с приятелка

За фр от старото даскало и за новото . За утрешния ден и бъдещето,

IQ от 120 до 129 - Висока интелигентност

Сестричката ми беше много сладка , като всяко едно малко дете . Имаше дълга , руса коса , морско- сини очички , и алени устни . Обичаше да играе на дама и да скача на въже , в задния ни двор . Никога не сме си мислили , че може да и се случи такава беда . Беше студен януарски ден , макар че слънцето озаряваше града . Хейли ( така се казваше сестричката ми ) излезе да си поиграе на двора със снега . Аз и другите също . Забавлявахме се много - най-вече Хейли. Тя направи снежен човек . Не можете дори да си представите красивия и лъчезарен изгрев , току- що навалелия сняг и красивото личице на сестра ми , както и нейния сладък смях , който огласяше улицата . Вече беше станало обяд и ние се прибрахме . След малко забелязахме , че Хейли я няма . Излязохме и пред очите ни се видя нещо ужасно . Хейли беше паднала върху снега ,уплашена от това което и се случва , очичките вече не светеха- а изгасваха . Тя плачеше и викаше нашите имена . Аз и сестрите ми ,и брат ми неосъзнавахме какво се случва. Просто си мислехме , че тя се е ударила , но изведнъж мама започна да крещи "ХЕЙЛИ , ХЕЙЛИ , МАЛКОТО МИ ПАЛЕНЦЕ НЕ СИ ОТИВАЙ  ! МОЛЯ ТЕ - НЕДЕЙ " . От този ден нататък никой не беше същия .

С - чести депресии, нервозност, подтиснатост; 
И - впечатлителност, напрежение;
П - скромност, дистанция в отношенията с хората, самотност;

Добре ще започна отначало !

Това е една история , с която се показва , че и невъзможното може да стане истина! Вече съм на 30 години и съм постигнала повечето от целите в живота си . Нека да започна от самото начало:

Родена съм на 13 октомври 1981 в Ривърсайд - САЩ. Още от малка съм си мечтала да стана рок изпълнител , но никога не съм вярвала , че това може да стане реалност . Израсла съм в семейство на музиканти . Имах 3 сестри и един брат . Когато бях малка по-малката ми сестричка почина от неизвестна болест . Това остави белег в живота ми. За съжаление след време разбрахме , че и малкия ми брат е болен от епилепсия . Като цяло имах забавно детство . Заради задълженията на баща ми се местихме на няколко места . Накрая останахме в Литъл Рок - Арканзас .Завързах доста приятелства , но аз си бях и доста стеснителна . Годините си минаваха . Станах на 13 години и най-накрая дойде момента за дългоочаквания лагер , на който щях да се срещна с познати . Това беше само началото .

Навика си е навик . Тъкмо спираш и той се връща 

Да, за жалост.Знам и съм чувала, че не е хубаво, ама е като навик..Даже не се усещам понякога..На мене всичко ми пука.. А и освен това мога да си мърдам някои сухожилия и кокалчета ..... Но вече малко поспрях , защото свиря на пиано и китара , а когато свиря нещо например за 12 клас ме заболяват пръстите . Точно поради тази причина спрях  (exclaim)

УНИКАЛНО !!! Нямам търпение да прочета следващата част     

Човече, та ти си направо желязо! Не си по свалките, а? Т`ва е силно качество. Все пак недей и да прекаляваш със строгостта, защото тази крайност може и да те остави сам/а!
-Хах точно така е  (y)

Познато положение . Но както казаха и другите ,рано или късно пътищата ,ви, се разделят.А и ако тя ти беше истинска фр нямаше да те зареже по тоя тъп начин ! Щеше да намери време за теб  (exclaim) , но явно на нея не и пука много.

Карибски пирати : В непознати войни