VІ част

Седях в колата и гледах през прозореца, исках да си вървя. Тогава усетих дъхът на Джош съвсем близо до връта ми. Изтръпнах, какво ли искаше той?
-Ъъ Джош много си близо....-незнаех какво друго да му кажа. Тогава той започна да ме целува, целувките му бяха нежни и страстни. Знаех до къде ще стигнат нещата, а не исках да се стига до там. – Хейй спри!! Джош какво правиш подяволите?! –облъснах го. Той ме изгледа самодоволно.
-Знам, че го искаш иначе нямаше да се качиш в колата-отвърна той и пак започна да ме целува. От целувките му се разтапя, бяха толкова невероятни.
-Какво?! Мислиш, че се качих в колата за това?! Ти добре ли си? Искам да си ходя!!!
-Мм никъде няма да ходиш малката. – От тези думи ме побиха тръпки. Какви ли не мисли ми минаха през главата. Тогава го ударих по главата, не беше силно колкото да го отвлека от това, което правеше. Отворих вратата и си плюх на петите. Тичах по пътя когато изведнъж се спрях. Приближаваше се една кола, караше доста бързо. Паникьосах се, дори не можах да помръдна. Просто стоях и чаках да ме блъснат. След това не помня нищо...
Когато отворих очи, бях във стая, на която стените бяха бели. Имаше подтискащ вид. До прозореца стоеше момче, не можех да го видя ясно беше с качулка. Опитах се да стана от леглото, но само успях да изстена. Тогава момчето се обърна. Изгубих и ума и дума. Момчето, което беше в стаята беше със черна коса, мисля, че имаше плитки, не можах да преценя добре,но имаше дълбоки кафяви очи. Беше ми доста познат, но не можех да се сетя кой е.
-А..Вие сте?-едвам чуто попитах аз. Даже не бях сигурна дали ме е чул, но явно е щом ми отговори.
-Нима не ме помниш? Хайде Манди спомни си виждала си ме със сигурност.
-Не...аз наистина не съм Ви виждала. В болница ли съм? –попитах го отново аз.
-Да. Много съжалявам за случилото се не те видях. Лекарите казаха, че ще се оправиш със дълга почивка.-каза той и се усмихна широко.
-Аз...-тогава се сетих кое е това момче. Той беше ......

V част

-Какво правим тук?-попитах аз.
-Днес няма да ходим на даскало. Ще сме само аз и ти. –Джош ме погледна с дълбоките си пъстри очи и се усмихна сладко.
-Джош това,че се съгласих да направя проекта ти и да ме закараш на училище не означаваше, че си легна с теб. Аз няма да съм поредната ти „жертва”.
-Но кой е казал, че искам да си легна с теб? –навдигна вежди и продължи – ти си много красива и в никакъв случай няма да бъдеш поредната ми „жертва”, както ти се изрази. Искам да те опозная стига ти да ми позволиш. – Ехааа... Никога не съм мислела Джош за такова момче.
-Добре. Какво искаш да знаеш за мен? –попитах аз.
-Разкажи ми историята си. Всеки човек си има история, разкажи своята.
-Малко ми е трудно, но ще опитам. Ще зпаочна съвсем от началото. Като бях на около 11-12г. живеехме в онази хубавата къща до даскалото знаеш я. Един ден баща ми изгуби работата си, започнаха скандалите, парите свършиха и се преместихме в по-отдалечените квартали. На нашите изобщо не им пука за мен, при всеки скандал майка ми натяква на баща ми да се изнеса...И така за това приех да направя проекта ти, защото ми трябват пари. –стана ми доста неловко. Незнаех какво да кажа.
-Хей защо не дойдеш да живееш у нас? Знаеш, че живея сам, къщата ми е голяма ще има място и за теб,а за мен няма да е проблем даже ще ми е приятно.
-Какво?! –останах без думи. Нима Джош-богаташът да ме кани у тях? В невероятната му огромна къща? Да живея с него?
-Да ела да живееш с мен. Ще си прекарваме чудесно. Помисли си!
-Ъъъ...вече обещах на Ина да остана в тях. Съжалявам.

Ощеее!!      

Уоу невероятно е  Неекстт!!   

Ето го некста. Мисля да спирам историята обаче, не мисля, че има голям интерес.

ІV част

Докато вървях към нас си мислех какво ли го е прихванало Джош. Всяка година имаше традиция да „преметне” някое момиче, с мили ласки и думи да я оплете в мрежите си и после да и каже, че всичко е било шега.
Потънала в мисли се прибрах вкъщи и направо се качих в стаята си. Съблякох се, влязох в банята и си взех душ, облякох си пижамата и се пъхнах в леглото. Бързо-бързо заспах, защото бях доста уморена.
На следващия ден, както обикновено часовникът звънна точно в 7 часа. Станах бързо, минах през банята и си измих лицето и зъбите, облякох черен панталон по мен и розов пуловер с голяма яка, сложих учебниците си чантата, облякох си якето взех чантата и тръгнах към училище. По пътя мярнах Джош с колата си, а не след дълго той спря до мен и отвори прозореца.
-Хайде качвай се, ще те закарам до училище.-каза той. Уоу или Джош се е променил, или аз съм новата му жертва.
-Не благодаря. Ще повървя пеш, времето е супер.-Добре признавам излъгах. Времето беше ужасно валеше дъжд, духаше силен вятър и аз умирах от студ, но нямаше да си призная, че имам нужда от превоз.
-Не се инати. Преглътни гордостта си и се качи нищо няма да ти стане, аз не хапя нали знаеш. И без това не ми се пътува сам. -  отвърна той. Училището е доста далеч от вкъщи, преди живеехме в хубава къща близо до училището, но баща ми изгуби работата си и така сега живеехме в обикновена малка къща на другия край на града.
-Ъмм... добре. Благодаря ти-казах аз и се качих в колата. Беше невероятно топло и явно Джош забеляза щастливата ми физиономия и се засмя.
-Какво? На какво се смееш?
-На теб и физиономията ти. „Времето е супер” само дето вали дъжд и духа вятър. Искаш ли да пусна парното да е по-топло или така ти е добре? –погледна ме загрижено
-Не, така ми е добре, благодаря ти все пак. Хайде тръгвай, че ще закъснеем.
Джош запали и тръгнахме, но усещах, че не отиваме в училището или поне така си мислех, докато не излязохме от града и не спряхме пред една горичка близо до града.

Ами цъкаш на настройки на езика, после добави език или там каквото бешеи като ти излезе избираш език на въвеждане:български, а където пише клавиатурна подредба избираш фонетика и си готова

Ооо неекстт!!!