Един път

Ами тя е само една емотиконка -->

Това наистина е ужасноо

Ето я и следващата част:

Tell ‘em the fairytale gone bad
Замислих се.Дали го обичах?Да.Дали ми липсваше?Да.И тогава осъзнах нещо. Човекът,който той беше сега нямаше нищо общо с този,в когото се влюбих онова лято.Липсваше ми момчето с дълбоките кафяви очи и разсеяния,но и съседоточен върху мен влюбен поглед.Липсваше ми момчето,в чийто прегръдки можех да остана с часове,толкова негова,каквато не знаех дали щях да мога да бъда за някой друг.Липсваше ми момчето,чийто устни обожавах,докосванията му,които караха нещо вътре в мен да трепва дори само при спомена за тях. Липсваше ми онзи човек,който ме държеше здраво,шепнейки ми,че ме иска. Този,който държеше ръката ми пред другите и ми се усмихваше мило,но и някак дяволито.Човекът,за когото бях слънцето.Онова по принцип по – мълчаливо и сериозно момче,което стоя будно почти цяла нощ само за да си открадне няколко часа насаме с мен.Момчето,което ме научи какво значи да обичаш някого,но също и какво е някой да ти липсва ужасно много.Заради него вярвах,че реалността понякога е по – красива от измисленото щастие,вярвах също и че мечтите ни да бъдем заедно ще се сбъднат.Но тук приказката свърши.И не знаех дали е възможно някога отново да намеря у него човека, който едва издържаше да стои и само да ме гледа когато ни деляха сантиметри. Но и не знаех дали искам да го открия.Щях ли да мога да намеря сили да простя?И исках ли да го направя?Обичайните въпроси без отговор...
Това,което той направи,това,в което си позволи да се превърне,ме накара да си обещая нещо – never again will I be the one in need.И щях да спазя обещанието си.Независимо колко болка можеше да ми донесе това да го видя,просто щях да се усмихна и да го свържа със спомена за момчето,което обичах.По – добре така,отколкото да се опитам да го забравя или намразя.Добре знаех,че е невъзможно.Предполагах,че усмивката ми в онзи момент щеше да бъде леко тъжна,а очите ми щяха да търсят онзи блясък в неговите.Но само толкова.В крайна сметка животът си беше същия.Хората продължаваха напред всеки ден. Защо аз да бъда изключение..?
Това беше едно от най – трудните решения в живота ми.Или щеше да бъде.Все пак и другите бяха свързани с него.А веднъж решила,нямаше връщане назад. Сега бях по –силна,по – независима,по - свободна и нямах нужда от него.Нищо лошо нямаше в това да запазя хубавия спомен и да свързвам онова място с нещо красиво.А болката само ме научи,че винаги може още,независимо за какво ставаше дума.В случая – че има накъде да продължа.И за пореден път ми доказа,че съм силна.Без значение колко ми помагаше и маската на щастлива в първите дни след края.Тогава се питах кого заблуждава той – себе си или мен.Сега знаех,че все някога щях да разбера.Знаех още,че бях щастлива. Въпреки че маската я нямаше.

От мен 10

Отивам да се къпя

И аз не мога..търсачката на мен ми я няма в краен случай,давайте линкове във facebook тук

Пък и ако се разпознаем,направо ще е супер

Страхотни са !

Без телефон,пари и гланц/балсам за устни

Ето ти и моите предложения:  :p

Craig David - Walking away
Three Days Grace - Pain
Rihanna - Cry/Unfaithful
Tose Proeski - The hardest thing
Trey Songz - Can't help but wait
Bruno Mars - Only when you're lonely
Backstreet boys - Incomplete
Inna - I wanted you
Jay Sean - War/Lights off
Matt Pokora - Through the eyes
Nu Pagadi - Dying words

Страхотни са!