Тенкс! 

Крис бе с нож, докато не го остави на земята..
- Не се приближавай.. - Казвах му аз..
- И какво ще стане? Ще ме убиеш ли? - Смеейки Крис го каза.. През това време погледнах, как Байрън се изправяше.. Но Крис така и не забеляза.. Даде ми знак, да го примамвам докато се добере до ножа..
- Знаеш ли, Крис.. Винаги съм искала да съм с теб.. - Примамливо се приближавах като го казвах..
- Знам какво правиш.. Опитваш се да ме излъжеш за да те пусна а? - Каза той..
- О, не.. Как си го помисли.. - Приближих повече и го целунах..
- ААРГХ.. - Извика Крис, след като Рей прободе ножа в гърба му.. Той падна на колене, и каза:
- Това не беше от плана.. Ти щеше да си с мен, нямах намерение да те убивам.. - Хитруваше Крис..
- О, такали? - Време е да си платиш за всичко.. - Казах аз.. И го отминах, заедно с Байрън..
- Чакайте.. Това наистина бе планът.. - Викаше Крис..
С Рей тръгнахме да търсим изхода..
Лив, Лив.. - Извика ме някой..
- Кери?!?! О, БОЖЕ ти си .. Ти си..
- О, да жива съм! - Усмихна се тя..
- Но, как теб те..
- Изгоряха?!?! О, да.. Но съм добре..
- Кери, лицето ти изглежда много по-добре от преди, когато те оставихме.. - Каза Байрън..
- След всичко, което се случи ти няма ли да престанеш.. - Каза Кери, като се засмя..
- Стой! - Извиках аз.. От къде да знам, че не си от страната на Крис и лудият му баща? От къде да съм сигурна?
- Спокойно.. Наистина това съм аз.. Не се преструвам.. - Казваше Кери..
- Помниш ли, когато бяхме завързани ти казах, че каквото и да се случи аз и ти ще си останем най-добри приятелки?! Е.. Не бих го променила..
- Разбира се, че помня.. - Усмихнах се аз, но..
- Промяната ли? - Ще ти разкажа..
Бях смаяна, бе ми замъглено пред очите. Виждах само пара, и миришеше ужасно..
Не знам как успях да се изправя, но не помнех какво се бе случило..
Отсреща имаше огледало, и когато се видях.. Разбрах, че киселината е прояло лицето ми.. Заплаках, и въобще не исках да ставам от там където бях..
Чудех се какво да правя, навсякъде имах ранички, и се чудех как не бе попаднала парата в очите ми.. Сигурно, защото ги бях държала затворени, но помня, че той не пробута главата ми изцяло.. Помня, че усетих ужасна болка по лицето, и изгубих съзнание..
Под огледалцето, имаше шкафче, в което се намираха куп лекарства..
Тъй като лицето ми бе, кърваво и ужилено, режих да се намажа..
Сложих си нещо, мазах го внимателно по лицето си,  но не помня името на лекарството, след което ме заболя доста.. Странно, но малко по малко, лицето ми сякаш ставаше по-добре.. Усещах го.. В един момент пареше, но в друг..
- Добре, добре спри.. Вярвам ти.. - Казах и аз, след като я прегърнах..
- Радвам се че си жива.. - Обади се Рей..
- Тръгнахме тримата да търсим вече изхода, след което намерихме пропукана бяла врата, на която имаше надпис "Exit" бутнахме я, и се озовахме навън..
Толкова хубаво бе, усещането да те лъхне топлия вятър, толкова хубаво бе да видиш слънцето отново.. - Радвахме се ние..
Тръгнахме да търсим, отново пътя от където бяхме дошли..
Отсреща ни имаше кола, в която нямаше никой..  Нямахме време да мислим, и решихме да я вземем.. Все пак бе нашето спасение..
- Е, аз ще карам.. - Каза Байрън ..
- А, не ти си прекалено пречупен.. - Обади се Кери..
- Ох, аз ще карам, вие сядайте отзад.. - Казах аз..
- Хубаво, хайде да се качваме..
През пътя, бе наистина горещо.. След като се махнахме от ужасния град, се върнахме в този, от който бяхме тръгнали.. Спряхме се на една чешма, преди да навлезем, и излезнахме да починем..
-Кери?! .. - Байрън се обади..
- Кажи..
- Наистина се радвам, че си жива.. Също и ти Лив, вие бяхте страхотни.. Много ви благодаря за помощта, но.. За Крис.. Това не го очаквах.. - Каза Рей..
- О, няма проблем.. Стига сме говорили за миналото.. От сега нататък започва новия ни живот.. - Казах аз..

Това е последната част.. : )
Тъй като не исках Кери да е мъртва, леко я съживих..
Естествено не можеш, от няколко лекарства да си заздравиш горе-долу лицето, но се пак е историйка.. Е, това е от мен..
Благодаря на всички за положителните коментари!

Значи дадеш ли снимка на някое момиче/момче , за което се представяш рано или късно, всичко излиза наяве.. Тоест, че това въобще не си ти..

Писмо след писмо, аз от теб получавах,
едно по едно, аз тях изгарях.
В тях пишеше, ти как съжаляваш,
срамуваш се от себе си, и как ме умоляваш.

Пишеше още, как искаш да се върнеш,
и пак живота ми ти да преобърнеш.
Всеки път когато ме мамеше,
аз страдах за теб, докато те нямаше.

Бе с другата, и на нея сигурно изневерява.
Да се замисли, да се унижава.
Стотици сълзи, аз пролях за теб,
молех се ти да се върнеш при мен.

Но сега, аз не се интересувам,
няма да простя, няма да се преструвам,
че те обичам и желая както преди,
за теб да мечтая, след като ти ме нарани.

Не ми допадна, особено..
Но продължавай да пишеш, ще ти се получи!

Адско е. <3
Некст.

Прелестни са, браво!

7-та част ..

-Тичах колкото можах. Стигнах до стая, която бе с отворена врата.. Влезнах вътре, и видях снимки.. Снимки, които бяха залепени по стената.. Бяха стотици..
Загледа се в една, но.. Беше отрязана главата на жена.. Същото беше и на друга снимка..
Чудех се какво се беше случило.. В един ъгъл, имаше огледало, а под него малко шкафче..
Отворих го, след което намерих куп изрязвани листовки, от вестници ..
Пишеше за изчезнали хора, които продължават да бъдат търсени.. Но после попаднах на друга листовка, на която пишеше:
- През 1993 кола катастрофира. Ранените бяха: Само човек.
Починалите: Дете и жена..
- Малко се зачудих, защо държи подобни листовки, но после.. Стана ми ясно, че може би това е било неговото семейство.. Неговата жена и дете.. Сложих нещата на мястото си, и затворих шкафчето.. Тъкмо тръгнах да излизам, чух стъпки.. Знаех, че той идва за мен..
Нямах време да мисля, къде ще се скрия и направо отидох зад вратата, която бе леко притворена..
Изведнъж убиецът блъсна вратата, и тя леко се удари в мен, но хубаво, че не се отблъсна. Сетих, се да хвана дръжката..
Усетих как влезна вътре, и започна да оглежда, но той .. Не ме забеляза и излезна, след като затвори вратата.. Камък ми падна от сърцето, като ми се размина..
Сега трябваше да търся начин, да помогна на приятелите си.. Той щеше да ме търси навсякъде. До шкафчето, което аз разглеждах имаше брадва..
Не мислих много, и я взех.. Знаех, че ако ми се бе изпречил щях да го убия!
Излезнах тихо, като гледах да не скърца вратата.. Тръгнах отново, но аз сякаш бях като изгубена.. Имаше толкова много врати в тази барака, че не знаех от къде бях дошла.. Нямаше значение, трябваше да бъда тиха! Докато вървях, на всяка от вратите имаше по червен надпис.. Приближих се до едната, след което видях, че това не е просто червен надпис, а надпис от кръв.. На него пишеше:
- "Те опитаха да избягат" - Отворих я, и видях около 5-6 човека, които бяха обезглавени.. Веднага се сетих, че сигурно всяка от вратите съвпада с хората, които са направили нещо..
-"Те се опитаха да ме убият" - Отворих и тази врата, но тя бе още по-зловеща..
Хора, нарязани на малки парчета.. По-добре да не отварям, повече врати - Казах си аз.. И просто продължих..
Отново чух стъпки.. Отсреща виждах сянка.. Застанах зад ъгъла, и зачаках..
Скочих точно пред, този които вървеше, но това не беше убиецът, а.. Крис..
Зарадвах се страшно много, че го виждам, и започнах да го разпитвам как е успял да избяга.. И какво е станало с Байрън.. Знаеш ли как ме изплаши, замалко щях да те разрежа на парчета.. - Казах аз..
- Ела с мен, не е време за шеги.. - Каза Крис..
-Хмм .. Добре..

Има още..

Честит рожден ден..

Супер. < 3
Некст.

Мен ми хареса!
Пускай още такива, със сигурност ще разбиват!

Перфектна е. < 33
Некст, некст. < 33