Ами..
По-често са песните, от тъжни филми..

2-ра част!

Дзън - Дзън .. - Звънна отново телефона ми..
- Ало? Мел ти ли си отново? - Попитах аз.
- Джен, ти обеща. Вече е 10:30 а едва задържам шофьора да те изчака. - Каза сърдито Мел.
- О, боже аз, аз.. Съм се успала.. Не, чакай моляте задръж го ще дойда веднага обещавам.. - Казах притеснително аз.
- Добре, побързай. - Каза Мел и затвори телефона.
Тъй като родителите ми бяха на почивка, ми бяха оставили ключовете. Излезнах, затворих вратата и заключих.
Тичах с всичка сила, като се опитвах да не закъснея прекалено. Когато стигнах до училището видях, че автобуса все още не е тръгнал. Затичах се по-бързо, и се качих точно преди да тръгнат. Мел бе на последните седалки, тъй като се надяваше да успея навреме.
- Хей Мел тук съм.. - Казах аз.
- Супер, ти успя! - Зарадва се Мел.
- Седнах до нея, след като тръгнахме към Тексас.
Отново се досетих за новините, които ме изплашиха. Опитвах се да не мисля за това.
- Здравейтее.. - Обади се някой отпред.
- Какво? Какво правите тук? - Попита Мел..
Това бяха Рик и Джон.. Джон е приятеля на Мел. Беше с кестенява коса, на бодлички и  облечен като, че ли отиваше на купон!
А Рик.. Е бившето ми гадже..Беше с черна коса, и сини очи..
Опитвах се да не поглеждам към него, но..
Наместиха се точно до нас.. Със сигурност Рик се чустваше неловко.
- Прошепнах на ухото на Мел, че искам да отидем отпред..
- Хмм, щом искаш добре. - Рядко тя се съгласяваше да бъде по моето.
Тъй като ние седнахме малко по-напред, момчетата решиха да ни последват.
- Хей! Моля Ви отидете отзад на Джен не и е приятно.. - Промърмори Мел.
- Добре, хайде каза Рик.. - Като ме погледна сякаш аз бях виновна за раздялата ни. Неусетно заспах на рамото на Мел.. Спах около час и половина, докато..
-Джен, Джен.. - Събуди ме Мел.
- Ох, какво? Огледах из всичките седалки, на които бяха насядали други момчета/момичета, които ме гледаха все едно падам от някъде..
- Защо всички ме гледат така? - Попитах аз?
- Ти викаше.. - Каза Мел като ме гледаше с ококорени очи..
- Ух, не съм усетила.. А и съм сънувала лош сън явно.. - Казах аз като се засмях..
- Няма нищо. - Каза спокойно Мел.
Дълго пътувахме. Гледах през прозореца, вече започваше да се стъмва! На пътя, нямаше нито една кола, освен нас.
Видях, че идваше голям камион, който пренасяше нещо..
Но изведнъж леко се блъснахме в него.. Автобуса спря, след което шофьорът излезна навън, а ние гледахме от прозорците и се чудехме какво става.. Бяхме много изплашени..
Изведнъж се чу, изтрел. Това бе, от пушка! Шофьорът ни беше застрелян..
- Мел, това не е на добре.. - Промърморих аз..
Всички бяхме вцепенени.. Изведнъж настана тишина.
Качи се човек, който бе с черно наметало и не му се виждаше лицето..
Ако не се подчинявате всичките ще последвате предишния. - Каза той..
Имаше грапав глас, и носеше голяма пушка, от която излизаше дим..
Мел заплака с горчиви сълзи..
- Беше права Джен.. Наистина не трябваше да тръгваме! - Каза тя..
- Погледнах я и я прегърнах..

Скоро некст.

В следващата част!

Ау, пускай другата част по-бързо! Става все по-интересно!
Ах, колко харесвам подобни историйки.. < 3

Няма никакви грешки, супер е!
Ще има продължение нали? 

Ще пусна, само да я измисля!
Благодаря много на всички ви!

Благодаря ви!

Благодаря ви!

Страхотни са.

Е, защо я докладваш?

Не ;д
Обича да играе волейбол?

Честит рожден ден!