Здравейте.

Как си? 

Браво, браво. Невероятно описание и римуване, както и няма как да не напиша, че края и невероятен завършек на нещо много добре написано. Продължавай да пишеш - имаш талант.

Наистина е нещо много голямо да напишеш подобно нещо и най-вече да го покажеш на толкова много хора. Това си е нещо наистина много отговорно и сериозно, което хората много често пазят в тайна. Моето мнение обаче по темата е, че аутсайдерите не са това, за което се приемат. Те наистина живеят в собствен свят, но те също имат мечти, надежди и желания. Те също чувстват болка и също могат да обичат. Именно тези качества ги правят равни пред всички, а най-големият факт е, че те също са живи същества. Какво от това, че са различни? Че нали твърдим, че всеки е уникален по свой начин, е те са много по уникални от всички, не защото странят от тях, а защото имат достатъчно голямо въображение и много по изострени чувства от останалите.
И следващия път, скъпо мое момиче, когато някой каже "Диана плаче" и се изсмее, ти просто се обърни и му кажи: "Да, Диана плаче, но не заради хора като вас. Тя плаче защото е различна и защото не я е срам да покаже чувствата си. Защото тя е много по-различна от теб, много по интелигентна и добра и със сигурност много по-добър човек от теб". След като му кажеш това, след някоя и друга година ти ще пораснеш, ще видиш същия този човек и с гордо вдигната глава ще го подминеш с мисълта, че ти с станала нещо повече и, че в тези моменти е имало някой, на който да разчиташ. Несъмнено след това ще се усмихнеш.
Колкото до коментара за историята - несъмнено е неповторима и уникална, досущ като автора й.

Всъщност ако бях на негово място не бих се бъзикал с теб така. 

Това наистина е интересно . С какво е заслужил това?

Хахаха, така им се полага.

А, какво стана с нея?

Идеален газ НЕ съществува, но въпреки това си го представете.

Из бисерите на госпожата по физика.