Ето:

Харесвам песните които прави,но не харесвам снимките и.Не говоря за фотосесии,защото на тях е яка.Говоря за такива снимки от партита и участия.Тук що годе е добре,но честно казано повече ми хареса момичето с черната рокля и шапката.

Ето ги и тях:

Некст

- Та...искаш ли да ми разкажеш или не ти се говори за това? -попита Оуен като седна на леглото ми.
- Много съм изморена.Не мога да подредя мислите си.Може ли да поговорим утре?
- Разбира се.Да.
- ОК.Ще вляза да си взема бърз душ и после ще поспим малко. -Целунах го,взех кърпата си и се запътих към банята.
- Всичко ще е наред. -спря ме той,като ме хвана за ръката.
- ...Знам. -Когато влязох в банята веднага съблякох дрехите си.Целите бяха изцапани.Когато започнах да сливам тялото си,от мен започна да тече кръв.Кръвта на Мелади.Беше ужасно.
- Готова ли си? -попита Оуен след като вече бях излязла от банята и се бях облякла.
- Да.
- ОК.Ела тук. -Потупа по леглото,зави ме и ме целуна. - Заспивай.Утре всичко ще е свършило.
- ...Мерси Оуен.Наистина.За това,че си тук и за всичко останало.
- Разбира се. -Целуна ме по челото и започна да гали косата ми.
- Аааааа! -Събудих се пищейки...отново.

Шепот от отвъдното   (~)

И аз съм така.Само във влак не ми става лошо.

В момента ям плодова торта.

Една от любимите ми песнички.

Некст.

- ...Боже мой!Боже мой.ТЯ Е! -Започнах да плача още по-силно. - Мелади! -Паднах на колене до тялото и,и започнах да я треса сякаш щеше да се събуди. - Мелади.НЕ,НЕ,НЕ! -Цялата се изцапах с кръв.Имаше рана от нож точно в сърцето.
- Вие ли подадохте сигнала младежо? -попита шерифът,а аз се обърнах,за да видя кой е.
- Колин! -Побягнах към него. - Какво стана по дяволите?! -Продължавах да плача.
- След като...след като ми се обади веднага взех колата и дойдох тук.Обиколих цялата къща и накрая я намерих захвърлена...захвърлена в този храст. -Едва говореше.След като хората се разотидоха и полицията си свърши работата,майка ми дойде с една полицейска кола.
- О,скъпа. -Затичахме се една към друга и се прегърнахме. - Хайде миличка,да се прибираме у дома.Докато пътувахме към нас със една от полицейските коли не казах нищо.Не можех да повярвам,че е мъртва.
- Съвсем забравих за Оуен.
- Спокойно скъпа.Аз му се обадих да му кажа,че си добре,защото и той е чул полицията.Казах му,че държим резервен ключ под килимчето.Той сигурно вече чака в нас.Когато пристигнахме Оуен се затича към мен,а аз към него.
- Боже,добре,че си невредима. -Стискаше ме той и ме целуваше по челото.
- Оуен!Тя е мъртва Оуен!Мъртва е. -Не спирах да плача.
- Знам,знам.Спокойно.Всичко ще е наред.Спокойно.
- Деца,хайде да влезем вътре. -помоли майка ми.
- Госпожо ако нямате нищо против,бих искал да остана с Кас. -помоли Оуен майка ми.
- Да,да.Разбира се Оуен.Искате ли кафе или нещо за хапване.
- Не,не мамо.Искам просто да заспя и този ден да мине. -Когато с Оуен тръгнахме към стаята ми,ммайка ми ни спря.
- Ти си добро момче Оуен.Дъщеря ми е късметлийка.
- Аз съм късметлията госпожо.

чат със Станислав   

Половин кутия някъде...

Със Станислав. - на майка ми.