Здравейте искам да ми дадете някакви снимки на които има момиче с татуировка на пръста!Благодаря ви предварително!

499 хах

ето няколко :

http://2.bp.blogspot.com/_DZm97GKERfw/S … 00-h/3.bmp

http://www.groomsoldseparately.com/wp-c … ches-1.jpg

Факт
Често си ходисх на село.

Здравейте!Ами февруари месец цикълът ми дойде за пръв път,но до сега не ми е идвало. Защо така и аз не знам.Не съм имала полов контакт.На вас случвало ли ви се е?И според вас  нормално ли е?Попитах майка ми,но отвърна,че е нормално.Реших да взема и вашите мнения.

Благодаря предварително!

Ето я и следващата част.Много се извинявам,че има грешки
--------------------------------------------------------------------------------------
4 ЧАСТ
--------------------------------------------------------------------------------------
Бавно се изправих,но силна болка в коляното отново ме повали не земята.След няколко минути аз се стаанх.Събрах си покупките и куцайки стигнах до къщатата си.Отключих си и оставих покупките на кухненската маса.Аз се излегнах на големия ми дивна в хола.И повдигнах крачола си за да видя има ли рана.О имаше едно огромно червно петно което кървеше.Явно се бях ударила силно.Отидох до аптечката в банята за да видя има ли марли.Докъто вървях кракът много ме болеше.Но най-сетне стигнах до аптечката,а от там взех бинтове и още няколко крема.Отново седнах на дивана и започнах да увивам кракът си.Включих телевизора и още на първият канал беше пак този Браян.Но точно след като смених канала някой позвъня на вратата.Приближих се до нея и я отворих.От там се показа Вивиан.
-Здравей!-каза тя.
-Здравей-отвърнах и-заповядай влез!-поканих я.
-Добре!-Докъто вървяхме към всекидневната тя видя,че куцам и ме попита-какво се е случило?
-Ами нищо сериозно-казах и извъртях очи-един от моите нови съседи ме блъсна и аз паднах.Няколко минути си поговорихме за това как е минал зъболекаря на синът й.Вивиан реши да си тръгва, а аз я изпратих.Вечерта мина много бързо.
Първо се навечерях,после реших да се лакираам,погледах малко телевизия и реших,че е време да си лягам ,защото беше 23:48.Качих се на втория етаж на който имаше една спалня,баня,тоалетна и гостна.Влязох в спалнята и си оправих леглото.Измих се и си легнах.
Сабудих се заради звукът на алармата ми.Беше 9:30 днес бях решена да отида в ателието и да нарисувам нещо.Станах измих се назакусвах се с палачинките които си направих.Кракът ми беше значително по-добре.Излязох от домът си и когато отново стигнах до къщата пред която онзи мъж ме беше бутнал.Случката се повтори.Отново както си вървях някой ме бутна,но този път не паднах.Когато дигнах поглед да видя кой беше причинитеялят на това отново видях познатия ми мъж.
-Ооо съжалявам-каза той и се усмихна.
-Ти май имаш навика да се блъскаш в хората.А?-след като изрекох тези думи и двамата се засмяхме.-Я чакай малко ти не си ли...-той не ме остави да довърша.
-Не не може да ме познаваш аз съм нов в града.-каза той, но аз усетих нотка притеснение в гласа му.
-Чакай малко ти си онзи Зейн-Бен или незнам.
-Да,но моля те не пище!
-Да пищя?Ти да не мислиш,че съм ти някоя фенка?
-Ами да всички са ми фенове.-отвърна самовлюбено той.
-И от къде на къде ти пееш някакви безмислени песни,правиш две-три снимки и се мислиш за звезда ли?-попитах го ядосано аз.Но той не ми отговори а ме попита:

Уникат 

Мисля си,че не е нужно да се спира историята заради 2-3 отрицателни коментара и ще я продължа, ако има интерес де      

--------------------------------------------------------------------------------------
3 ЧАСТ
--------------------------------------------------------------------------------------
Затворих вратата.Влязох във всекидневната и чух по новините да казват ''Идолът на много момичета Браян Кръп покори и американската сцена.." веднага смених канала.Много мразех да гледам такива лигльовци.Погледнах стенния часовник, а той показваше 17:24. Помислих си,че ще е добре да изляза и да напазарувам,но имаше проблем не познавах околността.Облякох си един бял анцунг и си взех портфейла,телефона и ключовете. Излязох и заключих вратата.Реших, че преди да отида до магазина ще погледана ателието за да видя дали има нещо за оправяне там.Качих се в едно такси и за 10-15 минути бях там.
Влязох вътре и видях какава каша е.Имаше четнки за рисуване на земята,цялата стая беше оплескана с бои,а а листити бяха нахвърляни навсякъде.
-Ах, колко работа имам и тук!-започнах да се вайкам.Затворих вратата и започнах да събирам листите след 1 час бях приключила.Отне ми още 1 час за да събера четките и да премахна боята от стените.След като бях понаредила тук.Си хванах едно такси и потеглих към най-близкия възможен магазин.Платих на таксиджията и влязох в магазина.От там си купих необходимите продукти и се пребрах пеша защото домът ми беше близко.Но точно пред къщатата за която си говорихме с Вивиян някой ме блъсна,а аз паднах покупките ми се разпиляха.
-Внимавай бе тъпако!-ядосано извиках аз.Леко се надигнах, а пред мен се показа едно момче с рошава и кафява коса и с дълбоки черни очи.Изглеждаше ми много познат,но не знаех от къде.
-Виж много съжалявам,но бързам и то много!-той изрече тези думи толкова бързо,че почти не можах да го разбера.Изглеждаше сякаш искаше да скрие лицето си.Но опитът му беше провален.-Ако искаш ще ти платя за загубените покупки или ще наредя да отидат да купят нови,но наистина бързам.-продължи той.
-Аз щях да се убия, а ти ми се извиня...-нямаше смисъл да продължавам, защото него вече го нямаше.Видях само как един черен джип с затъмнени стъкла потегля.

Дано ви хареса 

Ето я и 2 част!Дано ви хареса!  
-------------------------------------------------------------------------------------
2 ЧАСТ
-------------------------------------------------------------------------------------
Отворих вратата, а от там се показаха две лъчезарни усмивки.Едната беше на жена която беше на около 33-34 година, а до нея стоеше малко момченце.
-Здравей аз съм Вивиан, а това е синът ми Стиви ние живеем в отсрещната къща!
-Приятно ми е-отвърнах аз след като ми подадоха някакъв кекс-заповядайте влезте.-те влязоха, а аз ги настаних да седнат в кухнята попитах ги дали желаят кафе или сок, а те отказаха.
-Значи ти ще си новата ми съседка-каза усмихната Вивиана (имах чувството,че не може да свали усмивката от лицето си)
-Да днес се преместих!
-А с какво се занимаваш?-попита ме милата дама.
-Ами художник съм-казах и седнах на стола до нея-предложиха ми работа тук и аз я приех.Купих си къща и днес се нанесох.
-Запозната ли си с района?Що за въпрос та ти току що си се нанесла.-аз кимнах.-такаа значи отсреща живеем ние,отляво на моята къща са семейство Лилсъм това са възрастна дама и съпругът й.
-А в тази триетажна къща кой живее?-попитах я като посочих една къща от прозореца тя беше наистина луксозна на 3 етажа боядисана в бяло с оградка отпред и насадени цветя.
-Никой не знае кой живее там.-за секунда усмивката и падна от лицено,но после веднага се появи.-Добре мила аз трябва да ставам ще водя Стиви на зъболекар.Отидох да ги изпратя.След това преди да затворя вратата аз се загледах в тази къща за която си говорихме.

Дано ви харесаа !    
Очаквам мнения/критики!И мнооого се извинявам ако има грешки 

Здравейте!Отново съм аз и отново ще ви покажа една моя история.Нямаше интерес към миналата ''Нов живот'' и реших да пусна тази    дано ви хареса 

--------------------------------------------------------------------------------------
1 ЧАСТ
--------------------------------------------------------------------------------------
-Ето я и последната кутия миличка!-каза мама докато остави кутията на масата.
-Благодаря ти много мамо-отидох до нея и я целунах-сега седни за да си починеш.
-Добре,но веднага щом баща ти се прибере си тръгваме!Ясно?-попита ме майка ми.
-Да добре.-ооо съжалявам вижте колко съм нетактична.Аз съм Мелиса Кларк на 22 години и мога да кажа,че съм доста преуспяла жена.Работя като художник точно заради това днес се местя тук в Ню Йорк.От днес нататък ще живея в моя собствена къща и ще работя в моето ателие и то в Ню Йорк.От две години насам не съм имала сериозна връзка.Косата ми е руса и стига до раменете ми имам синьо-селени очи.
Чух да се звъни на вратата отидох и я отворих, а от там се показа баща ми.
-Здрасти татко!
-Здравей принцесо-каза той докато се вървеше към червения ми диван в хола.
-Татко да не съм на 5,че да ми викаш ''принцесо''?
-Не,но за мен винаги ще си останеш малка.-след тези негови думи майка ми дойде награбила чантата си.
-Хайде Джак ставай тръгваме!Това да не ти е хотел?-извика тя.
-Мамо няма нищо лошо в това татко да ми дойде на гости за малко.
-Скъпа ако не тръгнем сега ще изпуснем самолета.-о да забравих да ви кажа,че те не живеят тук, а в Ню Джърси.
-Добре мамо и татко-казах, аслед това ги целунах и затворих вратата.
Такааа, а сега да се залавям за работа започнах да разопаковам вещите си.След 2-3 часа работа аз влязох да си взема душ.След това си облякох една розова блузка на която беше изрисувана ягодка и къси панталони и тъкмо да си изсуша косата на вратата се звънна.Зачудих се кой беше защото не познавах никой тук..

Дано ви хареса И се извинявам ако има грешки