Това е следващата част. Дано да ви хареса.

4-та част.

Амбър стоеше близо до паркинга и не знаеше какво се случва с Хейли. Докато тя караше на някъде, дори и тя самата не
знаеше на къде. Плачеше, бе объркана, наранена и самотна. Изведнъж телефона й звънна. Успя да вдигне.
-Ало?! -каза тя, като се опита да успокои гласа си.
-Хейли моля те чуй ме! Спри колата, зад теб съм! Няма да говорим, освен ако ти не искаш. Просто спри колата. -не
спираше да говори Хенри опитвайки се да я успокои.Тя не спираше да плаче. -Хайде Хейли! Знам, че не искаш да се
случи нищо. Просто спри колата! -каза той и изчака отговор от нея. Тя пусна телефона и завъртя колата, а Хенри веднага
реагира и спря. Той веднага скочи от колата и побягна към Хейли. От завъртането на колата пясъкът от страни на асвалта
бе образувал пушек, който веднага презвзе колата в себе си. Тя излезе бавно, а Хенри задъхан стоеше и я гледаше.
-Хейлс. -каза тихо той и я гледаше объркано.
-Каза, че няма да говорим! -отсече тя и се допря на колата.
-Добре. -стоеше без да мърда, около 2 минути до като тя бе подрпяна на колата. Отиде до нея и сложи ръце в джобовете си.
-Знаеш ли колко много изгубих онази нощ?! -каза тя гледайки напред към нищото.
-Аз..-веднага го прекъсна.
-Изгубих почти всичко! Мислих, че като се напия поне малко ще смекча болката от смърта на баща си. Но не стана така.
Увеличих я. Аз накарах Джаред да се качи в колата, той бе прав. Молеше ме да не се качвам, а аз какво. Аз бях виновна,
трябваше аз да умра онази нощ, не той. Трябваше да е жив, да постигне мечтите си, а не да умира толкова млад и оставя
толкова хора да страдат за него. -сълзите капеха, а Хенри не знаеше какво да каже. Знаеше, че той е виновен.
-За всичко съм виновен аз, ако не се бях обърнал за огънче сега нямаше да водим този разговор. Нямаше да страдаме.
Нямаше да мразим този ден. Най-малко вина имаш ти Хейлс. Ти се опита да ни спасиш, а аз бях този, който не реагира. -двамата
говореха с болка припомняйки си онази нощ. Онази нощ взела жертви и оставила само болка на всеки близък на онези, които
са били в колите. Оставила само две жертви, да носят този товар на гърбовете си докато един ден и те не издъхнат. Оставила
на тези двама души да носят бремето на раменете си.
Хейли се дръпна от колата, а телефона й звънна. Бе започнало да се свечерява.
-Майка ми е. -вдигна веднага и отговори опитвайки се да се успокои.
-Хейли, мила къде си?! Амбър те търси, каза, че си отпрашила някъде с колата много бързо! -рече притеснено майка й.
-Всичко е наред мамо! Прибирам се веднага! - отвърна и затвори телефона. -Трябва да вървя! -качи се в колата, а Хенри
тръгна към своята, а момичето тръгна право към вкъщи. Щом се прибра вкъщи веднага се качи в стаята си. След около 30 минути
майка й я повика за вечеря.
-Идвам мамо! -отвърна тя и слезе веднага долу. Седна на масата и започнаха да вечерят.
-Днес беше труден ден а? -каза майка й взе от храната си.
-Да. Но почти мина! -отвърна с лека усмивка Хейли, но точно тогава се позвъня на вратата. -Аз ще отворя! -каза тя и
отиде. Отвори вратата, а пред нея бе застанала една жена.
-ти трябва да си Хейли Мартин?!
-Кой пита? -попита Хейли леко неразбиращо.
-Аз съм Моли Лорънс. Майката на Джаред. -каза тя, а това сякаш дойде като гръм от ясно небе за Хейли.
-Майката на Джаред? -каза тя, а очите й се напълниха със сълзи, които тя успя да задържи.

Харесва ми! Некст..

Няма да я спирам. Ето и следващата част. Надявам се да ви хареса и да има повече интерес.
Да, знам тази малко по-къса, но следващата ще е по-дълга. Е, приятно четене!
3-част.

Хейли влезе в час и седна на мястото си. Макар да бе в училище, в ума си тя бе някъде из облаците близо до този, който я
обича. Спомени я бяха обзели от всякъде. Единственото, което я държеше все още на земята бе майка й. Знаеше, че след
загубата на баща й майка й се промени. Знаеше, че тя е нужда на майка си.
-Хейли моля те?! -каза той с усмивка, но не изкуствена, а с онази влюбена усмивка.
-Не, недей моля те!! -смееше се тя и го умоляваше. А той я хвана през кръста, сложи я през рамо и побягна.
-Не, не. -смеха й бе толкова звучен, толкова заразен, а усмивката толкова нежна, стопляща и истинска.
-Хайде де! -вкара я във водата и щом я пусна на във водата тя веднага започна да го гони, но докато го гонеше към
брега точно там двамата паднаха. Тя падна на пясъка, а той върху нея. Гледаха се в очите усмихвайки се един на друг.
Точно в този момент устните нму докоснаха нейните, след което се отдръпнаха. Той я погледна в очите и леко промълви.
-Обичам те Хейли! -усмихна се.
Изведнъж Хейли се усети. Някой я побутна.
-Хейли!! Хейли!! -това бе Амбър.
-Да, да. Какво става? -каза тя след като отново ума й се върна в стаята.
-Трябва да тръгваме. Свърши часа! -каза тя и се усмихна.
-Да. -стана и събра нещата си и напусна стаята. Но се натъкна на някой друг.
-Извинявай за одеве. Щом не искаш няма да говорим! -каза той и погледна в земята. -Макар, че исках да направим нещо
заедно! Все пак ти и аз сме единствените живи... -изведнъж тя го прекъсна.
-Спри! Достатъчно! Защо го правиш?! -сълзите започнаха да текат от очите й. -Късно е за съжаления! -каза тя и се
срина на земята.
-Хейли аз.. -застана до нея и я прегърна. -Всичко ще е наред! -каза той и стисна очи, а тя не спираше да плаче.
-Нищо няма да е същото! -викаше от болката в сърцето си. -Остави ме! -бутна го и побягна на някъде.
-Хейли.. -извика след нея, но тя не се обърна. Тя мина покрай Амбър без да я отрази. Качи се в колата и тисна гаста и
тръгна на някъде.
-Хенри какво става с Хейли?!- каза тя и го погледна.
-Попитай нея Амбър!! -каза той притеснен и побягна към колата си.

И аз бих искала, но няма интерес.

Благодаря ви!

Мисля, че е тази песента. http://www.youtube.com/watch?v=hcm55lU9knw

Навсякъде в интернет я търсих, но никъде я няма. Най-вероятно ще проверя в книжарниците.

Здрвейте! Бих искала, ако знаете да ми кажете книги, които са писани за Мерилин Монро. Търсих, но не успях да намеря.

Не ми харесва. Веднага се разбира какво ще стане в края и как ще се развият нещата.
(Поне за мен е така.) Безинтересно ми е!

Добре. Ще пусна още една част, но няма ли интерес я спирам и този път на цяло!

Едва ли ще има некст. Няма интерес, няма смисъл да пускам друга част!

Ето едно ново.. видях, че скоро не съм пускала и реших да пусна това.. Е, дано ви хареса!

Нищо не е вечно, казвах ти аз,
но ти да повярваш не можа.
Нищо не е вечно в ноща без глас мълвях,
но ти и така не го проумя.'

Всичко има край, дори и любовта.
Опитвах се да ти го обясня, но
уви ти и така не го разбра.
Всичко има край казвам го и сега.

Всичко свършва и отива си, дори и любовта.
Казах ти, но ти избра, очи да затвориш за истината.
Нищо не е вечно, отказваше грозната истина да зърнеш,
но какво от това, като сега разбираш колко права съм била.