Това:  ...

Некст 

- Шерифе?!Какво е станало? -попитах аз разтревожено,надявайки се да не ми каже...
- Беше подаден сигнал за убийство.Намерено е мъртво момиче в къщата отвъд езерото.
- Боже мой!Боже мой! -молех се да не е Мелади.
- Касиди,добре ли си? -Явно беше забелязал паниката,която се изписваше по лицето ми.
- Трябва да дойда с вас.
- Твърдо не.Това е...
- Шерифе,вие не разбирате. -прекъснах го аз. - По-рано едно момиче Мелади Кларк мина покрай нас на път за тази къща.Опитах се да я спра,но тя не ме послуша.Моля ви...
- ...Добре.Качвай се. -Веднага потеглихме на там.Единствената ми мисъл беше "Дано не е тя,дано не е тя",дори не бях забелязала,че телефонът ми звъни.
- Ало.
- Ало миличка,добре ли си?Чух полицейски сирени и се притесних.
- Да мамо,добре съм,но в момента отивам към онази изоставена къща  от другата страна на езерото.
- МОЛЯ???
- Спокойно с шериф Дейвис съм,но мисля,че една моя съученичка може да е ...мамо имало е убийство. -Започнах да плача.
- Боже,миличка идвам веднага.
- Не,не,не.Не идвай пеш,страх ме е.По-добре отиди в полицията и ела с някой от полицаите. -Когато пристигнахме на мястото вече имаше малка тълпа от хора,които надничаха от колите си,за да видят какво става.
- Сигурна ли си,че искаш да видиш тялото?
- ...Да. -отговорих аз.

Вярно.Не съм съобразила.

някакъв ме намери в скайп и не спира да ми се прави на еб*ти пича,а и се оказа,че е от моя град  |-(

Лелеееееееее.Супер е.

Към стария апартамент с гаджето 

Ще излизам да си харесам рокля и после на кафе с приятеля ми.

Пъти свалени:5767

Портокалов сок.

на audrey

+ БТВ ЕКШЪН предполагам 

Некст.

- Спокойно.Това е просто сън.Просто кошмар. -шепнех си докато дишах учестено.Погледнах часа.Беше 03;57.Слязох до кухнята да си налея вода,за да се разхладя и успокоя,и се върнах в леглото. - Леле,завирам. -изпуфтях аз. - ... Прозорецът ми не беше ли отворен?! -запитах се сама като погледнах към него. - Странна работа. -Като станах да го отворя видях... - Мелади!!!
- Ура!Аз съм кралица.Йей! -крещеше тя и размахваше преполувена бутилка уиски.
- Мелади. -извиках аз,но тя дори не ме чуваше. - Мелади,стой там. -хукнах към нея.Принципно тя си беше кучка.Никога не съм се разбирала с нея,но не можех да я оставя. - Мелади.Хей!Какво по дяволите правиш? -попитах я аз след като я настигнах.Толкова бързах,че дори не заключих къщата.
- Празнувам завършването.YEAH!
- Как?Сама с бутилка уиски?!Пияна до козирката?!
- М,не.В къщата отвъд езерото ме чакат хора. -За пояснение никой не ходи в тази къща.Прекалено е зловеща.Преди много години хората които живеели там се самоубили и от тогава е необитаема.Не че никой не е ходил там,но трябва да си голям смелчага.
- Мелади...никой не те чака.Ела с мен в къщи. -казах аз и я хванах за ръката.
- Пусни ме кучко. -отвърна тя,дръпна си ръката и клатушкайки се отпи от уискито.
- ОК.Чакай ме тук.Отивам да се обадя на Колин. -Побягнах към нас,за да взема GSM-a си,а Колин беше гаджето на Мел.Сещата се,Колин Делбъки...от закусвалнята.Побягнах по стълбите нагоре към моята стая,но от всекидневната се чу шум.Бавно слязох надолу и влязох в стаята. - Ехо? -попитах уплашено.Никой не отговори.Сигурно вече започвах да си въобразявам. - Боже,Мелади!!! -Съвсем забравих за нея.Бързо излязох на пътя,но нея вече я нямаше...