Доста често  (e)

Ми натисни на този линк има много :
http://browse.deviantart.com/photography/people/?q=kiss

Хлебарчи  (pi)

Ем да моета бешии ;ддд
Но ето ти една две , картинки
http://www.google.bg/imgres?imgurl=http … 80&bih=699

Везни:
"Добре, де, ще го направя... освен ако
ти не си така добър да го свършиш вместо
мен, но явно си много зает в момента...
тъй че ще го направя... И все пак, не искаш
ли ти да го свършиш?"

1. Прегръдка

Нова ЗенландиЯ

1о естествено.. 

Дам
Януари

Нем..ама беше близо
Скорпион

http://www.google.bg/#hl=bg&biw=1280&bi … 3d484bb135
Виж това , и изтегли първото

Ботев Анализ на Хаджи Димитър

Увод: Патриот и революционер, Христо Ботев е пламенен поклонник на идеала за свобода и безсмъртие. Поезията му разкрива духовната същност на българина и Българската нация. Неговите идеи извеждат общочовешко значимото, вечните философски проблеми. Ботев се противопоставя на вековната робска действителност с цялата си енергия и жажда за борба, издигайки на пиедестал смъртта и безсмъртието, като неделима част от пътя към истинската свобода.
Теза: Баладата Хаджи Димитър е създадена във връзка с конкретно историческо лице, и изразява Ботевата представа за юнашката смърт на легендарния четник. Това произведение съчетава личностното с историческото, вписвайки ги сред универсалните знаци и символи на смъртта. Борецът за свобода върви уверено по пътя на безсмъртието с ясното съзнание за предстоящата му смърт. Чрез своя талант Ботев превръща необичайния факт във величествен химн на героизма и саможертвата,а с впечатляващото си майсторство авторът противопоставя смъртта като физическо страдание на безсмъртието като състояние на духа.
Доказателство: Още в първите стихове на баладата авторът поставя темата за живота и смъртта две понятия, единни и неотделими едно от друго, свързани в своята противоположност. Силно и вълнуващо е предадено състоянието на героя в часовете преди смъртта.
Баладата започва с утвърдителните слова, превърнали се в емблематични за Ботевото творчество: Жив е той, жив е!. Уточнено е мястото там, на Балкана, а анафората: юнак с дълбока на гърди рана, юнак във младост и в сила мъжка, е доказателство за естествен преход между легендарно минало и трагично-героично настояще. Непосредствения сблъсък между живот и смърт, сила и безсилие, отвежда по предначертания драматичен път на творбата. Битката е представена чрез оръжията на героя: пушката лежи замлъкнала от едната страна на юнака, сабята, строшена надве в борбата - от другата му страна. Така мотивът за юначеството и поражението се разгръща в нова област, опрян върху по-преки изразители на скока между двете крайни точки.
Чувството за безсилие и самота продължава да се задълбочава и в следващата трета строфа. Нейните начални думи връщат към изходния израз лежи и пъшка и го подхващат за нов и по-различен развой, а встъпителната поява на глагола лежи набляга върху безсилието на бореца. След тези думи творбата вижда юнака в широките измерения на пронстранството: първия поглед е насочен високо към небето, а втория ниско към полето. Високо в небето е замряло жарещото слънце, а ниско далече нейде в полето пее жетварка. В обхвата на тези противоположни точки, в разтворената бездна между небето и земята, юнакът остава там на Балкана, уединен, самотен, неизвестен. Така и описанието на юнака от първата строфа преминава през все по-сгъстяващите се багри на по-нататъшния развой, за да прозвучи по-близо до крайното отчаяние и безсилие: лежи юнакът и кръвта още по-силно тече. Ходът на творбата неумолимо върви към своята песимистична кулминация. Достигнало най-мъчителната си точка, изживяването на покрусата бива рязко прекъснато в катеорично заповедното и кратко изречение Но млъкни сърце, тръгнало от рязко утвърдителното жие е той, жив е. Призивът е отправен към изпълненото с гняв и мъка сърце на лирическия аз. С повелителния жест той прекъсва гласа на страданието. Така поетът достига до върховното обобщение, до вечната изстрадана истина, дълбоко вкоренена в културната памет на българите: Тоз, който падне в бой за свобода, / той не умира.... В сравнение със задъханата накъсаност в предходната строфа изказът е по-единен и цялостен, а преносите между стиховета са не толкова резки.
Шестата строфа прави рязък поврат към живота и конкретна картина на деня и участта на юнака. Това завръщане към началото подчертава дълбоките промени, настъпили след обобщително-възвисяващия патос на предходната строфа. По-ограниченото и моментно определение на времето в израза жетва е сега" се измества към единното и повторително представяне на деня - денем му сянка пази орлица". На картината с жарещото, сърдито слънце скрито отговаря разпереното крило на орлицата и все по-силно бликащата кръв - "и вълк му кротко раната ближе". На чувството за самотност, незнайност, изоставеност на юнака е символизирана от грижата на юнашкия сокол. Така предишното обръщение него жалеят земя и небо, звяр и природа" получава действителен образ и с нова сила се изправя срещу напора на поражението.
В подсъзнанието на българския дух, като вечно жива, съхранена болка, изгрява надеждата -месец изгрее. Родната духовна висина се изпълва с тайните красиви помисли, озарени от вътрешната светлина на духовния порив, на мечтата: звезди обсипят сводът небесен, понесени като обещание в поетичния напев на легендата и мита. Гласовете от древната българска старина оживяват, запяват в одухотворената природна стихия на родното: гора зашуми.... Вятърът понася песента нагоре към висинето, към Балкана - Ботевият смисъл на национална жертвеност - като песенен жертвен зов на реалната човешка болка, достигнала прага на вечното като безкрайно измерение на безсмъртието: Балканът пее хайдушка песен!
Красивите и приказни самодиви, които се появяват в следващите строфи на стихотворението, носят специфичната баладична атмосфера на Ботевата творба. Митичните девойки с бели премени танцуват и пеят, като даряват юнака с топла обич и сестрински грижи:
Една му с билки раните върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже
Със своята нежност и веселост те носят на юнака дъха на живия живот и бодрата устременост, а с това и мъчителния контраст между гибелта върху самотния балкански връх и мамещия в далечината неизживян живот - земния и непознатия.
Във въпроса на юнака към самодивата животът и смъртта отново се срещат очи в очи: грижата на него, умиращия, за другарите му в борбата, недоизреченото разкритие, че Караджата е убит, напразното дирене на духа му в небесата - всичко преминава в своята противоположност и отразява сложното безсмъртие на подвига. Споменаването на другия войвода Караджата, поставя и акцент върху достоверността на фактите. Реалност и вълшебство се преплитат в един духовен, приказен свят. Както внезапно се появяват самодивите, така и изчезват литват в небесата и пеят дорде осъмнат, търсейки духа на Караджата.
Композицията на Ботевата балада е съвършена, поради това, че в последната строфа се събират основните мотиви на цялото произведение. Повтаряйки образите на юнака, кръвта, вълка, слънцето, последната строфа обобщава в една несекваща песен ритъма на непрестанния сблъсък между живота и смъртта.
Отрезвяващото Но съмна вече връща читателя към началната картина. Кръгът се затваря. Времето започва да тече отново юнакът умира, кръвта му тече ли, тече, вълкът продължава да ближе раните му, а слънцето неспирно пече - страданието продължава. Но в тази повторителност се ражда новото, бунтът. Борбата ще доведе до подвиг, а подвигът до безсмъртието на юнака.
Заключение: Творбата Хаджи Димитър е реално възвеличаване на образ на героя, патриота и революционера, направил своя избор да се бори за свобода и изпълнил своя дълг да умре за родината. Както повечето произведения на Христо Ботев, така и тази балада се възприема от народа и предава от поколение на поколение като песен, заради характера си на изповед на любов и омраза, борчески завет и откровение на един титаничен дух.