Rihanna - Man Dоwn                                                                                             

Мисля,че е Dangerous,но си пропуснала u

(arrow) tnEoimo

Цял ден бях на басейн с приятеля ми и компания.Следмалко отивам на домашно      (d) ,а след това на дискотека.   (d)    

Честит рожден ден !

- Добре,сега да видим графика. -казах аз като взех дебелата тетрадка в която аз и сестрата отбелязвахме,кои хапчета е взела. - След 15 минути трябва да вземаш от сините.
- О,те свършиха.
- Как така са свършили?
- Днес Сара ми даде последното.
- Не бяха ли за още една седмица?! -питах се аз и се чудих от къде ще взема пари да купя нови.
- Не миличка.Погледни графика.В 8 и 30 имах последно от него.
- Добре.Отивам до аптеката.Ще се върна за нула време.Ще се справиш ли сама?Ако искаш ще извикам Сара.
- Хана,може да имам рак,но не съм на 5 години.Хайде отивай. -каза майка ми и се засмя.
- Искаш ли да ти купя нещо от магазина?Сок,сладко,нещо?
- Не,Сара ми направи супа.
- Добре.След малко се връщам. -казах аз.Преди да изляза отидох до стаята ми,за да сваля мокрите дрехи.Въпреки,че валеше,времето беше топло.Облякох си черен потник,върху него сив суитчер и дълги дънки.Обух някакви стари маратонки и излязох.Не си взех чадър,защото дъжда намаля,а и имах качулка.След като пристигнах в аптеката паказаах на аптекарката бележка с която можех да купя лекарството безплатно.Напълно бях забравила за тази бележка в нас.
- Заповядайте и приятен ден.
- Мерси и на вас. -Взех  торбичката и излязох.Докато вървах към нас видях няколко момчета да си разменят пари зад един храст.Когато ги фокусирах видах,че едното момче е Колин.Изобщо не ми беше до него в оммента,за това продължих по пътя си.След като се прибрах дадох хапчетата на майка ми и отбелязах в таблицата. -Сега какво искаш да правим?Можем да ядем или да гледаме филми,или да играем на нещо.. ?
- Какво ще кажеш аз да гледам филм,а ти да се качиш в стаята си и да чатиш с някой.Или пък да излезеш с приятели.
- Добре.Няма да изляза,но ще се кача в стаята ми иии .... ще пиша домашни. -казах аз и се усмихнах.Когато ес качих влязох в банята и си взех топъл душ.След това увих тялото си с кърпа и зачеркнах днешния ден на калензара ми с хикс.По този начин отброявах колко дни остават до рожденния ми ден.Имаше само още тре днидокато навърша 17 години.Нямаше да правя някакво грандиозно парти в стил "Аз съм популярна и живея в Бевърли Хилс".Щяхме да сме само аз и майка ми пиейки шейкова и играейки на не се сърди човече.След като стана осем часа с майка ми седнахме да вечеряме,след това и дадох от жълтите хапчета за болки в тялото и се качих в стаята ми.
- Лека нощ миличка.
- Лека мамо. -провиках се аз.След като погледах малко телевизия си легнах.Заспала съм толкова дълбоко,че за малко и щях да се успя за училище.
- Изгрей и засияй миличка. -каза майка ми след като ме побутна,за да стана.

Ами всички казват,че ще е много скоро,но аз не мисля така.Има още много неща които не са изяснени в сериала.А и Николай се завръща в следващия епизод.Спород мен още доста неща ще се случат.

- Какво?
- Слизай от колата ми.
- Невероятно. -казах аз.Излизайки от колата блъснах вратата толкова силно,че щеше да се счупи.Той разбира се не се забави да ми отвърне,мина през локвата която беше до мен и ме изпръска. - По дяволите Колин.Такъв си глупак. -крещях след колата.Така или иначе бях мокра.Поне за това нямаше да се ядосвам.След като се прибрах в нас медицинската сестра тъкмо се обуваше. - Съжалявам,че закъснях. -казах аз като оставих мократа си папка и ключовете за колата на шкафчето до вратата.
- Спокойно,справихме се и без теб.Взе си хапчетата по график,след това даже отидохме на кратка разходка.
- Много ти благодаря Сара. -Така се казваше медицинската сестра.
- Хана...
- Знам,че трябваше да ти платя още миналата седмица,но в момента съм в нещо като криза.Обещавам,че утре ще ти платя. -казах аз и се молех да не напусне.Майка ми имаше рак.Открихме го рано,но нямахме пари за химиотерапия и болнична стая.За това наех медицинска сестра.Сара беше с нея докато бях на училище,след това аз поемах нещата.Майка ми трябваше да пие хапчетата си по график,за това Сара ми беше толкова нужна.
- Виж...знам,че ти е трудно,но и аз имам семейство. -Разбрах намека.
- Утре ще ти платя. -казах аз като отворих входната врата,за да излезе. - Здрасти мамо.Какво правиш? -попитах аз като влязох в стаята и.
- Здрасти миличка.Ами какво да правя?!Както всеки друг ден пих една дозина хапчета.А ти?Как мина деня ти?
- Нормално.Гадни учитли,междучасия и в нас. -не исках да и казвам,че денят ми е бил повече от ужасен,за да не я натоварвам.

з59

Хот.

Осем.

Хот.

Да.
Пуши?