Много е добро . (:

Ти можеш да се върнеш,
без да погледнеш назад
да си на мили далече от мен,
но нещо ще те изгаря отвътре,
устните ти ще трепнат за мен
и ще искаш да се върнеш при мен.

Пътят ще те води към мен,
където смехът ми звъни
и ще търсиш моите очи
дланта която пареше за теб
и изгубените мечти
всичко това което беше преди !

Мнения?

Писна ми от твойте лъжи ,
как не ти омръзна ми кажи .. ?!
Уморих се , фалшиви усмивки да дарявам ..
Писна ми само с теб да се занимавам ..

Просто искам да забравя ,
какво ми причини ..
писна ми да се правя , че не ме интересуваш , ти ..
Просто искам да те имам , разбери ..

Всичко свършва и си отива , дори и любовта.
Сега аз забравих те , а ти така и не можа .
За сърцето ти копнеех, но така  и не разбра ,
сълзи за тебе леех , защото беше любовта ..

Бих искала модераторът да закрие темата ..

Вижда се,че имаш талант, продължавай да рисуваш много добре ти се отдава .. ^^

Страхотно е ..

Добро е ..(*)   

Ето тези доста повече ми харесаха ..

Прекрасни са ..

Мразя момента, когато чувствам се сама.Не мислех,че е толкова гадно да те мразят всички,
но явно се оказа една лъжа.Винаги търсиш някого , който да те хареса, но не можеш без това.
Заобиколена от толкова хора обърнали ти гръб и чудиш се как да им угодиш напук.
И чакането не помага.Трябва да се вземеш ти в ръце.Сънищата,тях поне ги има и мечтите.
И се надяваш някой ден те да ти простят за грешката ти малка.
Но въпреки,че те те мразят ти винаги ще ги обичаш,защото те показаха ти какво е приятелство,
неизживяемо приятелство с прекрасни , незабравими моменти , който винаги ще помниш във сърцето си .

Критики ?

Тази нощ събуди ме тъга
и мислех си за теб сега.
Погледнах към небето но едва,
виждах твоето лице в тази тъмнина.

Може да се сещам от далеч за теб,
но болката не спира и ще тръгна напред.
Мъчно ми е , че те загубих,
че не си до мен и любовта ни погубих.

Щастлива бях , че със теб във полунощната степ
се лутахме в забрава.
Животът ми сега няма път, няма свят,
който свързва двата края.

Любовта ни нямаше бряг ,
нито пък дишаха сезоните.
и се губех в дъха
на залезите стройни .
Колко обич посях, а сега жъна белези.

Мнения ? 

Хареса ми .