Я кажете някои блогове в tumblr в които има хубави теми?(:

(wave)

Перфе.

Ами зле,ти?

Мерси.

Памм.
 

Кой знае руски?

Не ги гледай.  

Аз снимам с този фотоапарат ,и не изобщо не съм доволна от него.  
http://www.imaging-resource.com/PRODS/S760/S760A.HTM

• Част |

Здрвейте,аз съм Елизабет Грийн.Аз съм едно обикновенно момиче на 17 години.Имам тъмно руса коса и зелени очи.Вегетарианка съм.Висока съм 1,54см.Имам също и брат,Стивън.
Моето семейство не е от най-нормалните...Баща ми е бивш алкохолих,а майка ми е шизофреничка.Баща ми се е женил 2 пъти.Брат ми не е мой истински брат,а доведен.Но наистина много го обичам.Той е на 22.
Баща ми се казва Томас,а майка ми Джейми.Татко е на 49 години,а истинската ми майка е на 46 години.
Сегашната ми майка Лиза е на 40 годин.Харесвам я и то много,защото поне се опитва да ми даде детствoто което нямах ...
Имам на предвид що за детство ще имам с майка шизофреничка и баща алокохолик?!..Радвам се,че поне баща ми оправи проблема си с алкохола.

Начало
07.06.2009 година.
Събота.

Тъкмо се събудих.Порзсъних се,станах вдигнах щорите на прозореца и стаята се озари със слънчеви лъчи.Тръгнах към банята,но усетих прекрасния аромат на пържени филий.Лиза се бе събудила рано и се беше захванала да направи закуската.Тя видя,че съм се събудила и ме поздрави.
-Хей,Сънливке добро утро!-поздрави Лиз.
-Добро да е.-усмихнах се аз.
В стаята връхлетя баща ми.Беше ядосан.Аз погледнах към Лиза учудено защото не знаех какво става.Тя ме погледна и сви рамене.
-Какво се е случило,Том?-попита Лиз.
-Как така какво?!Искат да изпишат Джейми от лудницата.
-Но ти не се ли радваш?-попитах аз.
-Моля?!Ти чуваш ли се какво говориш?!Да искам жената опитала се да ме убие на свобода?!
-Но тате тя може би се е променила!
-Е нали и миналите три пъти като я изписаха се бе променила?И след седмица-две какво стана?Пак я прибраха.
-Том спокойно.Как разбра?-попита Лиза
-Получих писмо.В понеделник ще правят последният тест.
Аз останах безмълвна..Качих се в стаята си.Брат ми дойде и ме попита:
-Ей,какво става бе,мъник?
-Ами ти не разбра ли?
-Не.Какво е трябвало да разбера?
-Ами,ами ... изписват майка ми..
-Но това не е ли прекрасно?
-Ами всъщност не знам..тази жена ме е родила,но се е опитала и 3-4 пъти да ме убие..
-Но не забравяй,че тя е болна.
-Знам,знам,но какво ще и кажа като я видия в понедлник?
-Ами бъди позитивна!
-Добре.Ще се опитам.
-Само така!И слизай в кухнята,че филийте ще истинат.
-Добре.Само да се облека..

• Част ||

07.06.2009 година.
Събота.

Облякох си блузата на черно-бели райета наметнах една жилетка и обух къси панталонки.
Слязох долу тихо и подшушнах на майка ми,че ще си купя нещо за закуска,за да не притеснявам тате.
Обух сандалите си и тръгнах към баничарницата.Докато вървях по пътя гледах как майки и дъщери се разхождат,стана ми някак си гадно,но и в същото време се радвах за тях.
Та стигнах до баничарницата и си купих една малка баничка.Седнах на една пейка на центъра ,за да я изям.Докато ядях си мислих дали да не поговоря с някого.Реших да повикам най-добрата ми приятелка - Франческа,на галено Фран.
Тя е на моята възраст и живее близко до нас.Познаваме се още от детската градина,на нея имам най-много доверие.Тръгнах към тяхната къща.Тя беше много на близо,но въпреки това взех такси защото ме боляха краката.
Позвъних на звънеца и майка й ми отговори,че ще излезе след малко.Аз кимнах и седнах на пейката пред тях.Тя излезе от вратата и ме посрещна с прегръдка.Тя после ме попита:
-Ей,какво ти има?
-Ааами ако ти се слуша..
-Казвай!
Разказах й всичко.Фран както винаги ме успокои.
-Ели,спокойно!Всичко ще бъде наред!
-Ох,надявам се.Та искаш ли малко да се поразходим из града,за да ми олекне?
-Разбира се!
Обиколихме половината град,напазарувахме и се забавлявахме,прибрахме се към 22 часа.
Тя ме изпрати до нас защото вече се бе стъмнило,а мен ме беше страх от тъмното.
-Ой,Фран,благодаря ти,че си загуби целия ден с мен!
-Загубила?!Ти чуваш ли се?!Прекарах си много забавно.
-Радвам се.Е хайде чао.
-Чао.
Влязох вкъщи.Всички спяха.Отидох на пръсти до стаята си,облякох пижамите си и заспах.

• Част |||

08.06.2009 година.
Неделя.

Цяла нощ не можах да спя от притеснение за понеделник.Въртях се ,въртях се и накрая към 4 сутринта заспах.
5Сънувах как с майка ми и баща ми играем на плажа.Отново се събудих в 5 сутринта ,защото се разплаках в съня си.Разбрах,че няма да спя.Взех късите кафеви панталноки от гардероба си и ги обух.Разрових се за някоя по-свободна блуза с която да ми е удобно.
2Най - накрая намерих една бяла на кафеви точки.Махнах горнището на пижамата и я облякох.
5Тихо слязох по стълбите защото всички спяха и не исках да ги събудя.Отидох до банята и си измих зъбите.След това седнах на дивана и се замислих,какъв ли би бил живота ми ако имах нормално семейство?Стоях доста време замислена докато не чух да се включва телевизора.Изплаших се.Обърнах се рязко да видя какво става.И разбрах ,че е бил Тоби,черният ми котарак.Засмях се и го гушнах.Поразгледах каналите ,но не намерих нищо интересно и оставих музикалния канал.Опънах се на дивана и видях някакво списание на мама на масата.Взех го да го разглеждам,и след това постепенно съм заспала.
5Вече беше 09:30 часа.Всички бяха станали от сън.Майка ми се провикна от кухнята:
-Стив,събуди сестра си да закусва,моля.
Стивън се провикна от горния етаж:
-Добре мамо,чакай само да се облека.
5Аз се направих на заспала.Стивън слезе и ме погледна.Втренчи се в мен.Той се приближи и аз му изкрещях :
-Бам!
И той подскочи и се стресна.Аз се засмях злобно и станах.Отидох до кухнята и поздравих майка ми :
-Хейй,добро утро, мамо!
-Ооо,кой е станал.
-Дам,тази вечер не можах да спя.
-Защо бе?
-Ами .. сещаш се .. историята с мама и татко и..
-Аха,ясно.
-Таа,какво ще ядем?
-Яйца на очи.
-Супер!
-Ти колко яйчица искаш?
-Ами две.
-Добре.Я попитай брат ти колко иска.
-Чакай.
Провикнах се :
-Стъвъъън!
-Да?
-Колко яйца искаш?
-Три!
-Добре.
-Мамо, той иска три.
-Хубаво.
Включих телевизора на музикалния канал.Майка ми каза:
-Оуу ,Ели моля те изключи го!Много ме боли глава.
-Извинявай,ще го изключа.
-Мерси.
Усмихнах се и взех взех вестника и започнах да го разглеждам,но не можех да се концетрирам от пръщенето на яйцата и от всички мисли в главата ми.

• Част |V

Стоях и чаках яйцата.Изведнъж подскочих защото брат ми беше ме ръгнал с пръст.Аз се обърнах и леко го ударих.Той се изсмя и ми каза:
-Хаха ти кого ще плашиш,а?
Аз му се изплезих и се обърнах.Майка ми извика от кухнята:
-Хайде ,идвайте яйцата са готови!
-Идваме.-каза брат ми и побягна към кухнята.
-Хей,накъде си се забързал?
-Ами може би да ..ям?!
-Аз пък си мисля,че е друго.
-Хаха и какво?
-Ами не знам..бързаш за среща,с някое момиче може би?
-Пф,ти чуваш ли се какво говориш?!Аз на среща?!
-Оф,щом само ще отричаш те оставям намира.
-Ух,най-после.
Аз го изгледах със издебващ поглед и тръгнах и аз към кухнята.Майка ми се провика:
-Хайде де,къде се бавите от 30 минути?Яйцата изстинаха!
-Идваме!-провикнахме се в един глас аз и Стивън.
-Добре.
-Ето ни.
Взехме си чиниите с яйца и седнахме да закусваме.Преждевременно майка ми си обу високите токчета,сложи си сенки,гланц и фон дьо тен.
-Хейй,мамо къде ще ходиш?-попита брат ми.
-Ами излизам до магазина.
-Толкова си издокарана,а отиваш само до един магазин?
-Ами да,но после ще отида на работа.
-Но ти си в двуседмична отпуска?
-Е да ,но ме извикаха по работа.
-Добре тогава ,чао.
-Чао,обичам ви.
-И ние теб.-казахме ние и продължихме със закуската.
Помолих брат ми да включи телевизора.
-Чакай,почти съм готов,да свърша закуската.
-Леле колко си бил гладен,изяде яйцата за 5 минути?
-Ами нали ти казах,че съм гладен?

• Ако се хареса още днес пускам некст!

Помолих модератор да заключи миналата тема.(:

Добре,а ти?