Смесено изречение - Тръгнах по улицата, но заваля дъжд, защото нямах чадър.

Сложно съставно съединително - Навън духа силен вятър, и пътищата се превърнаха в потоци.

Сложно съставно с подчинено определително - Всеки който се мисли винаги за прав греши.

Сложно съставно с подчинено допълнително - Реших да му кажа истината.

Сложно съставно с подчинено обстоятелствено - Не тръгнах, защото заваля.

Сложно съставно с подчинено подложно - Който пее, зло не мисли.

Сложно съставно с подчинено безподложно - Който дойде, добре дошъл е.

Само 7 са, но дано съм помогнала..

Май се досещам какво е причинил бащата, но не съм много сигурна.
Страхотно е. Не е като другите : ))
Дай некст. < 3

5-та част..

Загледах го, като започнах да му крещя в лицето..
- Какво сме ти направилии?!?! За какво сме виновни ние?? За какво ти трябват приятелите ми?!?!
- Той се засмя, и отиде до някакъв огромен шкав. Отвори го, и там бе окован Байрън..
- Горчиво заплаках, като се молех да е жив.. Ръцете на Рей бяха окичени с много дебели игли, а краката му бяха вързани..
- Виках Рей, събуди се, Рей.. Но той не отговаряше..
- Убиецът не спираше да върти глава, като поглеждаше ту мен, ту Байрън.. Седна пред мен, и започна да ми задава един и същи въпрос..
- Къде са?
- Не знам, нямам си и напрестава. По дяволите, какво искаш от нас? - Питах ядосано..
- Ако не кажеш къде са, ще убия момчето.. - Когато го каза, сякаш нещо ме прониза..
Идваше ми просто да зарева от мъка..
- Кълна се не знам. О, моляви пуснете ни не сме виновни за нищо, моляви..
Той отиде при Байрън.. И му заби още две огромни игли в гърдите.. Странното бе, че
той се събуди, и извика от болка..
- Оставете го намира, не го наранявайте повече.. - Виках аз..
- Къде са?
- Слезнаха надолу по полята, но не знам накъде точно отидоха.. - В този момент, чуствах огромна вина, че издадох, приятелите си, но защитих живота на Байрън..
- Не биваше да казваш.. - Промърмори Рей..
- Не го казвай, Байрън .. Всичко ще бъде наред.. - Повтарях му аз..
- Убиеца тръгна към някаква тъмна врата, от която се подаваше малко светлинка, и го запитах..
- Какво нередно сме сторили?
- Обърна се бавно, и отговори:
- Вие не трябва да сте тук.. Това е моето място, вие ще го откраднете..
Не ме разбирахте като хората, вие сте лудите не аз..
- Не разбирам, ние нищо не сме направили дори, не сме обмисляли да крадем от..
- МЛЪКВАЙ! - Прекъсна ме, психопата.. Взе една инжекция, и я би на Рей, а след това на мен .. Постепенно аз и той сякаш заспивахме.. Убиецът излезна от мястото, в което ни държеше като плъхове, и тресна силно вратата..

Има още части..

Аз, Крис и Кери тръгнахме към мястото, което бе хвърлен Байрън.. Когато стигнахме Кери се приближи към огромната дупка и започна да оглежда..
- Не го виждам да тръгваме - Пробъбри тя..
- Не! Ще го потърсим. Така ли би оставила приятелите си? - Каза Крис..
- Но.. Аз видях, как го блъсна.. Защо да продължаваме да го търсим, като може вече да е мъртъв?!
- Извъртях очи, и погледнах надолу.. Беше много мъгливо, и наистина почти нищо не се виждаше..
- Байрън, Байрън - Не преставахме да го викаме, но никой не се обади..
- Вече започваше да се стъмва, а не знаехме какво ще да стане, след като Кери разказа това, което на нея се бе случило..
- Момичета вие отидете до колата, и вземете каквото трябва за да тръгваме.. - Каза Крис..
- А, не идваш с нас. - Промърмори Кери..
- Ох, аз сама ще отида. Вие стойте тук сега се връщам! - Казах аз..
Тръгнах към колата, отворих багажника, взех всичката храна и вода, която бе останала и затворих капака.. Изведнъж някой отзад опря нож в гърба ми.. Предположих, че е
убиеца на Байрън и му казах:
- Спри, спри.. Какво искаш от нас? Какво сме ти направили? Той мълчеше, и започна да ме блъска да вървя на някъде, не знаех и аз на къде.. Опитах се да се обърна, но ме бе хванал толкова силно, че не можах дори да помръдна.
Приятелите ми тъкмо се връщаха, когато ме видяха. От гъстата мъгла бе трудно да се вижда, но им дадох знак да бягат, да ме оставят, защото може би щеше и тях да хване.. Те наистина подскочиха надолу по полята, и аз останах сама..
- Усетих как ме удари силно по главата, и аз изгубих съзнание.. След това се събудих на едно много тъмно място. Бе много студено, и имах чуството, че се задушавам..
Бях вързана за стол. Изведнъж се появи човек с някаква мръсна престилка, бе пълен и носеше ръкавици .. Погледна ме и започна да ми крещи. Гласът му беше толкова силен и строг. Гледаше ме с озлобените си очи. Питаше ме къде са приятелите ми.. Но за какво бяха виновни те?

П.С има още части.

4-та част:

-Кери, успокой се и ни разкажи какво е станало. -Повтаряше разтревожено Крис..
- Той го уби..- Казваше го с разтреперлив глас.. Кери наистина бе много изплашена..
-Завлече го пред очите ми..
- Непрекъснато поглеждах Крис, и не знаех какво просто да кажа..
- Приятели, Рей е мъртъв.. Преди слънцето да изгрееше, аз и Байрън се събудихме..
Разказах му, какво бе станало вчера и и..
- Продължавай, продължавай.. - Повтарях и аз.
- Той просто излезе. Не знам какво му стана.  - Казваше Кери..
- Как така? Защо е излезнал? - Питаше Крис..
- Не знам, каза "Ей сега идвам" сякаш нещо го привлече.. Излезна и нещо отзад, го зграпчи и започна да го влачи, към пропаст. Бях ужасена, когато излезнах, него го нямаше.. Отидох до пропастта, и започнах да викам Байрън, но той не отговаряше..
Бе много дълбоко, а и не бях сигурна, че го е хвърлил точно там..
Тогава се появи той.. Убиецът на Рей се появи.. Трябва да се махаме, молявии махнете ме оттук..
- Кери не спираше да плаче, искаше да се махне, както и ние, но първо трябваше да разберем дали Байрън е жив..
-Покажи ми къде е тази пропаст, покажи ми я.. - Казвах и аз..
- Не, не искам да се върна там, моляте Лив да тръгваме, да се махаме оттук.Ако останем още една нощ, той ще ни убие.. Убиецът ме предупреди..
Крис стоеше вцепенен, но нямаше как да изостави най-добрият си приятел, бе съгласен с мен. Да отидем до пропастта.

О, и аз бих искала да си взема подобни очила, но не знам по-точно къде може да има такива.. Би било интересно да видя затъмнение.. : )

Здравейте..
Реших и аз да напиша нещо като историйка..
Ще е горе/долу страшна, разбира се ще я продължа само, ако ви хареса.

Той не спираше да крещи, и да ме гледа с озлобените си очи. Приканваше се да ме удари, но нещо сякаш го спираше. Искаше да знае къде са те, къде са приятелите ми..
Не, най-добре ще е да започна отначало.
-Аз(Оливия - името ми), Кери, Крис и Байрън решихме да отидем в някой чужд град, въобще непознат.
-Взехме си паспортите, натоварихме колата и тръгнахме. През пътуването бе толкова горещо, че чуствах, сякаш се намирам в някоя пустиня. Спряхме колата, излезнахме да починем, а отсреща имаше човек, закъсал с колата си..
- Да помогнем - казах аз..
Байрън безбрежно се обади и каза:
-Полудя ли, ами ако е някой бандит, ако е някой психопат, и ни изколи всичките..
-Байрън колко пъти трябва да ти повтарям: Спри с тези глупави видео игри, и стани малко-по сериозен - каза Кери..
Кери бе най-добрата ми приятелка, а сега дори не знам какво стана с нея..
Да се върна към останалото..
Крис, който бе толкова мил и добър, се съгласи да помогнем.. Отидохме при човека, и попитахме дали има нужда от помощ..Той стоеше в колата си, и не мърдаше, дори не ни погледна за миг..
-Струва ми се ядосан - каза Байрън..
-Приятели не мислите ли, че е най-добре просто да тръгваме.. - допълни Крис..
-Да така ще е най-добре какво мислиш Лив? - Приятелите ми ме гледаха, сякаш чакаха моето мнение.. Не можех да ги съдя. Нормално, бе да се страхуват..
-Хмм.. Добре да тръгваме, но..
-Няма но.. По-добре да се омитаме-каза Кери..
Качихме се в колата, но тя просто.. Не тръгваше..А вече се стъмваше, и сякаш щеше да завали..
Излезнахме отвън и почакахме, докато Крис търсеше проблема..
-Боже.. Приятели елате.. - Извика той..
Зачудихме се, какво толкова бе станало, и тръгнахме към колата.. Четирите гуми, бяха спукани, и четирите..
- Казах си, господи какво ще правим сега точно на сред пътя..

И една приятелка, не може да влезе.
Всичко ми е запаметено, не въвеждам име и парола..
Ще пробвам от друг сървър, но надали ще проработи..

От днес, нещо се е прецакало във вибокс..
Първо питам само ТЕЗИ, които имат регистрации там..
Не мога да вляза, стои на бял екран, а какво ли не правих за да се вкл.
Опитах да рефрешна страницата не стана, рестартнах компа пак не стана..
При вас също ли е така?Можете ли да влезнете?
Защото от доста време влизам там, и не искам да е станало нещо със сайта..

Според мен е по хубаво на Волейбол да се запишеш от колкото на Баскет..

Страхотно е..
Некст. < 3

Отидох..
То дори пращаха други учители, които не ни учеха да проверяват във всичките класове, колко ученика липсват, и после ги брояха.. :D