Страхотно

вече го оправих ;дд като незнаеш

Моля ви ако някой има разказа на Димчо Цончев ' Зимна нощ ' да го прати тук... навсякъде го търся... благодаря ви предварително

                                       Втора глава
На  следващият ден аз отидох да я извикам и  я видях как бе седнала пред конюшната на новото ѝ конче.Сресваше му дългата руса грива и се смееше на малкото прасенце,което се търкаляше в калта.По-късно двете излязохме на разходка из нашето село.Попитах я дали е по-добре и тя кимна усмихнато с глава.Следобед тя дойде да ме извика за да пояздим малко конете си.Моят кон беше  бял с кафяви петна и дълга кафява грива и опашка.Очите му бяха кафеви и светеха като искрица в небето.Той се казваше Джак , беше много бърз и игрив,всяка сутрин преди изгрев слънце  обикикалях всяко близко селце.Габриела поиска да отидем в гората и да видим пещещерата , където се намира близко да реката.Намираше се след нашетето селце, до един дълъг черен път,където  около него имаше  красиви жълти слънчогледи и пред нас беше точно гората.Когато тръгнахме забравих да взема най-важното моят медальон който баща ми подари преди да замине за Франция.В него сякаш бяха скрити много спомени от миналото на родителите ми и имах усещането , че винаги когато се случи нещо ужасно той ще ми помогне.Върнах се да си взема медальона и тръгнахме към пещерата.Габриела бе взела компаса си за да не изгубим.Когато яздехме минахме през една река , тя беше толкова бистра , че дори и малка пчеличка щеше да се види.Спряхме малко да си починем и да пийнем малко вода от реката . Точно в този момент видях  едно бяло малко камъче , реших да го взема и да си го запазя за спомен.Минахме през един мост , който беше много красив и запазен.На минаване през гората видяхме една малка сърничка която беше толкова красива . Малките ѝ очички светаха като звездички в небето . Тя беше между два големи камъка , където около тях имаше едно високо непознато за мен цвете.

Благодаря 

Ето това е една моя историйка която сътворих снощи и тази сутрин , но е само първа глава моля ви оценетея я 

Тъжното Момиче
       Първа Глава
    Беше слънчев и леко ветровит ден , аз бях седнала до моето любимо дърво на село и четях книга , която майка ми даде преди да почине от тежка болест.Аз бях при дядо ми и при баба ми , всяка сутрин които ставаха рано, дядо да пасе кравите , а баба ми да ми направи закуска.Имаше едно момиче , което ме викаше всяка сутрин да играем на вън или да бягаме по полетата и да берем цветя.Но ето ме и мен казвам се Стефани и аз съм едно 13 годишно тъжно и самотно момиче което мисли всеки ден как да прекара деня си..при гледане на звездите или пред книгата която ми оставяше много спомени когато бях малка.Един ден когато Габриела ме извика , тя плачеше от мъка , защото се е случило нещо с нейният любим кон, който тя яздеше преди залез слънце.Беше ранен от вълк който е търсил близките малки яренца на майката.Извикахме ветеринален лекар да види как е нейното любимо конче което се казва Елизабет, но и така не намерихме ветеринарният лекар.Той бил на ваканция със семейството си, което е много бедно , но защото малките им синове много обичали да се забавляват под Моста над малкото градче Вичили.Когато се върнахме конят бе в още по - тежко състояние , неможеше да се храни и да пие вода.Аз бях толкова тъжна в този момент , защото толкова много обичам животни и ме беше жал , за милата Елизапет.Точно в този момент реших да й направим бинт за да се почуства по-добре.На следващата сутрин станах много рано , защото исках да помогна на дядо ми за животните , защото ме беше съвест , как те вършат всичката работа сами.Баба ми беше направила любимата закуска с бекон и яйца, бях толкова щастлива в този момент , защото мислех ,че кончето на Габриела е вече по-добре.По-късно тя дойде да ме извика , беше по-тъжна от неочакваното , питах я защо е толкова тъжна но тя мълчеше и ми дръпна ръката към тяхната къща. Видях как кончето Елизапет , бе паднала долу на земетята и не мърдаше, тя беше толкова красива имаше дълга руса грива , с дълга опашка , очите й светеха като звезди , а козината й беше бяла.Беше тъжно , защото на следващият ден  Габриела имаше рожден ден.Аз се прибрах в къщи и както винаги взех моета любима книга която четях под дървото което беше високо и листата му шумоликоха от лекия бриз. Вечерта като се прибрах , баба ми беше направила вечеря , но аз нямах апетит заради Кончето на Габриела.На следващата сутрин отидох да извикам Габриела и да видя как е , честитих и рожденния ден ,тя ставаше на 14 и е с 3 месеца по голяма от мен.Тя ме покани в нейната стая , навсякъде бяха залепени снимки и рамки на Кончето й , беше толкова тъжно. Но точно в този момент майка й и баща й се бяха върнали.Чуваше се сякаш гласа на Елизабет , те и бяха донесли малко конче което беше същото като нейното . Но тя каза , че никой неможе да замени Елизапет , защото тя беше необикновенно конче и се затвори в стаята.

Дата..

Кръст

Ох..човек да не ви помоли нещо |-(
Искам да почваме даскало       това

(arrow) Червено

Миризлив Стол

Да
Добрич