#4702 Re: Кош » някога » 2012-04-04 17:48:13

Най-новия от класа ми е турчин, не мерси laugh

#4704 Re: Искам снимка » Искам тази снимка като аватар. » 2012-04-04 15:53:03

Ето още на Тейлър Момсен:
4603401O.png 4603402N.jpg 4603403E.jpg 4603404v.jpg
4603406x.jpg 4603407z.jpg 4603408c.png 4603409H.jpg

Мерси < 333

#4708 Re: Кош » Мини хамстер » 2012-04-04 09:16:01

Една приятелка имаше хамстер и го държеше в аквариум. Може само да стържат по стъклото, ама едва ли laugh

#4719 Re: Искам снимка » Искам тази снимка като аватар. » 2012-04-02 07:43:45

Някой ще ми направи ли аватари на Taylor Momsen, но да са с добро качество? laugh

#4724 Re: Лично творчество » Make your choice.. » 2012-04-01 18:42:40

В какъв смисъл 15 годишна тинейджърка ?! Иначе е хубаво ^.^


Че е на 15 и трябва да се облича малко по официално ;д

#4725 Re: Лично творчество » Make your choice.. » 2012-04-01 16:47:31

2 част.

Часовете ми свършиха. Беше 18:58. Слънцето почти залезе. Излязох от училище и се запътих към нас. Някой стисна китката ми и ме дръпна във една отсечка. Беше Ванеса.
- Сега ще ми покажеш ли какво можеш?- Рече тя задъхано.
Вече ме беше пуснала.
- Да, разбира се.- Свалих си раницата и извадих от несесера си един молив.
- Виж този молив. Сега ще го оставя на земята и ще го телепортирам ей там.
- Добре. - Каза тя и се усмихна.
Сложих молива. Въздъхнах. Помислих си как молива се мести. Молива се премести точно там, където бях казала на Ванеса.
- Ехаа. Невероятно. Сигурна ли си, че не си фокусничка?
Засмях се, а със моя смях последва и нейния.
- Сега вярваш ли ми?
- Да, вярвам ти. - и се усмихна самодоволно. - Ще се прибираме ли?
- Ми да?
- Окей, до утре.
Почувствах се добре. Можех да и вярвам. Но сега се чудя дали да казвам на майка ми...
Влязох в нас, събух се и влязох в стаята си. След малко влезе и майка ми.
- Днес стана ли нещо интересно?
- Н-не. - казах напрегнато.
- Сигурна ли си? - Каза тя и повдигна веждата си, не можах да устоя на този поглед...
- Казах на Ванеса, че съм вещица.
- Лиса, ти даде обет на баща си да не казваш на никой! Защо го направи??
- Мамо не можех да крия повече. Съжалявам.
- Ще се обадя на баща ти!
- Не недей моля те. Ще и направя магия за изтриване на памет само недей му се обажда.
Тя сякаш не ме слушаше. Исках да се пошегувам, но явно не се получи. С баща ми бяха разведени. Той беше магьосник. Дори не знаех къде живее. На 9тия ми рожден ден той дойде и аз му обещах, че каквото и да става няма да казвам на никой. Но явно пак се провалих. С майка ми сме обиколили 3 щата, зареди моите издънки. И през 3те училища, през които минах показах силите си. И след това се налагаше да се местим. Но този път беше различно. Чувствах Чикаго като мой истински дом. Не можех да се разделя със Ванеса.. И на нея нямаше да и хареса. След малко майка ми влезе с телефона.
- Баща ти иска да говори с теб. - Каза тя намусено.
- Значи ти... - нямаше смисъл да споря с нея. Във всеки случай баща ми знаеше. - Добре.
Взех слушалката и чух колко тежко диша той.
- Лиса не помниш ли какво ми обеща?- Каза той спокойно.
- П-помня.
- Тогава защо го направи? Това вече е 4тата ти издънка.
- Мерси, че ги броиш...
- Не ги броя! Сега ще се наложи да се преместите ... отново.
- Ванеса е най-добрата и приятелка аз може да и....
- Не не може! - прекъсна ме той.- Не можеш да вярваш на никой. Още следващата седмица ще се преместите. Сега дай майка ти.
- Няма да се местя от тук! Писна ми да се местя. - изкрещях и хвърлих телефона.
Почнах да плача. Сълзите ми се стичаха от кафявите очи. Взех една възглавница и я блъсках, докато не се сплеска. Мислех си, че отново почвам отначало. Нови приятели. Ново училище. Нови учители. Нямаше да оставя това така!
- Мамоооо не тръгвам никъде без Ванеса.- толкова силно го изкрещях, че цялата улица сигурно ме е чула, но не ми пукаше. - Без нея няма да тръгна никъде.
- Не говори глупости! Ще тръгнеш, дори и да се наложи да те влача.
Отидох в кухнята, където беше тя. Застанах пред нея. Без токове беше висока колкото мен.
- Тръгвам с Ванеса иначе никъде няма да ходя.- казах спокойно и се качих в стаята ми.
Легнах си. Затворих си очите и започнах да плача. Много ми се спеше и съм заспала..
На сутринта се събудих рано. Майка ми стоеше до леглото ми.
- Гледала си ме като спа? - Казах аз объркано.
- Не. Преди малко дойдох. Имам да ти казвам нещо. - каза и се усмихна.
- Какво?
- И на мен ми харесва в Чикаго и обедих баща ти да останем тук. Но имаме 2 условия. Първото е да не казваш на никой друг. И второто условие е... да почнеш да се обличаш като 15 годишна тинейджърка.
- Ми със първото съм съгласна, но второто...
- Хайде ще те хареса. Аз отивам на работа. Не забравяй да закусиш. - Целуна ме по челото и излезе от стаята.
След като останах сама толкова бях щастила, че подскачах и пеех.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook