3-та част

Но защо? Защо я наричаше принцеса?? Защо се държеше така? Тя започна да си спомня..
Приятелят на Ивайло-  единственият, в който Стела се беше влюбвала толкова силно... и завинаги.. Ивайло си остана единственото момче, което само със гласа си я разтреперваше, с усмивка я разтапяше а със поглед я убиваше. Неговият дрезгав глас, красивата му усмивка, трапчинките му и черните му очи я подлудяваха. Тя не можеше да му откаже нищо. Просто не можеше да му каже не..... Алекс беше един от добрите му приятели, за които тя само беше чувала, но никога не беше виждала по простата причина, че той учеше от 13 годишен в Ню Йорк. Какво се беше случило, за да се върне след 4 години отново в българия?? Ивайло я ненавиждаше, но тя му се обади.
-    Моля!- се обади гласът от слушалката
-    Здравей Иво.
-    Коя си ти?
-    Толкова бързо ли ме забрави?? – нещо в Стела се счупи, но тя продължи да говори.
-    Ооо да, Стела. Колко съм глупав. Слушам те.
-    Искаш ли да излезем утре на кафе или да хапнем нещо?
-    Може.. Ще ти се обадя утре.. В 8:30 сутринта..
Тя  затвори. Беше щастлива, защото когато още обичаш някого се радваш и на обещанието му, че ще ти се обади, дори да знаеш че може би това е любезен отказ.
Беше късно.. Стела легна в леглото си. Завии се с розовата си завивка и сякаш в свой собтвен розов свят на мечти тя се опитваше да заспи, но радостта от разговора с Иво не я оставяше да затвори очи. Най- сетне тя заспа. Нощта мина бързо. тя се събуди и видя, че още е 7:20. Тя отметна косата си от очите и стана от леглото.

2 част )
След около 5 минути тя стигна до паркът. Там я чакаха част от приятелите й заедно с Нюйоркчанинът.  Той беше красив. Това се забелязваше от далече. Синият му суитчер подчертаваше сините му очи. Имаше светла коса, но не руса. Носеше дънки и кецове. Носеше и очила, но не по здравословни причини, а от гъзария. „Колко е надут..” си каза Стела, но все пак отиде при тях.
-    Здравей, Стеле! – я поздрави приятелката й Моника
-    Здравей, Мони. Здравейте.- Стела поздрави приятелите си и седна на пейката на която стоеше и Алекс- момчето от Ню Йорк.
-    Няма ли да ни запознаеш бе смотан- попита Алекс
-    Амии.. Алекс това е Стела, Стела, това е Алекс- каза момчето, към което Алекс се обърна за да ги запознае.
-    Приятно ми е, Стелчее
-    Не ми казвай така, моля те..
Алекс не й беше приятен. Той беше като разглеземо детенце, което ако няма нещо е готово да тропа, да хвърля и да чупи. Стела се обърна с гръб към него и извади телефона си. Започна да пише съобщение. „ Моля те ела и ме измъкни от тук!!!”
-Хубав телефон- Каза някой зад гърба й- Но не мислиш ли, че е малко грубо да караш някой да те измъкне от тук..
- Не, никак не е грубо!! Ти си грубият тук..
- Да, така е, принцесо...
Принцеса... така я наричаше само един човек.. Сега на нея й идваше да го удари, защото предизвика спомените у нея и тя щеше да заплаче, но Стела беше силна, тя прикри емоциите и не му каза нищо повече.

Аз лично съм ходила но няма ефект и вече от почти една година не ходя щото няма смисъл да харча толкова пари на вятъра   

Според мен е доста тъпо да си ''тъпчат'' бомбите със силикон по-хубави (те не че се хубави ама....) са естествени или по-точно с естествена Гръдна Обиколка

Пффф кфо толкова и вече всички се    ами и на вас може да се случи    била ПСИХО        ОМГ