Е аз не мисля, че да си клющав е хубаво или красиво. Не е важно какъв си отвън, важно е какъв си отвътре. Да искаш да си клющав, и да го правиш по този ужасен начин, като да невредиш на себе си, според мен е липса на самочувствие и избиване на комплекс. Но те го осъзнават, когато вече разберът, че са избрали грешния начин да бъдеш слаб, чрез гладуване, а не чрез спорт, който е полезен и освен това ефикасен срещу горене на излишните килограми. Но когато го осъзнаят е прекалено късно, за жалост. А и не е важно другите да те харесват и да се променяш заради тях, бъди такъв какъвто си всъщност, защото всеки е специален по различен начин, а и освен това този, който те харесва ще те хареса такъв какъв то си.

Дано сте ме разбра ли!

Аз съм съгласна с написаното!

Реших да пусна една нова история, но ще спра другите две. Надявам се тази да има повече интерес. Дано да ви хареса! Ето я и първата част.
1 част.

5 април 2010

-Йеее.. хайде натисни газта до край! -викаше момчето с бутилка в ръка и някакво момиче стоящо в скута му на задната седалка.
-Партито продължава! -викаха всички в колата, музиката бе усилена до край. Бутилки, кутийки от бира и фасове от
цигари се търкаляха из цялата кола. Всички бяха пияни. А на таблото на колата, имаше пакетче с онзи бял прах, а до него и
трева. Всичко бе окъдено. А колата се движеше с огромна скорост. Бе истинско чудо, че все още бе на пътя, където
застрашаваше живота на всички в колата и на всички хора по пътя.
-Хей Хенри намали! -каза тя седнала в едно от момчетата на предната седалка смеейки се. -Не искам да умирам още! -каза тя.
-Не бъде такова дърво. -след като изрече тези думи Хенри натисна газта до край. Макар пиян и напушен все още държеше
колата на пътя. Той се обърна към седящите назад за да си поиска огънче, но ето къде беше грешката му. Свали очи от
пътя само заради своята угода и застраши живота на всички. Всички бяха пияни и викаха, но едно от момичетата се
обърна и видя какво се случва.
-Хенри волана! Хенри.. -викаше тя с все сила, но докато Хенри се обърне колата вече се търкаляше надолу. Всеки един
живот на всеки от стоящите вътре премина пред очите им като на кино лента. Изведнъж всичко свърши, колата спря да се
търкаля. Музиката не се чуваше, нито гласовете на хората в колата. Никой не дишаше. Но в тишината се чу нечий едвам
долувим глас.
-Помощ! -толкова трудно казано и едвам долувимо, но все пак казано. Тъй като бе близо до вратата успя да излезе от
колата, макар и всичко да я болеше. -Помощ! -отново извика. Но за нейно нещастие никой не я чуваше. Всички в колата
вече бяха от другата страна на небето. Тръгна на някъде, без посока, без сила, но все пак се опитваше. Докато накрай
не падна немощна. Погледна към небето и стисна силно очи, но точно тогава бликна една сълза и измокри лицето й.
Изведнъж се чу още един глас.
-Помощ! -това бе шофьора на колата. Опитваше се. Въздушната възглавница бе понесла част от ударите, но не й нацяло.
Момичето нямаше как да извика, нямаше сила. Съвсем леко промълви.
-Моля те не ме оставяй! -леко и тихо промълви тя и остана втренчена в звездите.

Година по-късно..

5 април 2011

-Хейли. -каза майка й. -Трябва да ставаш. Закуската е готово! -усмихна се тя и я целуна по челото.
-Ставам мамо! -усмихна се леко и се обърна на другата страна. -Днес става една година от както стана катастрофата. -леко
промълви Хейли и пророни една сълза.
-Мила добре ли си?! -каза майка й и седна до нея на леглото. -Спри да се измъчваш за това. Ти не си виновна! -погали я нежно по косата.
-Ставам! Слез идвам след малко! -каза тя и избърса сълзата.
-Добре. -целуна я по косата и слезе долу. Хейли стана от леглото и се погледна в огледалото.
-Защо ми го отне!? -каза тя като извади една снимка от шкафчето си. -Знаеше какво значи за мен и въпреки това ми го
взе. Все го при себе си! -една сълза се търкулна по бузата й и падна върху снимката. Докосна снимката и изтри сълзата.
Допря устни стискайки силно учи и целуна хартията в ръката си, да той бе мъртъв, но в сърцето й все още бе жив.

Hope u like it..

6-част..

Той я дърпаше за ръката на някъде, а тя се оглеждаше.
-Къде ме водиш? -попита тя.
-Хайде върви!! -смееше се той и я водеше.
-Пусни ме! Няма да видиш нищо от мен! -каза тя и се дръпна рязко от ръката. -Не ме докосвай! -сопна се тя на момчето.
-Защо не млъкнеш? -сопна й се и той. -Няма да търпя глезотиите ти. -хвана я отново за ръката.
-Пусни ме! -извика Кристи.
-Млъкни! -запуши и устата и тръгнаха на някъде.

Ребека стоеше и се оглеждаше.
-Хей ти трябва да си Ребека нали?! -усмихна се той.
-Да, а ти Джо?! -попита с надежда тя.
-Не бъркаш ме с някой друг. Търся Кристи знаеш ли къде е? -попита усмихнат Тайлър.
-Ам не знам. Мисля, че излезе навън. Потърси я! -каза тя и отпи от питието си.
-Благодаря ти! -усмихна се и побягна навън.

Момчето заведе на едно доста отдалечене място Кристи.
-За какво ме доведе тук? -попита тя оглеждайки с поглед мястото.
-Намери си място. Идвам веднага. Знам, че ти харесва това, което ще направим. -каза той и излезе за малко.
-Да бе аз ще те слушам. -тя веднага написа съобщение на първото момче в регистара с контакти и скри телефона си.
-Тук съм! -каза той усмихнат.
-Да видях! -каза тя. -Виж не те знам какво искаш от мен, но ако е това което си мисля, няма да го получиш. -започна
да говори тя.
-Виж. -показа й едно пакетче с бял прах. -Искаш ли! -смееше се и на една масичка направи една тънка бяла лента.
-Не трябва да го правиш! Пил си! Може да се случи нещо! -каза Кристи и отиде до него.
-Хайде не бъди такава пъзла. И ти ще си вземеш. -извади една банкнота от 10$ и я сви.
-Не го прави! Ще ми навлечеш неприятности. Спри! -изведнъж тя бутна белия прах, а момчето се ядоса.
-Какво правиш?! -ядоса се и тръгна към нея.
-Успокой се. Просто исках да те предпазя. -каза уплашена тя.
-Да ме предпазиш! Не можеш! -обърна и отново направи една тънка линия. Но този път Кристи не успя да му попречи и
той смръкна доста голяма доза. Изведнъж започна да се смее. -Хайде Кристи направи го и ти и ще се позабавляваме както
миналата нощ във вас, само че без Тайлър! -каза Джо и я придърпа за кръста. Той започна да я целува по връта, а тя
не правеше нищо. Изведнъж той се отдалечи за малко от нея и се подпря на масичката. Пред очите му стана замъглено, а
Кристи започна да вика името му.
-Джо.. Джо.. какво става!? Джо. -отиде до него и го хвана за ръката. -Джо. Успокой се, ще повикам някого! -каза тя и
извади телефона си веднага. Изведнъж падна на земята удрайки си главата.
-Джо.. Джо.. мамка му какво ще правя сега!? -каза Кристи изплашена до смърт. Все пак това бе човек, от нея зависеше
неговия живот. Той бе в нейните ръце.

3 Metros Sobre el Cielo.. мога само да кажа една дума за този филм.: Уникален!

Заповядай, дано да е това, което търсиш.. http://zamunda.net/catalogue.php?search … log=movies -можеш да си избереш кой точно искаш да гледаш.

Не ми харесват. Аз рисувам и повярвай ми рисуването не е просто да нарисуваш един мечок или един заек. Трябва да вложиш чувство, да му отделиш време за да се получи наистина добре, но така като гледам твоите рисунки няма нещо такова. Според мен си ги рисувала от скука вкъщи или в часовете. Но продължавай не се отказвай, всичко се постига с труд, ако наистина искаш да правиш това.

Jason Dеrulo- Breathing  

Чела съм я. Интересна е, но в интернет не знам къде я има. Можеш да си я купиш, не е скъпа.

Не ми хареса!!
Лелелелеле  По ник нейма ти виждам, че си на 13-14 годишна, а за какви неща пишеш. Не ме разбирай погрешно, но първо имаш правописни грешки и то доста. Всеки греши то било от бързане или от невнимание, но точно не знам как и аз да се изразя. Това което си написала

наистина ме изуми. 13-14 годишна да пише такива неща.

Не го приемай за обида просто изразявам мнение.

Сетих се кой е филма. Ако не се лъжа го даваха по Супер7 или ТВ7. Мисля, че се казва
"Двете лица на Тома" ..

Тадам ето я и следващата част.
Надявам се да ви хареса!
4-та част.
Приятно четене.

Кристи все по-умело се опитваше да прикрие миризмата. Не й се мислеше, ако майка й я хване. Докато се
опитваше да махне миризмата на трева се спъна и събори една ваза. Щом вазата падна майка й веднага побягна
към стаята й.
-Кристи добре ли си?! -уплашено извика тя.
-Да мамо всичко е наред! -каза тя и продължи да пръска. А майка й се опита да отвори вратата, но не успя, защото
щерка й я бе заключила.
-Мила отвори вратата. -почука няколко пъти майка й и се провикна.
-Мамка му! -измърмори си Кристи и леко отвори вратата. -Здравей! -излезе и веднага затвори вратата и прегърна
майка си. -Толкова ми липсваше! -още щом лицето на Кристи бе зад грърба на майка й тя веднага се успокои.
-Всичко наред ли е? Чу ми се че падна нещо! -понече да отвори вратата, но дъщеря й веднага я спря.
-Не няма нищи спокойно! Нека слезем долу. Сигурно си изморена. -каза Кристи и поведе майка си надолу.

Докато Кристи и изморената й от път майка говореха, а Кристи разквазваше колко трудно й е било без майка й Валъри
да е до нея. Да малката красавица умееше да лъже и го правеше добре, а Валари винаги и вярваше. Изведнъж този
разговор бе прекъснат от телефонен звън.
-Трябва да вдигна. -каза Кристи и отиде в страни за да говори. Вдигна телефона. -Какво?!
-Забрави ли за срещата ни в МОЛ-а? -каза човека отсреща.
-Упс.. съжелявам.. веднага тръгвам! -каза Кристи и затвори телефона. -Мамо. -приближи се бавно. -Трябва да отида
до една приятелка за да взема едни книги за училище! -усмихна се тя.
-Добре! -усмихна се Валъри.
-Благодаря ти! -каза Кристи и се качи горе. Взе една по-голяма чанта и напусна къщата.

След около 15 минути вече бе пристигнала в МОЛ-а. Бе леко затичана, но след около 5 минути почивка веднага се
оправи.
-Здравей! Майка ми се прибра и съвсем забравих за срещата, а и освен това едва не ме хвана да пуша трева. -оплака
се набързо Кристи и влязоха в един от многото магазини на това място.
-Знаеш как мирише тревата за какво пушиш у вас? -попита тя и погледна Кристи.
-Моля те. Ти ли ще ми държиш лекция! -каза Кристи и започна да разглежда роклите. -Защо си тръгна снощи толкова
рано?! -попита тя.
-Стана ми скучно. Спокойно тази вечер ще си го възвърна. -засмя се Ребека и започна да разглежда роклите.
-Снощи правих тройка с Джо и Тайлър. -каза Кристи все едно каза, че е гледала телевизия.
-Кой е Джо? -веднага попита Ребека.
-Не знам! Днес се запознах ме. Сутринта! -смееше се Кристи.
-Щом си била с него значи е красив? -каза Ребека.
-Нямаш си и на представа. Не помня какво е било усещането да си между Джо и Тайлър, но съм сигурна, че е
било неуписуеомо. -смееха с Ребека.

Restless/ Да предизвикаш съдбата
А Millionaire's First Love/ Първата любов на милионера
Remember Me/ Не ме забравяй

За сега се сещам само за тези. И трите филма съм ги гледала и са наистина интересни.
Няма да съжаляваш, ако го гледаш. Приятно гледане все пак, ако решиш да ги гледаш.