Да възможно е.

При всеки е различно.Баща ми е пушач,а има две дъщери.

Пея си и с нетърпение чакам Георги да ми звънне,че чак се притеснявам. :DКак си?

Здравейте.

Здравейте.

Хубава е.Харесва ми.

Надявам се да ви хареса!

В училище.
-Здравей Джес.-казах аз и седнах до нея.Тя просто стана без да ми каже нищо и се премести на задния чин.
-И какво повече няма да ми говориш ли?-обърнах се към нея и я попитах.
-Има ли смисъл?Постоянно съм ти била досаждала,а ти какво правиш в момента?-изкращя се тя е смъкна поглед от мен.След часът тя излезе на коридора,където бяха Клеър и Аманда.Аз я последвах и гледах от страни.
-Какво искаш?-попита Аманда.
-Нищо,просто дойдох да се помотаем.Какво става при вас,нещо ново има ли?-попита ги Джес.
-Върви при смотаната си приятелка!Не ни се бъркай в живота и повече не ни досаждай!Ясно?-изкрещя се Аманда.
Аманда има светло кестенява коса с няколко руси кичура.Косата й стига до кръста и е права,тя има най-прекрасната коса,когато някога съм виждала.Тя има светло кафяви очи и невероятно лице.Родителите й не са много заможни,но все пак тя си позволява луксът да си купува нови модни дрешки.Всяко едно момиче мечтае да стане приятелка с нея,а всяко  едно момче да излиза с нея.Тя си има и приятел на име Джо,той е същия като нея с малко разлики.Например с това,че е момче и още няколко подробности.
Клеър хвана Джес и я избута назад.Клеър е най-добрата приятелка на Аманда,разбира се всеки си мисли,че  е приятелка с Аманда,само защото и одисва на акъла,или защото родителите й притежават мола.Клеър е с коса до раменете,в краищата леко къдрава.Нейните родители са доста богати и притежават молът.Те двете не приемат нови приятели,освен готините момчета от отборът по футбол,но те са изключение,все пак са момчета.
Аз се казвам Лидия на 15 години съм,както всички останали от моят клас.Косата ми е черна,а очите искрящо сини.По характер съм малко лигла и ненавиждам кифлите,но това е друг въпрос.
Аз се затичах към Джес,защото тя щеше да падне назад и  я улових.Тя без да ми каже нищо се дръпна рязко от мен,провери дали Клеър и Аманда гледат и започна да ми вика.
-Не ме докосвай!Махни се от мен,ще прихвана въшки от твоите евтини дрешки!-извика тя и отиде до момичетата.
-Не сте ли приятелки с Лидия?-попита с надсмешка Аманда.
-Какво?!Ти шегуваш ли се?С тази смешна гад?-каза Лидия и започна да се смее.
-Знаеш ли какво?-попита Аманда.-Имаме еднакво мнение за Лидия.-засмя се тя.
-Както и за всички останали  момичета от нашия клас.-допълни Джес.
-Знаеш,че и ти си от това число миличка.-каза Клеър и замина нататък с Аманда.
Джес се беше заблудила,че вече започнаха да са сприятеляват,но уви не беше така.Тя стана и тръгна към съблекалните на момчетата.Тя знаеше,че само по един начин ще впечатли Аманда и Клеър,като се сприятели с момчетата.
-Хей,момчета,елате за малко.-каза Джес и седна до тях.
Аз стоях все още сама на коридора и се оглаждах са Джес,но я нямаше.След пет минутки звънецът би и  беше време да вляза в час.Учителката Матеева,която преподава по биология влезе,но аз все още стоях и се оглеждах са Джес.Минаха 20 минути от началото на часът и нея все още я нямаше.Реших да влезна,понеже госпожа Матеева познава родителите ми и е много строга,щеше да ме издаде.Отварям вратата и се чува леко скърцане,подавам глава,след това влизам и затварям вратата.
-Извинете за закъснението,може ли да вляза?-попитах плахо аз.Госпожата нищо не ми каза,само ми посочи мястото на което да седна.Часът мина бързо и звънецът би,аз веднага излязох на коридора и срещнах Джес.
-Джес,защо не беше в час?-попитах и зад мен стояха Клеър и Аманда.
-Бях при момчетата от футболният отбор.А и теб какво те интересува?-каза тя и ме блъсна,докато оправяше роклята си.

Една историйка по-нататък ще разберете смисъла на заглавието.
Тази част е въведението.Надявам се да ви хареса.

Ровейки из фейсбук видях нова публикувана снимка на Джес.Тя преди ми беше най-добрата приятелка.Човекът,на когото казвах всичко,човекът,когото обичах повече от себе си,когото пазех като очите си,а сега с нея се мразим от дъното на душите си.Нека ви разкажа,как започна всичко.

Понеделник,07.01.2011
-Добро утро!-провикна се Джес скачайки на леглото ми.
-Джес,кога успя да дойдеш до нас толкова рано?-попитах аз и си разтърках очите.-Не ти ли писна постоянно да ми досаждаш?Вече започна и у нас да се промъкваш.
-Моля?!Какво говориш по дяволите?!За твое сведение не съм се промъкнала,а майка ти ме пусна!-разкрещя се тя.-Щом съм толкова нахална,просто ме зарежи,както направиха с нас Клеър и Аманда?
-За бога,престани вече с твоите глупости!Ако продължаваш в същия дух и това може да стане!Ти сама ме предизвикваш.И престани да викаш!!-казах й аз и я уцелих с възглавницата.
-Край,писна ми!-извика Джес.-Омръзна ми винаги ти да командваш,да играя по твоята свирка!Оправяй се вече сама,не ме търси за нищо,не ме моли за помощ и не ми заповядвай!Помни,че и аз мога да те изоставя,не само ти!-изкрещя с пълен глас и напусна стаята ми тряскайки вратата.

Ами супер,само малко ми се спи.

Стоя.

Здравейте.

Благодаря. <3