- Index
- » Search
- » Posts by dOpe
#26 Re: Лично творчество » Няма да бъде с мен,нали? » 2011-01-18 19:48:27
Изглежда интересно, хареса ми, пускай още
#27 Re: Лично творчество » Момичето на Ада » 2011-01-18 19:45:30
Глава 2 - ?? (Не можах да 'и измисля име -.-)
Акира се изправи и изчисти дрехите си. Бяха се изцапали когато падна. Взе си чантата от земята, сведе поглед и тръгна към изхода на училището.
Когато се прибра, момичето се качи в стаята си. Преоблече се в бежов потник и къси, дънкови панталони. Слезе на първия етаж, в хола и легна на дивана. Взе дистанционното и започна да превключва каналите, но не си хареса нищо и изключи телевизора. Беше сама в къщи и на всякъде беше тхио. Толкова тихо, че песента на птиците се губеше в тази тишина. Беше толкова мрачна и поглъщаща, но и в същото време някак успокояващо приятна. Акира се загледа в тавана, унесе се, тишината я приспа бавно идокато се усети вече се беше понесла в страната на сънищата. Въпреки, е не сънуваше нищо много 'и се искаше да проспи остатъка от живота си.
На следващия ден Акира не беше събрала парите, носеше само малко повече от половината. Нямаше как да отсъства от училище. Не може да се прави на болна, дори и наистина да беше болна родителите 'и не го забелязваха.. Надяваше се по някаква странна случайност да 'и се размине, но знаеше, че няма да стане. Още докато влезе в двора на уилището Миьоко я извика. Акира само плахо 'и подаде парите.
- Преброй ги! - каза строго Миьоко към Шизуку. От начало се стресна малко, но реагира бързо,взе парите и запона даги брои, след това каза:
- Не са тоно, липсват пари. - възкликна Шизуку. В този момент Миьоко блъсна Акира ядосана към стената. Акира се поувства сякаш нещо я прониза и се свлее по стената.
- До кога ще ме караш да чакам?! - изкрещя Миьоко - Нали ти казах, че ще е по-добре за теб, ако днес не дойдеш на училище, ако нямаш парите.
- Не можах да ги събера, съжалявам! - запона плажо да се оправдава Акира. Очите 'и запонаха да се насълзяват. Шизуку я гледаше жално, но не можеше да направи нищо, защото знаеше, че иначе ще свърши като нея. Миьоко взе рязко парите от Шизуку, хвана Акира за яката, издърпа я на горе, удари 'и силен шамар. Акира се извъртя в страни от удара и се хавана за дясната буза. Миьоко хрърли парите по Акира и 3-те момичета тръгнаха. В очите на русокосото момиче се четеше болка и омраза. Омраза, която скоро нямаше да утихне. Синините по тялото 'и бяха започнали да избледняват, но болката все още беше там. От всичко най-мъчно 'и беше, че заради този тормоз често 'и се налагаше да пропуска тренировките по плуване - като днес. Не можеше да отиде заради белезите си.
След като звънеца за 3-тия час удари Акира излезе от стаята, за да се разходи. Момичето излезе на площадката. Вървеше бавно, беше замислена, гледаше на долу и си играеше с гривната на лявата си ръка. Гривната представляваше златно синджирче с висулка, също позлатена, която беше във формата на първата букава от името на русокосото момиче, а именно "А". Изведнъж Миьоко и Натсуки я пресрещнаха. Този път бяха само двете. Шизуку беше останала в класната стая, за да им напише домашните за следващия час. Наюки погледна към гривната на Акира.
- До сега не бях забелязала колко хубава гривна имаш! - усмихна се подло момичето.
- Искам я! - заяви безразлично Миьоко и погледна Акира в очите. Очите на Акира се разшириха за момент след това момичето веднага погледна в страни като започна да увърта.
- Ами.. - Момичето не искаше да дава гривната, защото тази дрънкулна 'и беше единствения подарък, който родителите 'и някога са подарявали. Като по чудо когато Акира навършваше 12 майка 'и се беше сетила за празника и със съпруга си бяха отишли да изберът подарък на дъщеря си. По принцип винаги са я пренебревали, Акира е отраснала с детегледачките, които техните наемаха. Не искаше Саеко да има същото детство и за това винаги спестяваше, за да 'и купи подарък. Може и да е малък, но винаги е бил от сърце.
- Какво пак ли ще ми откажеш? Приеми го като компенсация за дето не успя да ми донесеш парите! - каза Миьоко със все същото принудително изражение.
- Н-но.. - тъкмо започна Акира, но Миьоко я прекъсна.
- А с онези пари, които донесе вчера ще ми купиш нова висулка. Каквато искаш, но да е хубава! - след тези думи Наюки хвана ръката на Акира и откачи гривнаат от ръката 'и преди русокоската да се усети и след това я подаде на Миьоко. Тя се усмихна надменно и я преибра в чоба на сакото на училищната си униформа.
На връщане от училище Акира мина през златарския магазин, за да вземе нова висулка за Миьоко. Беше се принудила да го направи, защото 'и се искаше по-скоро да отиде на тренировка по плуване отново. Докато разглеждаше изложените висулки пред магазина, Акира дочу разговора на две момичета чакащи светофара за пешеходците да светне в зелено.
- Какво стана с онзи сайт? На момичето на Ада? - попита едно от момичетата, което беше с къса черна и чуплива коса, вързана на висока конска опашка.
- Ами, по едно време успях да вляза, но мисля, че е активен само в 12 часа през ноща. - отвърна момичето, което беше до нея. То имаше дълга до раменете права, руса коса и беше доста ниска, но това я правеше доста сладка. Русото момиче беше облечено с бяла риза със сини ленти по краищата, синя панделка от пред, на яката и малка значка на училищети '. Полата 'и беше чисто синя, а чорапите бели, стигаха до бедратата 'и. Носеше черни обувки и черна ученическа чанта. Чернокосото момиче беше облеченопо съвсем същия начин, само че имаше и бежаво сако от горе. Имаха като униформата на Акира.
- Как така е активен само 12 часа ? - отново зададе въпроспо-виското момиче.
- Ами, в 12 ч. гоотворих, но се замислих за момент и в 12:01 вече не можах да се свържа. - отвърна русокосото момиче.
- Това е странно.. - заяви чернкосото момиче.
- Да.. наистина - съгласи се приятелката 'и и след това момичетата пресякоха улицата.
#28 Re: Лично творчество » Дъжд » 2011-01-18 19:44:15
Прекрасно е, определено ще следя и следващите ти стихове ( ако имаш намерение да пуснеш още ) ^^
#29 Re: Лично творчество » Лъжейки сърцето си... » 2011-01-18 19:42:26
Имаш талант и усет за стихотворенията, личи си, наистина много ми харесаха, продължавай да пишеш ;дд
#30 Re: Лично творчество » Момичето на Ада » 2011-01-18 13:57:51
Кога ще пускаш 2 част?
Съжалявам, но частите сте ги пускам през 2-3 дни. Нямам много време да пиша, а и имам и друг разказ на гърба си.
В най-скоро време..
Мда, мисля, че тази вечер ще мога да я пусна ^^
#31 Re: Лично творчество » Затворена в себе си » 2011-01-17 21:24:05
Аз тъкмо се регистрирам тук, още не съм чела всички истории, както и тази твоя. Идеята ми дойде спонтанно, не знам твоя разказ как се развива по-нататък, но едва ли ще е като нашия..
#32 Re: Архив » В колко часа станахте тази сутрин ? » 2011-01-17 19:56:56
7:15 - Както обикновено ;д
#33 Re: Архив » Какво ще правите в близките 30 минути? » 2011-01-17 19:55:45
Ще си уча по история -.-
#34 Re: Лично творчество » My life.. » 2011-01-17 19:44:11
Доста е интересно, има хубав замисъл. Искам още ^^
#35 Re: Лично творчество » Затворена в себе си » 2011-01-17 19:26:36
Глава 2
Заключих се в стаята си, за да не влезе при мен, ако успее изобщо да се качи по стълбите. Не се разплаках, просто се свих на леглото. Да, заболя ме, но не толкова колкото и от вътре. Няма да се учудя, ако изобщо не е осъзнал, че съм била аз. Чуха се още няколко крясъка от страна на мъжа водещ се мой баща и след това всичко заглъхна. Изглежда беше заспал. На сутринта, естествено нямаше да помни нищо. Поне утре не съм на училище и щях да си почина поне малко. Аз се събудих преди баща ми и побързах да излезна.Тръгнах да се разкарвам на някъде и срещнах тъмнокосото момче и реших да го заговоря. Отидох до него и каза:
-Здравей.
-Здрасти.- отговори и започна да играе с топката която носеше.
По принцип ме беше страх да говоря с хората около мен, но той сякаш гонеше този страх.
- Може ли да поиграя с теб? - попитах момчето и се усмихнах. - Ако нямаш нищо против, разбира се.
-Разбира се, а знаеш ли как?- попита той и се усмихна.
-Ами как щом искам.-Казах му и намигнах.- Е да започваме?
-Айде..-Каза той и ние започнахме да играем.
В първата игра победих аз, а във втората той. Просто бяхме много еднакви.Прекарахме си страхотно и накрая се изморихме и решихме да си поседнем.
-Как се казваше ти?-попита ме и ме загледа учудено.
-Алиса. А ти?- попитах го.
-Алекс. Приятно ми е.-след това той подаде ръката си за да се запознаем. След като се докоснахме усетих нещо невероятно. Беше сякаш ме удари ток, но чувстовото продължи много по-дълго. Имах усещането, че в корема ми пърхат хиляди пеперуди, чудейки се от къде да излязат. Алекс просто стоеше и гледаше след това ми пусна ръката и стана така, че и той е почувствал същото. Пробвах се да се престоря че нищо не е станало но просто беше трудно. Изчервих се като домат и той ме попита какво ми е?
- Аа.. Нищо. - отговорих му и се засмях. - Мисля, че съм вдигнала температура, сигурно от това съм изчервена. Май ще е добре, ако се прибирам. - казах набързо и веднага тръгнах без да оставя Алекс да ми каже, това което му беше на ум, но правех всичко спонтанно, от доста време не се бяха отнасяли нормално с мен. А и когато съм близо до него се чувствам по-различно, и точно това чувства започва да ме плаши.
-Ей къде тръгна?-попита ме.
Но аз много бързах и не му отговорих. Прибрах се веднага в къщи. Беше започнало да се стъмва, отново бях сама. По принцип не ми прави впечатление, но точно сега ми се искаше майка ми да е тук, искаше ми се да мога да споделя с някой как се чувствам, но нямаше с кой. Просто не знаех как се чувствам нали добре или не добре просто беше лудост. Опитах се да разбера, но незнам усетих, че долу се чу трясък.Казах си.
-Баща ми, но ще ида да му помогна.-слезнах долу и видях баща ми паднал на земята. Реших да не му помагам, защото не си заслужава просто му сложих една възглавница под вратът и се качих горе след това се облякох с пижамата си и легнах след няколко минути вече спах.
#37 Re: Лично творчество » Животът на Алисън » 2011-01-16 21:06:16
Ами, мен не ме грабна много, но бих искала да видя каква ще е втората глава ;д
#38 Re: Лично творчество » Затворена в себе си » 2011-01-16 20:36:13
Това е разказ, който с `~`r0shи`~` започнахме да пишем. Надяваме се да ви допадне, приемаме всякакви критки,не се притеснявайте да казвате каквото наистина мислите ^^
Глава 1
Бях задрямала на чина си. Беше междучасие и беше нормално да се чува смях, но сякаш всички се смееха на мен. Разтворих бавно очите си и в този момент някаква хартиена топка ме удари в лицето, няколко от съучениците ми започнаха да ми се присмиват. След това и други от децата в стаята започнаха да ме целят с хартиени топки.За няколко секунди около чина ми стана мизерия. Около мен се чуваха всякакви обиди от вида на загубенячка, беднячка, глупачка и т.н. Нищо по-различно от вчера, по-миналия ден или изобщо цялата седмица. Станах рязко от чина си и на бегом излязох от стаята, затичах се към женските тоалетни. Влязох в една от кабинките, заключих се и сълзите ми моментално започнаха да се стичат от зелените ми очи. Правата ми, руса коса си бе разпиляла по стената, на която се бях подпряла. Моят клас ме ненавижда, защото аз съм бедна, а баща ми е алкохолик. Ненавиждам и себе си.. Толкова обиди и скандали съм отнасяла от баща ми. Всяка вечер и всяка сутрин. Цял ден обиди след обиди. Много пъти съм искала просто да зарежа всичко, но не е толкова лесно колкото звучи. Не разбирам какъв е смисъла да ми причиняват това, подложена съм на този тормоз от 5 години. Когато бях на 9 майка ми почина от туберколоза, тогава баща ми пропи и целия ми живот се скапа. Много побоища са ми причинили от както стана това... Аз просто си стоях бях свикнала да ме тормозят. С всяка изминала минута аз бях третирана от всеки в училище. Само едно момче, единствено не го правеше. То беше със кестенява коса и зелени очи. Винаги стоеше от страни, но нищо не казваше, сякаш не му харесваше, това което останалите правеха, но и не смееше да казва нищо, за да не се нахвърлят и на него. Сякаш само това момче разбираше как се чувствам. И точно това ме караше да изпитвам странно чувство когато очите ни се срещнеха или бяхме близо един до друг.
И така часовете свършиха. Реших да си тръгвам. Не бързах да се прибера, защото знаех, че баща ми е взел малкото останали пари и е излязъл. Вървях бавно по улицата. Мразех да минавам по тези улици. Бяха препълнени с хора, винаги усмихнати. Без големи проблеми. Толкова много им завиждах, че чак започвах да ги мразя.
Прибрах се вкъщи и разбира се нямаше никой. Отидох в стаята си, оставих си нещата, взех си книгата, легнах на леглото и започнах да чета. Унесох се в четене и изведнъж чух пуф, тряс, бум и веднага скочих от леглото, досетих се какво е станало - баща ми и пияните му истории. Мразех да става това и си казах " Психопат ". Опитах се да се престоря, че не ми пука, но никога не съм била безчувствена. Отидох долу и помогнах на баща ми да се изправи, след тази постъпка той ми удари един безмилостен шамар. Пуснах баща ми и рязко се затичах към горният етаж, по-точно към стаята си.
#39 Re: Архив » В какво състояние е косата ти ? » 2011-01-16 20:00:35
Да -.-
Права ?
#40 Re: Лично творчество » Момичето на Ада » 2011-01-16 18:54:45
Мм, това е първата част на малък разказ, който писах миналия месец, хареса се от приятелите ми и реших да го споделя с вас. Казвайте повече критиките си, за да знам над какво трябва да поработя повече. Знам, че сигурно имам доста пунктоациони и препинателни грешки, но ме мързеше да го проверявам ^^''
Глава 1 - Тъмнината в сърцата на хората
- Не! Моля ви, спрете! - викаше момичето през сълзи и се дърпаше, но те не спираха. Продължаваха да я блъскат и ритат. Чувстваше се твърде сама, беззащитна и слаба, за това не знаеше какво друго да направи освен да вика, да вика въпреки, че няма кой да я чуе. За момент момичето млъкна. Сякаш вече не и пукаше какво ще се случи с нея.
- Какво стана? Защо млъкна, така не е интересно. Викай, моли се милост! - извика в лицето 'и едно от 4-те момчета, които я биеха. Той я беше хванал за ризата и я дърпаше към себе си, но ризата не издържа на тежестта и се скъса. Момичето го игнорираше, а той и заби един шамар и тя отново се струполи на земята. Русата и коса се разпиля по земята, а сълзите 'и обляха бузите 'и за пореден път. Тя се досети кой е виновен за това - една от нейните съученички. Беше им платила, за да я пребият. Почти нищо около тях не се виждаше. Беше 22:00 часа и на всякъде беше тъмно, а те я бяха захвърлилив тъмна уличка, за да не могат случайни минувачи да ги видят. Катранено черните 'и очи се взираха в пустоща. Нямаше какво да направи. Беше безсилна..
Когато се прибра момичето отиде право в стаята си. родителите 'и вече си бяха легнали, дъщеря им често излизаше да се разхожда и да гледа звездите, за твоа не се притесняваха. А и за да се притесняват първо трбва да 'и обърнат малко внимание, а те бяха твърде заети с работа. Когато русокосото момиче се качи в стаята си, то направо легна на лиеглото без да се преоблича. Не можа да заспи. Но и не 'и се спеше. Беше погълната от мислите си, които непрестанно нахлуваха в главата 'и. Отново и отново.
На сутринта лицето и вече беше изсъхнало, но очите 'и все още бяха насълзени и зачервени.
- Акира, ставай! - чу се женски глас, който викаше момичето. Тя стана бавно,облече си униформата, върза си косата на две високи странични опашки, както обикновенно. Отиде в банята да си измие лицето и зъбите и слезе на първия етаж. Отиде в кухнята и седна на масата, за да закуски. Мускулите на ръзете я боляха и за това ядеше по-бавно от обикновенно.
- Како, добре ли си? -попита едно малко момиченце с кафеви очи, които приличаха на малки звезди, и къса руса коса. То стоеше на стола до Акира.
- Да, Саеко, защо да не съм ? - отвърна момичето и мило се усмихна на сестричката си - Радвам се, че поне теб те интересува какво става с мен.- родителите на Акира се направиха, че не се чули нищо, но си пролича, че се ядосаха от коментара на дъщеря си. Те не забелязаха по-различно държание от страна на Акира. Това, че се движи по-бавно не им направи никакво впечатление.
Когато Акира приключи със закуската тя си взе чантата и излезе безмълвно от къщата, а сестра 'и затвори вратата зад нея.
През целия път до училище Акира гледаше бездушно на долу. Вървеше много бавно. Не можеше по-бързо. Беше сиобула клин, за да не 'и се личат синините по кракатаи беше с риза с дълъг ръкав, за да не се виждат раните по ръцете 'и.
Акира стигна до училище на време. Беше преценила колко време ще 'и отнеме, за да се придвижи в това състояние. Мина главната порта и след това влезе в училищната сграда, мина по коридора и влезе в класната си стая. Чина 'и се намираше на 2-рата редица от ляво на дясно, 3-тия чин. Бяха единични, по 5 на редица. Тя седна ан стола си и си извади нещата за часа, подпря се на дясната си ръка и зачака звънеца да удари.
Часа минаваше съвсем нормално, но някъде към средата върху чина на Акира падна някаква хартийка.Тя я взе, огледа се, но никой негледаше към нея. Разтвори яи очите 'и се разшириха пълнейки се с гняв, много гняв. "Как беше снощи, хареса ли ти разходката? " -това бе написано на бележката. След това Акира отново извъртя глава на зад и погледна към едномомиче с къдрава кестенява коса, дълга до раменете и сини очи, които я гледаха надменно. Момичето се беше усмихнало арогнантно и приканливо. Акира отново обърна главата си на пред, нямаше какво да направи. Тя затвори очите си ядосано, стисна бележкат в юмрука си и наведе глава.
Звънеца за последния час удари, вече и последния час беше свършил. Акира остана още около 10 минути в класната стая, за да си допише това, което беше на дъската и да си събере нещата. Вече нямаше ученици останали в сградата. Акира излезе през врататаот сградата и тръгна да слиза по стапалата, но в този момент някойя дръпна в дясно, след това този някой я блъсна към стената и я притисна. Това беше кафевокосото момиче, което 'и беше хвърлило бележката, а именно Миьоко.
- Казах ти, че не харесвам когато ми отказват. - каза злобно момичето и я погледна ядосано. Миьоко хвана Акира за косата и я засили към земята. Русокосото момиче падна и затвориочи. Стисна юмруци,беше се ядосала, нов този момент дойдохаоще две момичета. Едното беше с много къса, права коса,черна като очите. Казваше се Наюки, а другото момиче беше Шизуку. Тя беше с дълга до кръста права кестенява коса и зелени очи. Шизуку не беше като Миьоко и Наюки, на тях им харесваше да унижават другите,но Шизуку не беше такава. Тя беше мила и тиха, но преди няколко години тези две момичета я бяха спасили от същия тормоз.
- Утре донеси парите или по-добре не идвай на училище! - каза Наюки като се наведе към Акира и я хвана за ръката и след това пак я блъсна. После треите момичета си тръгнаха оставяки съученичката си на земята.
- Index
- » Search
- » Posts by dOpe