Харесват ми. Според мен имаш талант да рисуваш. Не всеки може да направи постановките, но ти си добра в тях. Трябва да го развиеш и ще станеш, още по-добра. Това е мое мнение. Надявам се да качиш още.

Днес ще пусна следващата част, но малко по-късно.
Благодаря на тези, които следят историята.

Благодаря, че поне ги погледнах те.   Фотографията не ми се отдава.

Ето я и следващата част. Благодаря на тези, които харесват и следят историята. Тази част е малко по-къса, но се надявам да ви хареса. Приятно четене!

6-та част.

На сутринта просто влезе в банята, взе си душ и застана пред шкафа. На пръв поглед изглеждаше, че мисли за това какво да облече, но не бе така. Тя мислише за снощното обаждане и какво да прави с това. Набързо взе една блузка и я болече, след което облече едни дънки, обу удобни обувки и взе малкото си портмоне. Слезе долу на бързо и взе тънкото си якенце.
-Добро утро няма ли днес? –попита майка й усмихнато.
-Не мисля, че е толкова добро! –каза Хейли и взе ключовете за колата си.
-Няма ли да закусваш? –гледаше я объркано жената.
-Не съм гладна. Довиждане. –рече тя и излезе от къщата тичешком. Качи се в колата и потегли на някъде. Докато караше в главата и се въртяха толкова много неща, но най-вече неща случили се преди години. Изведнъж телефона й отново звънна, а това бе онзи човек от снощи, който наруши съня й и не й позволи да заспи отново.
-Хейлии стара приятелко моя. Защо снощи ми затвори телефона така. –попита той и се чу смеха му.
-Остави ме намира. Какво искаш от мен? –каза тя притеснена и изплашена. А той започна да се смее.
-Звучиш изплашена. –каза той. –Ще се видим съвсем скоро мила, дори по-скоро от колкото си мислиш. –затвори той и се засмя самодоволно.
-Мамка му! –изсумтя Хейли и удари по волана. Какво щеше да прави? Бе изплашена до смърт, а това не й позволяваше да мисли. Пристигна в училище и слезе от колата. Мина покрай Хенри, но не направи никаква реакция.
-Здравей Хейли. –застана до нея Амбър. –Къде беше вчера? –попита тя и се усмихна.
-Виж Амбър нямам време за това. –изведнъж телефона й звънна. –Трябва да говоря! –каза тя и отиде в страни и вдигна телефона. –Трябва да се видим! Случи се нещо! –каза тя без колебание.
-Какво отново е станало?! –попита човека отсреща.
-Миналото ни се завръща! –рече Хейли.
-Какво имаш предвид? –отвърна объркано човека от другата страна на телефона.

Не ми хареса. Освен това, както казаха по-горе един път пишеш АндреА, а друг път АндреЯ. Последно не разбрах АндреА ли се казва, или АндреЯ.
Мен не ме грабна, да започваш с десет реда не е много добра идеа.

Ето я и следващата част. Малко по-дълга е. Надявам се да ви хареса. Приятно четене.

5-част.

Хейли стоеше и не знаеше какво да каже. Сълзите напираха в очите й, а болката в сърцето отново започна да се задълбочава. Всеки път в който чуеше неговото име или видеше нещо, което й няпомняше за него се разкъсваше от болка.
-Да аз съм! -каза тя, като бавно занижаваше гласа си. -Влезте! -каза тя тихо.
-Не, благодаря! Дойдох само да ви дам това. Джаред го е оставил, явно е искал да ви го даде, но след онази нощ не е успял.- каза майка му, а една сълза падна от очите й.           -Намерих до днес на пода, когато влязох в стаята му. Не съм го чела. -подаде
писмото на Хейли и се обърна за да си тръгне. Щом се озова в ръцете на Хейли, дори тя самата не знаеше какво се случва.
-Госпожо! -каза Хейли, а жената се обърна. -Благодаря ви! Съжелявам за всичко, което се случи и че той напусна този свят.-каза тя като сълзите капеха по лицето й.
-Благодаря! Приятна вечер! -рече жената и си тръгна, а Хейли затвори вратата.
-Хейли кой беше? -попита майка й. Момичето не отговори, просто се качи в стаята си и остави майка си в невидение. Влезе в стаята си и прибра писмото, страхуваше се да го отвори и да прочете съдържанието вътре. Какво ли пишеше никой не знаеше. Макар да бе минала година от онази катастрофа, Хейли все още изпитваше страх, все още страдаше. Онази нощ бе оставила голям отпечатък в живота и на Хейли и на Хенри. След около час се почука на вратата.
-Мила.. -каза майка й леко открехнала вратата.
-Какво има мамо?! -каза тя обърната към стената, сълзите се стичаха по- лицето й. Забърса ги и веднага се обърна към майка си.
-Просто дойдох да те видя как си? Стори ми се малко зле след разгора с човека на вратата. Знаеш, че можеш да ми кажеш всичко нали?! -каза тя и седна до нея.
-Добре съм. Можеш да си легнеш спокойна! -каза Хейли. -Искам да остана сама, така че били.. -погледна я тя, а майка й веднага стана от леглото.
-Разбирам! Лека нощ! -каза тя, а Хейлс се обърна отново към стената. Явно страха й бе по-голям от желанието й да отвори писмото, не се знаеше дали изобщо ще събере сили да го отвори. Дали щеше да го остави просто така или щеше да го прочете и да пркиключи с това веднъж за винаги не се знаеше, дори и тя самата.
Докато спеше изведнъж телефона й звънна. Той бе нарушил съня й, който тя едвам бе си осигурила. Набара телефона на шкафчето, взе го и погледна дисплея. Видя някакъв непознат номер. Натисна зелената слушалка и отговори леко несигурно.
-Ало?! –каза тя и изчака отсрещния човек да отговори.
-Здравей миличка липсвах ли ти? –каза човек и се чу смехът му. –Надявам се си ме запомнила. –допълни той.
-Аз.. аз.. –пулсът и стана учестен, очите и се оголемиха, а сърцето заби като лудо. Сякаш щеше да скочи от гърдите й. Позна го още щом чу гласа му.
-Какво има миличка защо мълчиш? –попита той. –Да не би да се изплаши? –допълни съркастично. Тя не успя да каже нищо и затвори телефона веднага. –Мамка му проклетата кучка затвори! –каза той леко ядосан. –Но няма да се отърве от мен. –каза той и тръгна на някъде с един куфар. Хейли веднага отиде в банята и започна да плакне лицето си.
-Не, не може да е той! Не е възможно. –бе изплашена до смърт. Сърцето й не спираше, дори самата тя го чуваше. Не можеше да притаи дръх от уплаха. Забърса лицето си с една кърпа и набра някакъв номер. Но човек на когото принаблежи номера не отговори. След няколко не успешни опита тя се отказа, но не успя да мигне цяла нощ.

Радвам се, че ви харесва, следващата част и аз не знам кога ще я пусна, най-вероятно или днес вечерта или утре.

И аз. Благодаря!

Добър вечер.

Искам оригинала на тeзи снимки http://kaprizen.com/?cat=3&img=1936207 http://kaprizen.com/?cat=1&img=1935366
Благодаря предварително!

Андреа и Борис Дали- Едно

Мисля, че песента е тази. http://www.youtube.com/watch?v=FQ9oIIzM … re=related