кажи ми защо

Жестока смърт,невероятна.Надвисва над мен и цялото небе поема.Изчезва целия сват прибирайки се в нейните ръце.Викове,плач и болка в хората навлиза.Взира се в мен.Приготвяйки се да открадне всичко,което обичам и всичко,което мразя.Да ме разведри сега нищо не може.Животът бял дим е,отдалечава се.Нищо добро в тази черна картина не виждам.Единственото нещо е надеждата,кято никога не умира.Тя е пълна с живот и светлина-не угасва.Само тя държи хората на земята.Дава им сила да се усмихнат знаейки,че не са сами...

това си го копирала-къв ти е случая

Къща,стара виждам,
самотна и голяма.
Такива ненавиждам,
а и тази поляна...

Няма никой в нея,
само тъмнина и прах.
Дали цветята да полея,
но и за това ме е страх.

Вратата немога да отворя,
заключена е от вън.
Може за ключ да се поровя,
надявам се това да е само сън.

Спомени от всякъде ме гледат,
мебели,снимки и книжа.
Може би искат душата ми да вземат.
Или всичко е лъжа.

незнам  

дааа

търся те и търся,
но не те намирам
искам от мислите да се отърся
незнам каде си,ще блокирам

виждам те замалко
и после пак изчезваш
толкова е жалко
така ме подвеждаш

знам че ме обичаш
това ме потдържа
и по друга няма да се увличаш
от самотата ще те одвържа

виждам те да бягаш
бягаш но ме вижаш
ти любов не влагаш
а ме ненавиждаш

бягал си от мен
а не търсил си
чубствал си се с мен в плен
обичах те разбери

не искаш да ме виждаш
вече го разбрах
така само ме обиждаш
и с алкохол се налях

май не ме уважаваш
че не ми го каза в учите
ти за мене много означаваш
но в мен са вече само чубствата убити

пс: съжалявам за понктуацията и главните букви но го написах на бързо

защо е в лични като е копирано.виждала съм го |-(  |-(  |-(

Много го обичам,
докога ще го отричам?
Знам,че немога дълго да го крия,
а любовта си трябва да разкрия.

Днес ще мине той край мен,
както става всеки ден.
И ще каже ''как си,мила'',
но да му кажа нямам сила.

Все си мисля за това,
''ако споделя мислите в ума''
приятелството ще загине,
просто тъй ще ни отмине.

Това няма да споделя,
приятелството ни да развяля,
мислите в ума си ще оставя,
и някога ще ги забравя...

красота