Телците харесват скъпите подаръци и обожават, когато получават по няколко подаръка едновременно. Ето защо е добре да изберете един основен подарък и няколко “спомагателни” – например цветя, кутия бонбони, бутилка вино и пр. Основният подарък може да е дреха с ръчна бродерия, картина, скулптура.

По отношение на спомагателните подаръци , те трябва да бъдат също от най-добро качество – не просто някакво вино или бонбони.

Телецът харесва комфорта, поради което непременно ще оцени подарък за бита – дори покривка за легло или спално бельо. А ако става въпрос за член от семейството, то подаръка може да бъде бижу от злато и скъпоценни камъни.

вярно ее 

не тва са отделни истории ама обърках горе и написах втора част ,. просто мислих друго нещо и затова така се получи извинявам се за грешката.

Нощ тъмна , хладна , мрачна. Едно момиче стои на пейка потънало в мисли за момче , което обича и жадува. Това момче разби нейното мъничко сърчице. Тя беше готова  на всичко  да получи малко любов и щастие. Седеше сама плачейки нямаше никой около нея. Беше като че ли изолирана от този свят. Хора влюбени , забързани с покупки минаваха покрай нея , а тя не чувстваше нищо. Просто сякаш си беше откъсната от света.
Тръгна тя застана до "моста на влюбените" и се загледа. Там видя много хора , които се радваха , но най - ужасяващото беше ,че видя момчето за което още й биеше сърцето. Момчето за което още трепереше и умираше. Обърна се и тръгна да върви със сълзи на очи. Пред нея все излизаше картината която видя. Не искаше да си спомня тази гледка.
Вървеше и сълзите се стичаха по лицето й като капки роса. Снегът се сипеше тихичко , както тя си плачеше безшумно. Хората минаваха , но не я виждаха ли или просто се правеха , че не я забелязват и тя самата незнаеше. Тя ще помни винаги тази нощ студена и страшна. Искаше й се да умре завинаги и да не се мъчи повече. Но не нещо я държи още на земята. Какво бе то никой незнае.

            прекрасно е           

аз съм с четворката нзз за др 

   
нямам думи прекрасно ее   

Един зимен ден разбрах колко много съм пропиля от живота си. Исках нещо непостижимо и разбрах , че то не може да е с мен. Просто стоях сама и мислех как да продължа. В този миг дочух един нежен глас:
- Здравей красиво момиче - каза момчето с нежния глас.
- Здравей - казах аз със треперещ глас.
Замръзнах когато го погледнах. Стоях като гръмната. Той беше момчето което съм търсила прочех го в очите му. Гледаше ме с нежен поглед всичко бе магия. Той ме попита:
- Защо седиш сама  тук на студа?
Аз мълчах и след около 5 минути отговорих:
- Еми незнам просто си седя и мисля.
- Искаш ли да се поразходим - каза той
Гледах ии аз нз какво чаках да ми каже.. Той повтори въпроса и ми каза:
- А да забравих да си кажа името казвам се Пламен приятно ми е.
- Елена - отговорих аз
- Защо има толкова болка в очите ти? - каза Пламен
- Няма значение! Ще тръгваме ли - попитах аз.
- Да - каза той
Тръгнахме вървяхме заедно а аз бях толкова несигурна в него или повече в самата себе си. Моето сърце изгаряше от вътре по старата любов , а аз вървя по нов път. Той хвана ръката ми и ме попита:
- Защо си толкова несигурна в мен аз няма да те нараня!
- Не не това - опитах да излъжа но той позна.
- Как да не е аз чувствам , че е така.
- Добре - казах аз.
Но беше време да се разделим и аз си помислих дали трябва да продължа с него или да се върна в старата яма. Исках да кажа , че ще продължа напред но сърцето друго искаше. Той ме погледна с нежен поглед и ме попита:
- Дали ще мога да те изпратя до вас принцесо?
- Еми незнам дали ще искаш - казах аз
- Защо? - попита той
- Аз живея далеч но може да ме изпратиш до спирката.
- Добре до спирката щом така искаш - каза той
Тогава тръгнахме към спирката. И по пътя мина едно момиче което продаваше цветя. Той се спря и поиска целия букет. Аз си мислех , че е до мен и говорех нещо като се обърнах той беше пред мен с букета в ръка. Аз се учудих и казах:
- ААА мерсии , но защо?
- Защото си най - красивото момиче на света - отговори той.
Зарадвах се , беше всичко прекрасно но не можеше да продължи. Спрях се аз. А той попита:
- Защо спираш?
- Искам да ти кажа нещо. Всичко е хубaвo но не може да продължи..
- Защо? - пита той
- Защото имам много неща които незнаеш за мен дори не се познаваме - казах аз.
- Нищо ще се опознаем - каза Пламен
- Не  аз съм все още обвързана - казах аз.
Той мълчеше и нищо не казваше. Тръгнахме заедно изпрати ме до спирката. Стоя със мен там. Беше прекрасно всичко чувствах се отново жива. Обичам го макар и да не го познавам. Всичко бе прекрасно!

Искам да и благодаря за всичко което е правила за мен и продължава да прави!
Неповторим и Незаменима. Ако беше някой друг се съмнявам да направи всичко това за мен.
Познаваме се от много кратко време , имам чувството че се познаваме от достаа
Искам винаги да е така. Можеш да разчиташ на мен за всичко. Знам че и аз мога 
От един малък сайт стана нещо голямо.  Ти си ми повече и от сетраа! Обичам те винаги до теб!  

нее
Гочев

Страх ме от това което си ти
Страх ме е че всичко си ми
Страх ме е от нощта
Страх ме от това
Страх ме е от смъртта
Любов ли аз не искам
рабрах колко боли
колко лъжи казани
колко чувства не показани
колко ранени души
колко сърца разсечени
Приятели да ама само предатели
живота е игра
не разбра ли тази мъгла
където и да погледнеш само лъжи
стига моля те спри
Сълза по сълза
мрак след мрак
сърцето крещи душата тъжи
няма път няма нищо
всичко е празнина
и все още е така
Обичам те жадувам те
но не мога така
исках ти да бъдеш моята съдба
но не стана така
искам те умирам сама
ела и спаси моята душа

Честит празник на всички! И най - вече на моя плезли Николай да ми е жив и здрав мн сии го обичам   
Весел празник на всички! 

хубаво ее ~{}

ии аз съм от Варнаа . ВЕЛИК ГРАД