#26 Re: Друго » Кецове или Обувки с ток ? » 2010-08-31 17:19:07
Кецкии ест с обувки с ток най-много да се пребия
#27 Re: Лично творчество » Загадъчно убити » 2010-08-31 16:44:40
Действието ти се развива малко бързо, но иначе е хубаво. Пусни 2ра част, че ми стана интересно ^.o
#28 Re: Лично творчество » Щастлива завинаги » 2010-08-31 16:42:51
Дам хубаво е ^.^ но „всякаш” се пише „сякаш” ;]
#29 Re: Лично творчество » Психоо » 2010-08-31 16:37:49
Ето и последната част. Най-накрая.
Част 6
Погледнах назад. Явно никой не знаеше какво ще направя. Ъх, разбираемо е. Сърцето ми биеше силно. Тръпката от това да си отмъстя... да, тя беше страхотна. Щях да отмъстя за Ашли, а след това да си тръгна с високо вдигната глава.
- Имаш ли някакъв план? – попита ме Каел. Стъписах се. Аз нямах никакъв план.
- Не.
- Дообре. Тогава и аз участвам. – Това ме учуди. Как така Каел ще се опитва да убие психотата с мен без да имаме план?
- И аз съм вътре! – повтори го Дилън.
- Както и аз. – а след това и Дая. Добре това вече наистина е странно.
- Хора, осъзнавате ли какво правите? Нямаме план, а вие се включвате...
Засмяха се. Но какво? Супер! Явно цяла нощ бягане и стоенето в малката барака на Хартс... слаби нерви.
- Добре ето какво. Дилън с въжето, Дая със алкохола и кибрита, Каел с другия пистолет.
- За какво ни е важе? Само стреляме и готово.
- А забрави ли плана с бум-бам-бум?
- Ааа да! Дърво+алкохол+кибрит= БУМ! – засмяхме се.
- А въжето?
- Просто е завързваме ги за един стол да не вземе да избягат. След това бързо ги палим и готово.
- Пистолетите?
- Еее тях ще си ги запазим за сувенир. – засмяхме се. Идеята беше добра. Можех да си имам сувенир от една ужасна нощ.
- Добре стига! Първо ще ги убием после ги връзваме, запалваме и хващаме пътя за... дома. – щях да кажа гората, но ние се намираме в гора, затова не става. – Аз и Каел ще ги подмамим в капан, койтооо... ами вие с Дилън ще измислите. След капана им правим по една дупка в челото, връзваме ги за един стол, щом излезем вие вече ще сте поляли алкохол покрай къщата само се иска да я запалите. Ясно? – попитах.
- Да! А какъв ще е капана?
- Амии незнам. Може да изкопаем дупка и да я покрием с листа? – засмяхме се. Даа това беше идеалният капан. Такъв като по филмите.
- Добре ще ги приклещим в една стая. Там... добре промяна. Дая, Дилън вие ще ги подмамите в капана. Аз и Каел ще ви помогнем. Завързваме ги и вие излизате, после ги заличаваме от лицето на Земята и готово.
- Ясно!..
- И все пак мисля, че този план не струва... по-добре ще е така. Първо един въпрос Зоуи можеш ли да риташ? – попита ме Каел.
- Да. Защо?
- Питам. Сега съберете се.
Всички се събрахме... Да, това беше по-добър план. Сега със сигурност щяхме да ги хванем. Даа...
Всички влязохме в къщата. Отидохме в стаята, в която бях завързана. Седнах на стола, а приятелите ми ме завързаха за стола, на който седях. Но не беше стегнато, а леко отпуснато, за да мога да се измъкна после. Те излязоха, а веднага след тях и психотата. Странно. Какво съвпадение.
- Е миличка готова ли си? – попита ме г-жа Хартс
- Готова съм.
- Добре ще започна бавно... – каза г-н Хартс. Започна да се приближава и да облизва ножа си. Да ама не. Затворих си очите, колкото да ги заблудя. Г-жа Хартс забеляза това и явно в нея се родиха съмненния.
- Чакай! – Супер! Всичко се провали. Няма да го дупусна! Бързо развързах единия си крак и ритнах малоумника пред мен, а той се строполи на земята. Развързах и другия си крак, след това лявата ръка, но не успях да отвържа дясната.
- Мамка му! – изсъсках. Добре явно ще трябва да ги млатя със стол. Добро начало.
- Скъпи! – изпищя г-жа Хартс. Това явно беше знак за приятелите ми да се покажат.
- Не! Не развързвайте стола от мен! Трябва ми. – това ги учуди. Но ме оставиха. Започнах да мятам ръце. Залитах на всички страни, дори замалко щях да цапардосам Дая, но тя се наведе.
- Късмет. – усмихнах се.
- Нищо подобно! Ловкост. – подхвърли ми Дая. Отново започнах да размахвам стола. Успях да ударя г-жа Хартс и тя падна върху мъжа си. Дая ми помогна да развържа стола и да го сложа на пода, където му е мястото, а не във въздуха. Каел и Дилън хванаха Хартс и изчакаха докато Дая донесе въже, а аз докато донеса втори стол. Двамата Хартс седнаха послушно на столовете с намръщени физиономий. Да харесвах израженията им. Щях да си отмъстя.
- Сега какво? – попита Дая.
- Ще стреляме. – отговорих.
- Мен малко ме достраша...
- Достраша? Я стига.
- Ами виж го как ме гледа. – Каел посочи г-н Хартс. Малоумника имаше злобен поглед, който казваше „Ако се освободя ще те убия и изям за закуска!’’ .
- Добре... Дая, Дилън идете да разсипете малко алкохол около бараката. А ние с Каел ще се погрижим те да не мръднат от тук. – самодоволна усмивка се изписа на лицето ми. Исках да видя победата, да чувам писъците, да съм доволна от отмъщението. Погледнах към Каел и той към мен. Погледнах пистолета в ръката му, а след това краката на г-н Хартс.
- По-добре да им отнемем възможноста да ходят, защото иначе могат да се измъкнат.
Извадих моя пистолет. И го насочих към левия крак на г-жа Хартс. Стрелях. Чух изтеричния писък на г-жа Страх. Зарадвах се – отмъщението беше сладко. След това насочих пистолета и към другия крак. Отново стрелях и отново чух изтеричния писък.
- Спокоино това е само повърхностна рана. – усмихнах се. Наистина това беше повърхностна рана. Нищо лошо. Освен това, че може да се инфектира.
- Хайде Каел ти си. – казах спокойно.
- Не мога.
- Защо?
- Защото не мога да го направя!
- Мекотело...
- Не! Нямам патрони. – засмях се. Нямал патрони!
- Ъх, добре аз ще го направя.
Стрелях два пъти. Вече беше време да се измъкваме. Точно преди да излезем се обърнах. Виждах сълзите на г-жа Хартс и злобата на г-н Хартс. Стана ми жал. Но те си го изпросиха! Сигурно преди нас е имало много деца, които са били убити от тези двамата. Излязох и затворих вратата с трясък.
- Е, сега е време за БУМ!
- Да време е за бим-бам-бум! - каза Дая и двете се засмяхме. Дая драсна една клечка, после втора, трета. Най-накрая запалихме къщата. Гледах нагоре. Небето сияеше. Явно вече беше утро.
- Готови сме!
- ДА!
Обърнахме се с гръб към горящото дърво. Тръгнахме.
- Чакайте! Някой да знае къде се намираме?
- Не.
Супер! Сега явно ще трябва да се скитаме докато намерим някакъв път. Поне кошмара свърши, отмъстих си и сякаш камък ми падна от сърцето. Каквото и да става знам, че ще намерим пътя към дома и най-накрая ще се махнем от тая проклета гора!
КРАЙ
#30 Re: Лично творчество » Психоо » 2010-08-30 10:27:16
гррр.. явно и ще има още една последна част
Част 5
Ъх, какво става тук? Виждам размазано и двойно. Опитах да разтъркам очите си, но не успях. Бях завързана. Значи Хартс са ни хванали.
- Значи и Зоуи се събуди най-накрая! – каза ми мазен мъжки глас. Опитах да изпсувам, но не успях да си отворя устата. Усетих само ужасният вкус на тиксо. Най-накрая след няколко примигвания започнах да фокусирам нещата около мен. Когато можех да виждам ясно забелязах как г-н Хартс държи нож. Някой ми свали превръзката от устата, а аз не изпуснах момента.
- Какво сте направили? Къде са Дая, Каел и Дилан? Защо съм завързана? И къде се намирам? А да и още нещо ти не си ли мъртъв?
- Хаха. Много смешно. Винаги остроумна и с чувство за хумор. – засмя се. Отново видях онази ужасна самодоволна усмивка.
- Както казах ще те прибавя към колекцията си от хора, на която държа ужасно много.
- Къде са Каел, Дилън и Дая? – изкрещях. Не издържах. Какво е направил с тях.
- Спокойно скъпа те са в безопасност.
- Като те знам какъв си не мисля, че са в безопасност. – психопата се засмя. Ужасен смях. Напомняше ми на смъртта. Сякаш искаше да ме изяде жива.
- Какво е толкова смешно? – попитах.
- Спокоино те наистина са в безопасност, скъпа. – чух глас зад мен. Това беше г-жа Хартс. Или по-точно г-жа Страх.
- Къде съм? – започнах да чувствам пак онзи страх. Но странно имах чувството и че съм в безопасност.
- В бърлогата на звяра. – отговори ми г-жа Страх. В гласа й разчетох желанието за смърт. Огледах се. Имаше само две врати. Сигурно едната водеше до приятелите ми. Трябваше по някакъв начин да се измъкна, но как? Бях завързана, седнала на един стол и гледаща уплашено един убиец и психопат, усещайки дъха на ужасната му жена. Дааа, това не е мечтаното място за човек, който иска да се измъкне и да намери приятелите си.
- Спокойно миличка ще се погрижа мъките ти да не са дълги. – каза ми г-жа Хартс и погали бузата ми с нейния нокът.
Супер! Побиха ме тръпки.
- Ч-чакайте! – сетих се номер от филмите. Да, знам че няма да подейства, но си струва да опитам преди да... бъда убита.
- Няма да ме режете с нож нали? Ако искате мъките да не са дълги по-добре ме застреляйте. По-бързо ще е.
- Няма да се хванем на този номер. - Е струваше си да опитам.
- П-поне ме оставете насаме с мислите ми за момент.
- Добре щом това искаш. – Те повярваха. Хванаха се! Ура! И двамата се измъкнаха от стаята. Веднага започнах да се опитвам да развържа ръцете си. Но как? Бяха здраво вързани. Сега се сетих! Винаги си носех джобни ножчета. Ако си забравя ключа от удома, поне после да мога да си вляза.. не че помагаше, но все пак си носех джобни ножчета може да потрябват, кой знае. И този случей беше точно такъв. Започнах да тършувам. Естествено не го намерих. Явно са ме проверили преди да ме завържат. Супер! Живота ми е свършен. Чао Каел, Дилън, Дая, Дмитриевци и всички други. Чао живот! Отчаях се. С ъгълчето на окото ми забелязах джобното ми ножче.
- Джони ти си бил с мен!
Да, знам глупаво е да се кръщават неща, но ножчето беше моя Джони ... моя Джони Деп. Започнах да подскачам със стола към масичката, на която се намираше ножчето.
Хе, най-накрая стигнах. Започнах да шавам с пръсти докато го взема. Падна в ръката ми и аз веднага се опитах да натисна копчето, което ми помагаше да вадя ножа. Да да моя Джони Деп е специален. Но не си го давам!
Натиснах копчето и се покажа острието на ножа. Започнах да режа. След 2 минутки вече едната ръка ми беше свободна. Започнах да режа въжето и на другата ръка. След около 10 мин. Бях готова. Явно тези хора имат доста въжета щом за всеки крак и ръка са използвали по едно въже. Погледнах надясно, после наляво. Видях двете врати. Странно явно зад мен е имало още две, които не съм видяла. Ха-ха сега ги виждам. Започнах да се чудя къде са приятелите ми.
- Онче-бонче счупено пиронче, риба щука махай се от тука отивай на боклука да ядеш па-му-ка. – Ръката ми сочеше врата през, коята излязоха психопатите. Не, започнах отново да броя, но този път прибавих „ Падна щипка от небето, щипна баба за гъзето. Тече кръв, тече гной баба стана пръв герой. ‘’ . Сега ръката ми сочеше вратата до тази през която излязоха Хартс.
С леки крачки отидох до нея, хванах дръжката и се молех дано не е грешната стая. Отворих вратата . Иеи улучих стаята ! Отидох бързо до Дая и я развързах, после тя ми помогна да развържем Каел и Дилън.
- Сега да се измъкнем.
- И как? Откъде?
- Ами от някъде! Да се изпаряваме от тук преди психотата да са се върнали! - наредих. Заоглеждахме се.
- През прозореца! – каза Каел и посочи прозореца. Започна да се опитва да го отвори но не стана.
- Ще го разбием!
Хванах един от столовете и го метнах по прозореца. Стъкла изпопздаха по пода. Един по един излязохме. Започнах да оглеждам малката къща. Беше дървена и обгорена. Сега разбирам откъде г-н Хартс има тези белези.
- Нека ги убием.
- Добре. С какво? – Ясно беше, че не можем да убием някой. Та ние сме на 16! Все още не ми се иска да имам полицейско досие.
- Все едно. Вижте раниците ни са тук!
Показах раниците подпрени до оградата. Явно психотата са доста тъпи. Яхуху! Взехме раниците и започнахме да тършуваме.
- Намерих само един нож. Вие? – попитах.
- Бутилка алкохол и кибрит.. – отговори Дая.
- Нищо при мен. Само едно въже... – последва я Дилън.
- А при мен има два пистолета. – Всички погледнахме Каел. Пистолети 0.о?! Откъде се взеха?
- Ще ги гръмнем! Бум-бам-бум. – Засмяхме се.
- Съгласна съм. Ако не ние то тогава кой ще ги спре да убиват тийнове на 16? – може да съм на 16, но той уби Аш! Трябваше да му отмъстя! Ще го убия дори това да е последното нещо, което ще направя! Взех единия пистолет и проверих дали има патрони. Супер имаше! След това взех ножа и Джони (джобното ножче) . Вече бях заредена. Щях да си отмъстя!
#31 Re: Приятели / Училище » В кой период не ви се ходи на училище? » 2010-08-29 18:19:27
последните 1-2 месеца. тогава просто не издържам, чак ми идва да избягам от училище, но не смея, че майка ми работи в моето училище ии ако избягам съм с единия крак в гроба..
#32 Re: Лично творчество » Психоо » 2010-08-29 14:25:52
мм утре обещавам, че ще пусна 5та част. 5та част вече е готова... надявам се да не сте се отекчили
#33 Re: Лично творчество » Психоо » 2010-08-29 13:24:46
охх много много съжалявам за огромното забавяне на 4 част но ми спряха интернета ии нямаше какво да направя. Явно ще има 5та част, защото се сетих за "колекцията от хора на г-н Хартс" ...
Част 4
-Просто е. Обърнете „Хартс”.
Тримата се зачудиха. Постояха в мълчание няколко секунди и пак ме погледнаха.
-О, за бога! Получава се „страх”. Страх!
Загледах се в очите на всички. Явно ги е дострашало. Но какво да се прави? Вече дори свикнах с факта, че ще умра. Но нямаше да се дам толкова лесно на тези малоумни хора.
- И сега какво? – попита Дая.
- Незнам. Може отново да започнем да бягаме ако не искаме да ни хванат или най-малкото да се измъкнем от тая проклета гора и да си идем по домовете. – отговорих й аз.
- Зоуи, а спомняш ли си за Ашли? – сега вече изпаднах в паника. Ами сега? Какво ще правя? Как ще поднеса новината на родителите на Аш? Вече главата ме болеше ужасно. Ах, да беше само сън.
- Ще мисля за това после. Сега да тръгваме преди... – внезапен писък ме прекъсна. Аз ли си въобразявам или психопатката е намерила своя малоумник? Сега вече го загазихме. Сигурно е станала по-луда и от преди. – Да тръгваме преди тая да ни е хванала.
Отново започнахме да тичаме. Вече нямах никакви сили. От раните по краката и ръцете ми се стичаше кръв. Имах чувството, че ще припадна. Погледнах назад. Видях някакъв силует да се промъква между дърветата, а след него се появи и още един. Веднага ги познах. Това бяха те!
- Хора мисля... че... трябва... да ускорим... темпо...то – казах аз на няколко пъти. Имах чувството, че не мога да дишам. Всички ме погледнаха. Гледай ти! Аз съм била изостанала и тичам най-отзад. Започнах да се оглеждам и посочих един голям дъб. Ведбага разбраха какво имам предвид и се скрихме там. Извадих няколко превръзки от раницата ми и започнах да увивам раните, за да спра кървенето.
- Няма ли първо да ги почистиш. – попита ме Каел.
- Сега нямаме време за това. Трябва само да спра кървенето.
- Както кажеш...
- Добре готова съм! – Погледнах краката си. Сякаш бяха крака на мумия. На кървяща мумия. Превръзките веднага попиха кръвта. Погледнах леко от един ъгъл на дървото. Двете сянки се приближаваха.
- Трябва да бягаме по-бързо. Виждате ли двата силуета? Това са те! – те погледнаха за миг.
- И сега какво? – попита Каел.
- Или ще тичаме по-бързо или ще чакаме да отминат без да ни усетят.
- Предпочитам втория вариант. Доста съм изморен. – каза Дилън.
- Че то кой не е изморен? – засмяхме се. Супер! Сега ако ни хванат... – Да тръгваме! Ще тичаме по-бързо дано им избягаме.
Изведнъж един нож се заби точно до главата ми. Ух, имам късмет. Тримата ми приятели се строполиха на земята.
- Но какво? Как? – изведнъж усетих една стреличка да се забива в дясната ми ръка. Усещах как падам на земята и заспивам в дълбок сън. Това явно е от онези стрелички, които те приспиват. Да, приспиват те... Строполих се на земята.
П.С. съжалявам, че е толкова къса и отново съжалявам, че ви накарах да чакате толкова.
и ви обещавам, че 5та част ще е много по-дълга.
#34 Re: Лично творчество » Психоо » 2010-08-25 23:06:32
(y)
и аз
имате още един помощник..
емаа.. аз мноу помощници имам амаа.. кой ша нии каже къде живее..?
ааа мене ще ме нападат! Активирам отбранителната система (малката ми сестра хД ) ..
Охх айде ще се помъча, ще редактирам и послее ще я пусна.. най-късно утре (или по-точно днес ама през деня хД)
#35 Re: Лично творчество » Психоо » 2010-08-23 13:54:16
Беше ми много интересно
чакам 2рата част
ъъ втора част съм я качила - на първата страница е. Даже качих и трета част маалко по-горе в мненията е
#36 Re: Лично творчество » Объркания вампир » 2010-08-23 13:46:35
ъх сори, че ще дам още едно негативно мнение, но това ми прилича много на "Здрач" също така беше доста объркано... следващия път като пишеш нещо за вампири включи въображението си в сила и ще се сетиш за нещо оригинално. Започни да пишеш идеите си, но гледай да не е много объркано
аз така правя и мисля че се получава .. особено напоследък
иначе бива го, но ако беше включила малко повече въображение щеше да стане прекрасно
#37 Re: Лично творчество » Психоо » 2010-08-23 12:23:02
охх туко-що свърших с писането... брей този мързел явно не ме оставя и тва е охх утре ще почна да пиша четвърта част, но ми трябват идеи. Имам някаква идея как да свърши, ноо сякаш не ми е достатъчно. Ако имате някакви идеи ... чувствайте се свободни да ги кажете
такааа..
Част 3
Всички хукнахме накъдето ни падне. Отначало бяхме заедно, но после Дилън и Каел изчезнаха някъде. Мамка му! Казах им да останат с нас, ама то в тая тъмница вижда ли се нещо? Продължавахме да бягаме. Усещах, че Ашли е на прага на силите си. Никога не е обичала да бяга. Е, в момента не разполагаме с Дмитриевци, че да ни носят, много да ме извини. Напрежението нарастваше. На няколко пъти за малко да ме хване тоя тъпанар. Бях се одрала по краката и ръцете и адски ме болеше, ама нямаше да се оставя на тоя малоумник да ме убие. Дая също имаше сили поне за още една обиколка на лагера. Издържливо момиче. Ако оцелеем, ще я потърся в Ню Йорк, обезателно.
Най – накрая се спряхме до едно дърво. Бяхме задъхани и изморени. Ах, как ми се искаше всичко това да е просто кошмар...
-Идиоти! Запиляха се някъде. – Извиках. Беше ми се насъбрало много. Трябваше да се развикам, но не можеш, защото психотата щяха да ни чуят и тогава „живей живот два мерта под земята”.
-Ами... Ако... Са... Ги.... Хванали? – Попита Аш задъхано, седнала на пръстта.
-Пепел ти на устата. – Казах веднага аз. – Дори не си помисляй такова нещо.
-Някой да знае къде сме? – Запита Дая.
Огледах се наоколо. Ама страхотно, пак гора. Брех, тия гори край нямат!
-В гора, предполагам. – Отговорих й.
-Поне тук можем да се крием. – Каза Ашли. – Ей, Зоуи, какво ти е?
-Притеснявам се за дръвниците, мамка му! Кой ги знае къде са. – Развиках се. Браво на мен! И сега вече ни спипаха. Защо винаги аз провалям всичко?
-Излезте, излезте, където и да сте! – Чухме как г-н Хартс ни вика, което означава,че изкуфялата бабка е по петите на Дилън и Каел.
-И сега какво? – Попита Дая, вече скрити зад огромното дърво.
-Не знам. – Отговорих й. – Нямаме подходящото оръжие.
-Да метнем ножа по него? – Предложи Аш.
-И вярваш, че ще го уцеля? – Засмях се. – По – вероятно е ножа да се върне обратно при нас, отколкото да навреди на него.
Двете също се засмяха. Дааа, това беше едно мое много любимо качество – когато сме в смъртна опасност да развеселявам всички.
-Знам, че сте тук, малки мои. Подушвам ви. – Гласът му се чуваше изключително близо.
Подпрени на дървото и задъхани, се изплашихме още повече. Спипа ли ни – с нас е свършено.
-Тоя не е добре с главата. – Каза Дая.
-Мислиш ли, че не знаем? – Попитах я. Отново се засмяхме. Трябваше да престанем с това. Сега не му беше времето. Когато се измъкнем живи от тук ще се смеем колкото си искаме.
-Аш, какво правиш? – Погледнах към нея – цялата трепереше и държеше нещо в ръцете си. – От къде го взе? – Попитах. Не получих отговор. – От къде взе пистолета, Ашли?
-Намерих го ей там. – Тя посочи мястото с пръст. Значи ние не бяхме единственити жертви. Имало е и още. Всички ли не са оцелели? Неее, все някой ще е останал. Тогава... къде са? О, за бога!
-Знам къде сте. Няма нужда вече да се криете. Няма смисъл. – Каза ни г-н Хартс. Ооо, напротив. Имаше смисъл да се крием. Спасявахе живота си.
-Зоуи... – Започна Дая. Обърнах се към нея и видях Ашли как се показва иззад дървото.
-Аш, недей! – Извиках тихо. – Ашли!
Но сякаш никой не ме чуваше. Боже, това момиче винаги ме забъркваше в проблеми, а уж аз бях проблемната. Ако й се случеше нещо нямаше да си го простя. Да не е полудяла или какво? Не може да е толкова безрасъдна, мамка му! Ако се покаже той ще я убие. Ще я убие!
-Аааа, значи ти реши да се покажеш? – Попита психопата. Лицето му беше обгорено цялото. Някой явно се е опитал да го изгори. Имаше белези от изгаряне по цялото си тяло. Усмивката му обаче беше най – страшна – лукава, с лека надсмешка и сарказъм, нашепваща смъртта.
- Ти си Ашли, нали?
Аш дори не трепна. Само продължаваше да държи пистолета към него.
-Мислиш да ме застреляш ли? – Той се замся. – Много са се опитвали, повярвай ми. И нито един досега не е успял.
-Ти си чудовище. – Извика тя.
-Хайде, стреляй тогава!
Ръцете й трепереха. Дори и да стреляше шанса да го улучи не беше никак голям. Нямаше да успее.
-Какво чакаш? Стреляй, иначе ще те убия!
Но Ашли така и не стреля. Стоеше там, на едно място, сякаш омагьосана от нещо. Това беше.
-Бягай! – Извиках и отидох до нея.
-Аааа, ето я и Зоуи. – Усмивката не слизаше от лицето му.
-Психопат! Ненормалник! Такива като теб са за лудницата или още по – добре – два метра под земята. За теб обаче четири, да не вземе да избягаш. – Развиках му се колкото глас имах.
-Остроумна както винаги. Знаеш ли, ти ще си отлично попънение към колекцията ми.
Колекция ли? Каква колекция? Питах се на ум.
-Майната ти! С теб никъде не отивам!
-Оооо, много скоро ще си промениш мнението. – Засмя се. – Хайде, нали приятелката ти щеше да стреля. Какво стана? Да не би да се отказа?
Погледнах към Ашли. Нямаше смисъл. Тя беше в шок. И сега какво? Как щях да я измъкна? Как щях да спася и двете ни от този ненормалник? И докато аз размишлявах един нож литна към нея. Успях да го засека и докато направя нещо, той вече се беше забил в гърлото й. Ашли се стропли в ръцете ми.
-О, Боже! – Изпищях. Зад дървото Дая седеше с ръка на уста и ни гледаше.
-Майната ти! Майната ти! Ще те убия....
-Както приятелката ти ли ме уби? – Не спираше да се смее. Някак си съмртта му доставяше удоволствие. Цялата бях в кръв. Пуснах Ашли на земята с тъга в сърцето. Не исках да я оствям тук, но нямаше как. Ако я вземехме щеше да бъде пречка. Една сълза се претъркули по бузата ми.
-Не. Аз наистина ще те убия! – Грабнах пистолета и стрялах. Чух го как извика. Значи го бях улучила. И в този момент Хукнах накъдето ми видеха очите. Хванах Дая за ръка и двете се затичахме в тъмния лес. Докато бягахме не спирах да викам.
-Той я уби! Уби я пред очите ми! Току – що...
-Зоуи, тихо. Освен ако не искаш да ни намерят.
Спрях да викам и тогава се сетих за думите му.
-Какво има? – Попита ме Дая.
-Той каза, че има колекция. Колекция от хора.
-Какво? Тогава къде са тези хора?
-Нещо ми подсказва, че много скоро ще разберем.
Продължавахме да бягаме. Вече дори не си усещах краката, но не бивашще да спираме. Трябваше да се измъкнем живи, на всяка цена. Изведнъж някой ме хвана за рамото. Изпищях с всичка сила.
-Спкойно, аз съм. – Веднага разпознах този глас.
-Дилън!
Прегърнах го толкова силно, че чак успях да усетя всяка фибра на тялото му.
-Хеейй, спокойно, тук сме.
-Да, тая психопатка не успя да ни хване. – Каза засмяно Каел.
-Радвам се да ви видя живи и здрави. – И се усмихнах.
-Дам, и аз. – Каза Дая.
-Ааа къде е Ашли? – Попита Каел.
Замрях. Разтреперих се. Те разбраха.
-Много, много съжаляваме. – Дилън ме прегърна и постояхме така замалко.
-Стига лигавщини. Ще убия този психопат, ако ще и да е последното нещо, което ще направя.
-С теб сме. Тези ненормалници трябва да си получат заслуженото. – Каза Дилън.
Докато вървяхме не спирах да мисля. Ами ако останалите се покажат? Не можем да ги убием всичките. Мозъкът ми ме болеше вече. Изпитвах ужасен страх, че ей сега нещо може да изкочи и да ни заличи от лицето на Земята. Страх... Каква хубава думичка! Страх... И тогава ми просветна.
-По дяволите! – Извиках. Всичи се спряха и ме погледнаха очудено. – Мамка му!
-Зоуи, какво става? – Попита ме Дая.
-По дяволите, толкова сме тъпи!
-Нищо не рзбирам. Ще обясниш ли? – Помоли Дилън, а Каел кимна в съгласие.
-Просто е. Обърнете „Хартс”.
Тримата се зачудиха. Постояха в мълчание няколко секунди и пак ме погледнаха.
-О, за бога! Получава се „страх”. Страх!
#38 Re: Кош » Чалга? » 2010-08-23 11:58:07
Да бе .. предпочитам чалга пред метъла .. |-) мразяя да ми викат ии крякат
![]()
хмм.. не си права.. от метъл до метъл си има разлика..
в БГ може и да е най слушаната ноо по света тая помия няма никога да бъде..
![]()
това което е син цвят е напълно вярно може в БГ да е най-слушаната, но по другите страни не е така
#39 Re: Архив » Стилът ти ??? =] » 2010-08-23 11:49:42
мм слушам почти всякаква музика главно поп абе обшо взето каквато музика въртят по музикалните телевизии
стилът ми на обличане си е някакъв мой собствен+1 и аз съм така ..
+2 ноо не слушам бг музика ми само английски, японски и т.н.
#40 Re: Музика » Проверете коя песен е била хит в деня когато сте се родили ; » 2010-08-23 11:39:37
http://www.youtube.com/watch?v=wmTaXHB6 … ure=search
в началото е малко тъпа но после става хубава (Aqua - "Dr Jones") маалко ми прилича на песента на барби от същата певица
#41 Re: Лично творчество » Психоо » 2010-08-23 11:16:24
и втората част я бива но просто мисля че се развива малко бързо ...
емм ако не направя развитието по-бързо може това чудо (което не харесвам много) да стане с 10 части
п.п. почти съм готова с трета част на историята, ноо явно ще има и четвърта, защото ако нацвъкам всичко на трета част ще стане прекалено дълго и ще ви мързи да го четете. (и мене ме мързи да я пиша)
#42 Re: Архив » Избери аватар за предишния » 2010-08-23 10:15:01
мм този (arrow) http://kaprizen.com/?cat=2&img=1034665
#43 Re: Лично творчество » Психоо » 2010-08-23 09:44:28
ето и втора част ..
Част 2
-Какво беше това? – Попита Каел?
-Ашли. Или поне така мисля.
-Защо ще вика така? – Този път беше Дилън.
-Откъде да знам. – Викнах и облякох току – що намерения ми потник. – Трябва да проверим.
-Може пък да е сънувала кошмар? – Предположи Дая.
-Да вика така само заради един кошмар? Нееее.
Хукнах по стълбите без да чакам покана. Щом отворих стаята видях Ашли седнала на леглото.
-О, Господи, какво се е случило. – Седнах до нея и светнах нощната лампа. Изведнъж очите ми се ококориха. По ръцете й имаше кръв. – Хора! Хора, бързо се качете горе! – Развиках се изтерично. Какво, по дяволите, ставаше тук?! От къде се взе тая кръв? Нали сме само ние и г-жа Хартс тук? Г-жа Хартс!
-О. Боже. Мой. – Каза Дая и покри с ръка устата си. – Какво, за бога...
-Не знам. Нямам предтстава какво се е случило.
-Това не е добре. – Каза Дилън.
-Вижте дали Саманта е в стаята си. – Наредих им. Каел слезе на първия етаж. Забави се само няколко минути. Върна се при нас изплашен до смърт.
-Хора, г-жа Хартс я няма. – Задъхано съобщи той. Ето това вече ме притесни.
-Как така я няма? – Попита Дилън панически.
-Еми на така, няма я. – Отвърна русокоското и прокара ръце през косата си. – Какво ще правим?
-Не знам. – Отговорих и погледнах към Ашли. Все още трепереше и се клатеше напред – назад. – Трябва да се махнем от тук. Веднага.
-Помислете малко. Хартс е една, а ние цели четерима човека. Няма как да ни победи. – Каза Каел. В думите му имаше логика, само че пропускахме нещо – съпругът й.
-А за г-н Хартс сетихте ли се? – Попитах ги. По израженията им познах, че не са. – Е?
-И пак сме повече от тях. – Започна отново русокосия.
-Не знам какво още правим тук. Да се измитаме. Партито приключи. – Каза Дая.
-Добре. – Съгласих се. – Но да не се разделя ме. Искам всички да се приберем по домовете си. Живи. – И наум добавих „ако е възможно”. – Аш? Ашли, хайде. Изправи се. Трябва да се махаме, иначе ще умрем. – Бавно тя започна да се изправя, още в шок от случилото се. Не можеше да продължава да е в това състояние. Щеше да забави всички ни.
-Зоуи, какво ще стане с нас? – Попита ме плахо. Поех си дълбоко въздух и издишах. Истината е, че не знаех. На филмите изглежда лесно и си мислиш, че можеш да се справиш, но когато реално попаднеш в такава ситуация нещата се променят.
-Не знам, мила. Не знам. Единственото, което знам е, че трябва на всяка цена да се измъкнем от тук невредими. Бъди силна, Ашли. Знам, че си. Не се предавай още в началото и ще видиш, че ще се измъкнем.
-Обещаваш ли?
Замлъкнах. Не исках да обещавам нещо, което не беше сигурно. Не исках да й давам напразни надежди. Шанса да се измъкнем от тук беше 40 на 60 и с всяка секунда се стопява все повече.
-Да. Обещавам. А сега да вървим. Ноща ни чака.
Решихме обаче преди да тръгнем да се подготвим за най – неочакваното. Аз, Аш и Дая взехме раниците си и сложихме вътре два кибрита, запалка, фенер и дезедорант. Докато се приготвяхме, момчетата дойдоха и ни дадоха някои неща.
-Вземете тези. – Каел хвърли три ножа на леглото и ние ги пъхнахме в раниците.
-Намерихме въже в килера. – Осведоми ни Дилън. – И взехме алкохол.
-Ние сме в смъртна опасност, а те за пиячка мислят. – Каза раздразнено и отегчено Дая и се подпря на врата.
-Не. Не ме разбрахте правилно. – Русокоското започна да обяснява. – Имате кибрит, нали?
Трите кимнахме. Доволна усмивка се изписа на цилето му.
-А ние алкохол. И какво става – бум.
Всички се засмяхме. Изглежда момчетата на бяха толкова прости за каквито ги мислех. Бяха свестни и изобщо не ми се искаше да умират. Бих убила за тях, признавам. Но сега на приказки е лесно, вече в действие става по – трудно.
Изведнъж Дилън започна да се смее неудърживо. Погледнах го очудено и уплашено. Брееей, тъпоглавко се побърка и то в самото начало. Слаби нерви.
-За какво се хилиш така. – Попита Ашли неразбиращо.
-Зоуи, нали преди малко каза, че съм бил канибал? Е, сега вече ще се запознаеш с истински такъв. – Отговори той през смях. Ще му дам аз на него един канибал, едно чудовище. Нито му е мястото, нито му е времето да се шегува така.
-Много смешно, кретен такъв. Ако видя канибал ще му кажа да те изяде.
Всички се засмяхме. То било много весело да се забавляваме в смъртна опасност. И да губим време! Тъмко се сетих, че прекалено много го ударихме на почивка и се чу отваряне на врата. Олеле!
-А сега какво? – Попита Каел и се заогежда из стаята.
-Ще бягаме. – Отвърнах му.
-И от къде? Не можем да излезем през вратата.
-Да, но можем през прозореца.
И четеримата ме погледнаха сякаш казваха „тая няма да стане”. Обаче много грешаха. Точно така щеше да стане.
-Тръгвайте. Бързо.
п.с. сега започвам да пиша 3та част
#44 Re: Архив » Оrbit късметчета » 2010-08-22 22:44:23
хахаа
Т - тъгува по теб
#45 Re: Архив » В момента отчаяно се нуждаеш от ... » 2010-08-22 22:40:58
вода, вода, водаааа ама чесно много съм жадна пък ме мързи да ида да си налея хД
#46 Re: Архив » Тревата » 2010-08-22 22:39:34
Тц. Не съм животно за да използвам тревата по какъвто и да е било друг начин освен да я подкастрям в градинката пред блока.
брей какво изказване
ама и много правилно
не мисля да пробвам, ноо като знам каква съм може и някой дъждовен ден да пробвам не се знае... но иначе на тези, които им се пафка да си пафкат
#47 Re: Форумни игрички » Унищожи желанието на предишния. » 2010-08-22 22:06:03
ъъъ сега на кое от двете да отговоря??
на: Искам Джъстин Бийбър да каже на Емотионал , че я обича
или на: Искам да падна у Кереча ??
айде и на двете
1вото: Дообре няма как да й каже, че я обича, защото тъкмо като отиде при нея и започне да говори на развален английски тя ще му зашлеви един шамар ще му викне "Говори на разбираем език!" ии той бързо-бързо ще спре да я обича
2рото: охх душко как ще паднеш там? Ще стоиш на легло цял век!
искааам да се метна от покрива на къщата ни
#48 Re: Архив » Тийнейджърите днес » 2010-08-22 21:57:35
eee може ли такова нещо? смисъл може ли да казвате само лоши неща за "младото поколение" ? имам предвид, че тези, които уж "мразят" чалга слушали дискове на Гергана ... пфф ми ще ви дам за пример себе си: мразя чалгата и НЕ я слушам нито пък си въртя чалга дискове вкъщи само, за да се развеселя или да си разкълча задника, защото така ми е кеф. Напротив. Намирам музика, която идеално и перфектно измества българската чалга. Сега ще ми кажете, че в дискотеките няма купон без чалга музиката. Може и да е така, но само в БГ . Айде кажете ми как примерно в Америка си изкарват купона без да пускат българската чалга? Стига на тая тема отварям друга.
Амии модата да си режеш вените според мен е пълна отживелица. Правят го само момичетата и момчетата, които само дублират ЕМО стила. Смисъл копират им дрешките, прическите и за да се направят на по-важни си режат вените.
И днешното поколение не стои само затворено вкъщи циклещо се пред компа или телевизора. В моя квартал има доста тийнове и чесно ви казвам, че нито един от тях не си седи вкъщи и цъка ЦС.. може да го прави вечер след като се е прибрал. Но никога (поне в моя квартал) не съм виждала момче да се оправдава с Цс WoW ии там другите онлайн игри.
Колкото до "диалектите на които говорят" ми в България има толкова много диалекти, че даже не могат да се изброят. Вярно не е много уместно да се говори така на улицата, но днешните тийнове мислят това за модерно или просто са си измислили съкращение на думите, защото ги мързи да говорят.
За мен поколението си има своите плюсове, както и своите минуси. Същото като предишните поколения, а и поколенията след това поколение.
Всичко си има своята лоша страна
#49 Re: Архив » За предишният потребител Най-...... » 2010-08-22 21:37:13
охохооо позна и още как
за него музиката е music=life
#50 Re: Форумни игрички » Унищожи желанието на предишния. » 2010-08-22 21:33:48
еее как ще получиш такова писмо като баба меца всички писма адресирани до теб ги ползва за тоалетна хартия..
искам да извадя шоколада от хладилника и да го изяяям