мммм..харесва ми   

да  :p
2?

3 глава

Къде бях? Какво стана? Нищо незнаех. Бях просната на пода в някаква сграда. Цялата ме тресеше. Бях облечена в черни дънки, черен потник и черни кецове. Всичко беше в черно. Изправих се, но залитнах. Някой ме хвана. Уплашено се отдалечих от черния силует.
- Какво направи, Абигейл? По-силна си отколкото предполагах. - проговори той. - Уби много хора. Научи се да контролираш силите си, иначе... - замълча за миг той - ...можеш да си навлечеш много проблеми.
- Какво? Кой си ти? Какви сили? - стоях като вцепенена аз.
- Разгледай сградата. Харесва ли ти? Дано да ти харесва, защото скоро ще се озовеш тук. - бяха последните думи, които каза той преди да изчезне. Все още стоях и гледах празното пространство пред мен. Какво означава това? 
- Това е само сън. - помислих си аз. Реших да разгледам сградата. Беше доста голяма. Стените бяха в кралско червено, но през времето се беше променило в жълто. Само на някои места се виждаха кървави петна. Приближих се до едно и го пипнах. Цялата потреперих. Не беше боя, а истинска кръв. Потърках ръка в дънките си, за да махна червената. течност. Продължих напред. На първия етаж имаше класни стаи. Влязох в една и погледнах през прозореца. Пред мен разкриваше удивителна гледка. Бях обградена от вода. Плавахме като остров. Излязох от нея и влязох в отсрещната, за да разбера дали наистина е така. Но там гледката беше коренно различна. Имаше обширна градина с свежа зелена трева и огромни дървета. Реших да се кача на втория етаж, но погледът ми беше привлечен от едно огледало. Приближих се до него и видях, че беше много красиво. Толкова красиво сякаш е било на някой много богат човек. В него виждах отражението си. Не много високо момиче, с червеникава коса до кръста и зелени очи. Странното беше, че това огледало ме показваше толкова красива, сякаш съм модел. Както се любувах на изкуствената си красота, на огледалото се появи отпечатък на кървава ръка, която застана точно върху сърцето на отражението ми. После още една, и още една, докато цялото огледало не стана кърваво. Отдалечих се от него. Започна да ми се вие свят и не след малко припаднах.
Събудих се, но вече не бях в сградата. Около мене беше хаос. Виждах огън и още кръв. Изправих се и видях, че самолета се е разбил. Имах рани къде ли не. Погледнах Райън, който все още беше при мен. Очите му бяха затворени и от една голяма рана на крака му се стичаше черна кръв.
- Господи, Райън събуди се! - разклатих го аз. Рабрах, че няма да се събуди, прегърнах го и започанах да плача. В ума ми пробляснаха думите на озни черен силует. Аз ли бях направила това? Все още прегръща Райън и се огледах. Навсякъде бяха разпръснати трупове. Започнах да плача още по-силно. Аз ли убих всичките тези хора? Устих как тялото под мен се помръдна.
- Аби, добре ли си? - попита ме Райън, който изглеждаше толкова добре, сякаш беше ходил на SPA.
-Да..Не! Райън, моля те не заминавай. Новото ти училище въобще няма да ти хареса.

мнения

5 
Да стана вампир

мннного се радвам, че ви харесва ето я и втората част   

2 глава

- З..защо? - сепнах се.
- Ами докато те нямаше майка ми и баща ми бяха убити. Една вечер останах в Сам, защото те пак си правеха от онези лигави романтични вечери и не исках да им преча, за това им казах, че ще съм при Сам. На сутринта са били намерени мъртви от загуба на кръв. Направо като в филмите. Сигурно си помисли, че вампири са ги изяли. - засмя се той, но на мен не ми беше до смях. - но не бяха намерени дупчици на врата. - успокои ме той. - И в завещание на баща ми пише, че ако умре трябва да ме пратят в някакво училище-пансион и ми дадоха време две седмици преди да замина.
- Да, но аз какво ще правя без тебе?
- Аби, ти си голямо момиче вече можеш да се оправяш сама. - каза той и ме прегърна. Не исках да си заминава. Той беше единствения човек, на който можех да вярвам.
- Моля те не си тръгвай. Няма ли друг начин?
- За съжаление, няма, но ти обещаван, че ще се виждаме често. Обаче има малък проблем. Училището е на някакъв забутан остров в Тихия океан.
- Трябва да има и друг начин. - възпротивих се аз. Райън само се засмя.
- Винаги си била голям инат. - обви ръце около мен и пак хвърли злобния поглед към момчето отсреща.
- Защо го гледаш така? - престраших се да го питам аз
- Кого?
- Момчето, ето там? Гледаш го злобно, откакто се качихме. - посочих му аз сладура
- Не, така ти се с сторило. - знаех, че лъже. Винаги, когато лъжеше леко подръпваше брадичката си. Този път не я подръпна, но беше очевидно, че лъже. И продължаваше да го гледа така.
- Мисля, че е сладък. - казах аз, за да видя как ще реагира.
- Наистина ли? Е, тогава спирам да го гледам. - каза той и веднага след това усети, че се издал
- Ха, сам си призна. Знаех си. Защо го гледаш така?
- Защото не го харесвам и не мисля, че ти трябва да го харесваш.
- Не прекрачвай границата. Аз бъркам ли ти те, когато гледам как всяко момиче като те види и припада. Не. Така, че и ти не се бъркай.
- Да не би да ревнуваш? - предизвика ме той и на лицето му се изписа самодоволна исмивка.
- Ти предизвикваш ли ме? - освобидих се от прегръдката му аз. - О, добре тогава. - станах и отидох до другото момче. Видях, че има свободно място и седнах до него, като хвърлих дяволит поглед на Райън, който в този момент ми се усмихваше странно. След 15 минути се върнах при него.
- Е, и той отива в Сан Франциско. Явно ще се срещаме често.
- И как ще го намериш?
- Даде ми номера си. - размятах една хартийка пред него.
- Така значи. Искаш да играем мръсно. Добре. - той стана и отиде до едно момиче, което забелязах, че го гледаше още като седнахме. Върна се след по-малко от 5 минути.
- Е, тази вечер ще си прекареме страхотно с онова момиче там.- посочи ми уличницата той.  Цялата станах червена. Много го ревнувах. Идеше ми да я удуша и да я метна през самолета, да се разбие на парченца и да заприлича на суши.
Изведнъж самолета се разклати силно и настана паника.

мнения и критики

харесва ми как успяваш да предадеш всички чувства толкова реално   

нексттт                                                                           

нито едното  :p  |-(

ето я и нея.. само да кажа знам, че Тортуга е познато име,но просто не можах да се сетя друго, а това наистина ми харесва. Приятно четене 

3 глава

В Тортуга живееше и най-добрата ми приятелка - Кали. Реших  да се отбия при нея преди да отида на пристанището. Тя живееше навътре в града, където беше още по-голяма лудница. Беше пълно с най-различни хора. Най-често пирати. С нея не се бяхме виждали отдавна. Вече виждах вратата на голямата им къща. Кали не беше пират като мене. Всъщност точно обратното. Тя беше дъщеря на почитет аристократ. Изведнъж някой се блъсна в мене.
- Ох, внимавай къде вървиш! - троснах му се аз.
- Извинявай. - каза момчето и ми помогна да се изправя. Погледнах го и забелязах, че и той е облечен като мен. Като пират. И беше красив. Имаше чорлава черна коса, миглите му стояха като ореол, около черните му очите  и имаше красива усмивка. Имах чуството, че не ме е бутнал, а краката ми са се подкосили при вида му.
- Аз...извинявай. - започнах да пелтеча
- Защо ми се извиняваш. - каза той с лукава усмивка.
-Ъъъ..незнам. - продължих да се излагам аз.
- Аз съм Лео. - подаде ми ръка той
-Маргарет, или Маги.Лео ? Аз познавам един Лео, но с него няма как да се приятели. - стиснах ръката му колебливо аз.
- Кой е този Лео?
- Синът на най-големия враг на баща ми.
- А кой е най-големия враг на баща ти?
- Франсоа де'Лимп. - усмивката му тутакси огасна. Веднага съжалих, че съм го казала. Харесвах усмивката му. Франсоа де'Лимп беше втория най-страховит пират.
- Искаш да кажеш баща ми? - и моята усмивка се изпари. Но защо? Винаги ми се падаха такива момчета, които харесвам, но не мога да имам. На мен не ми беше позволено даже да говоря с него, а аз го харесах. Той ме гледаше в очите и аз се чуствах неловко. Хвърлих му последен поглед и тръгнах без дори да се сбогувам. Почуках на вратата на Кали. Един, два, три,но нея я нямаше. След 15 почукване излезе слугинята.
- Какво искате? - сопна ми се тя, но като ме разпозна се поправи с по-мил тон. - Оо.. госпожице Маргарет, голяма чест за нас.
- Да, да. Къде е Кали? - попитах я аз без да увъртам
- Госпожицата отиде на пристанището, когато разбра, че сте пристигнали.
- О, страхотно, сега трябва да се връщам - измънках.
- Нещо ли казахте?
Без да й отговоря тръгнах отново към пристанището, а в главата ми се въртеше само Лео.

е не яке ами палто да кажем   

нексттт  ...

ауууу...това с бебето най-много ме кефи    и другите много ми харесаха