Моят живот не бе като техните..Моят живот бе много по - различен от техните. Харесвах външността си - лицето ми бе нежно,имах кафеви очи и къса начупена кестенява коса. Не обичах да бъда облечена в скъпи и елегантни дрехи каквито носиха другите от моето обкръжение.Опитвах се да покажа красотата си по естествен начин.
   Нямах приятели и то никакви.. Всички с които се запознавах бяха някакви тъпи кучки,които гледаха само с кого да си легнат и да получат някаква изгода от него. Искаше ми се да срещна човек като мен,който да е минал през изпитанията на живота и да бъде достоен и честен,а не просто да ми се прави на приятел заради себе си,но нали в днешно време всички хора станаха такива и да иска човек не може да намери някой свестен.
   Чудя се защо стана така.. защо дойде времето в което всички се обиждат един друг,говорят зад гърбовете си и в същото време се правят на приятели.Тъжно ми е и то много,защото ми се иска да има човек на който да вярвам много и да знам,че мога да му споделя целият си живот. Да знам,че този човек би дал и най - ценното си за мен,но уви  няма вече такива хора.........

Мисля от това написаното по - горе да създам някаква история,ако има желаещи да я следят.Не е нищо особено просто  някакви си мои мисли.  Благодаря на хората отделили време да го прочетат. (:

Оле стана ми супер интересно дай следващата част. 

Нещо манинко от сърце . (:

Само с него осъзнах
какъв е всъщност
смисъла на любовта!

Само с него преживях
всичко истинско до сега!

Само с него има
смисъл живота ми
така както никога до сега!

Само с него е това и
с никой друг на света !