца.-При думите му се стъписах.
-Какво знаеш?-Направих се на ударена.
-Май си доста по уморен и от мен.Имаш нужда от сън Дейв.-Казах с усмивка и понечих да си тръгна,но той ме дръпна отново,но този път се опрях в тялото му и усетих дъха му по врата си.
-Още,когато почнахме да работим заедно усетих привличането между нас.Знам,че си женена,а и знам ситуацията в която си и те подкрепяв в това.-Говореше на ухото ми.Доста правилни неща каза,но не можех да рискувам.
Започна да спуска устните си по врата ми,а аз притворих леко очи и се усмихнах.
-Недей...не е редно...-Продължавах да упорствам.
-Шшшш.-Единствените думи,които чух през тази нощ.
Обърна ме с ръка към него и бяхме лице в лице,като няколко секунди само се гледахме,когато той изведнъж започва да ме целува и събори всички бутилки от плота на земята и ме сложи да седна на него.
Устните му слизаха по цялата ми шия,като стигаха между гърдите,а после съблече потника,а аз се пресегнах за тениската му и прокарах ръце по гърба му и го придърпах към себе си между краката.
-Сега или никога..-Казах си,опиянена под целувките му.
Преместих устните си от устните му по врата и гърдите,доколкото можех.От години не бях усещала такова желание да имам някого.След секунди свалихме всички дрехи и усетих как прониква в мен,като захапах устните си.Всеки тласък беше вълшебен,всяко докосване,целувка,която получавах от него страна,нещо в мен го искаше повече и повече.Исках това да продължи цяла вечност.
Той прокара ръка по дългата ми коса,чак до къдриците,а после по голият гръб.
След като и двамата стигнахме до крайната точка не се отделихме един от друг,а отново се гледахме,както в началото,но задъхани и усмихнати.
-Май някой си изкара по голяма надница за днес.-Пошегувах се,а той ме ушипа и ме целуна.
-Когато и да се нуждаеш от помощта ми знай,че съм надреща Кейт.-Каза ми,като ме погали по бузата.
-Знам.-Отговорих и му подадох усмивка в отговор,като тръгнах да ставам да се обличам.Дрехите ни бяха къде ли не,ако някой клиент видеше това,не би пил нищо от тук.Облякох наново потника,дънките и токчетата и оправих косата си.Преди да си тръгна се върнах,като го целунах продължително и прокарах ръката си по гърдите му.

Ето едно нова историйка,която няма да зарежа,надявам се хаха

-Неееее!!!!-Изкрещях в мрака,но никой не ме чуваше.Кръвта се стичаше по целите ми ръце,ризата и дънките бяха подгизнали от нея.
-Моля те..Не умирай!Не ме оставяй сама на този свят.Не и ти!-Продължавах да крещя срещу безжизненото тяло,което държах в прегръдките си.
-Помоооооощ!!!!Някой да ми помогне!Моля ви,ако някой ме чува!!!!-Единственото,което получавах беше тишината срещу мен.
Продължавах да ходя из пустият път.Краката ми не ме държаха,но не можех да спра.Русите и дълги къдрици стояха свободно във въздуха,целите в кръв.Лицето и бе посиняло и студено,живецът беше изчезнал...онези сини очи,които преди ме гледаха с щастие и радост,бяха затворени...завинаги....

2 години по късно...

-Хайде,слизай.Закуската е готова!-Извиках от кухнята,докато правех гофретите.Сложих каната с портокаловият сок на масата и готовите гофрети,които полях с течен шоколад и седнах да закусвам.
-Извинявай скъпа,просто тази вратовръзка е,като кубчето на Рубик.-Това беше съпругът ми.Висок с черна коса и сиви очи,който повече приличаха на някой вълк.
-Дай на мен глупчо.-Казах,докато отхапвах от гуфретата и я оставих в чинията.Вързах парчето плат,като му се усмихвах,а той ме гледаше втренчено.
-Какво?-Казах през смях и отидох към него.
-Нали знаеш,че без теб,дори и зъбите не мога да си измия,като хората.-Отговори ми и ме придърпа с ръце за кръста към него.
-Знам.Аз съм незаменима!-Казах уж нахално.
-Хей.Ще видиш ти,като се прибера довечера.-Закани се той,като се засмя и ме целуна продължително.
-Но,сега трябва да тръгвам.Нямам време за уникалните ти гофрети,които съм сигурен,че са много вкусни.-Каза със съжаление в гласа и ме целуна отново,като взе куфарчето от стола и излезна.
Аз изпуфтях и погледнах към масата и сложих ръце на кръста.
-Значи всичко за мен.-Казах си и отхапах от оставената гофрета.
След около час моткане из кухнята се качих да се облека за работа.Отворих огромният бял гардероб,като започнах да се оглеждам за нещо,което ще си харесам.Накрая избрах един черен потник,дънки в същият цвят,заедно с черни дълги тогчета с платформа.Направих си косата на леки къдрици в краищата,като сложих лак за да се държи и излезнах.Работех в бар.През деня предимно си подготвях нещата за вечерта,обичах добрата организация.
-Я,гледай ти,кой ми дошъл.Какво те води насам?-Провикна се мъжки глас от дъното зад бара.Това беше колегата ми.Страшно секси,висок със светло руса коса,чаровна усмивка и тяло на БОГ!Засмях се на мислите си и пристъпих напред.
-Ами,може ли,защото работя тук,може би Дейвид.-Засмях се чаровно и оставих черната си чанта,която по скоро приличаше на пазарска торба и влязох зад бара.
Трябва ми алкохол.-Говорех си,докато търсех из един от шкафовете и извадих една бутилка водка.Взех две чаши и налях.
-Наздраве.-Казахме в един глас и се чукнахме.На практика ние сме шефовете тук.Преди години Дейвид щеше да загуби бара,заради дългове,но аз му помогнах и той ми предложи да държа половината от него.
-Не ви ли е малко рано,още няма и 12:00 часа?-Тъкмо Ейли влезе през вратата и каза с усмивка на лицето.
-Искаш ли едно?-Попитах,като направих физиономия и се качих на плота и скръстих крака,като ги полюшвах леко,а Дейвид включи музиката.
-Не.Благодаря.Рано ми е.-Отговори и седна на един от високите столове.
-Аз трябва да отида да си платя сметката за телефона.Ще се върна след малко дами.-Каза Дейвид и излезна.
Физиономията на Ейли веднага се смени и стана сериозна.
-Не те разбирам.Как изобщо живееш с онзи изверг?Да не си се побъркала вече?-Попита тя с отвръщение и омраза в гласа си.
-Не те интересува.Това си е моя работа.Много добре знаеш какво съм намислила!-Извиках и,но се опитах да бъда тиха.
-Ще си отмъстя за всичко.-Заканих се и изпих на екс чашата.
-За мен тогава беше краят на живота ми.Болката,която изпитах и раните,които останаха никога няма да ги забравя!
-Мила моя Ейли,всичко тепърва започва.....

Некст