Ниска.

Не.
7?

Охх...Вече втори час гледам "Приятели". |-)

Сподер мен не трябва да го подтискаш в себе си:кажи му какво чувстваш и виж реакцията му.Но нищо повече.След като си има приятелка не се явявай като пречка.

Много се радвам,че има такъв интерес.

Учудих се,че Дан има шофьорска книжка.Беше едва на 15,но тогава не ми беше до въпроси.След като най-учтиво ме покани да седна на предната седалка,аз доста колебливо се наместих,но продължавах да си мисля,дали това беше най-правилното решение.Бягах от училище.Не беше кой знае какво,но изпитах угризения.Чичо не ме лишаваше от нищо,нямах ограничения.Спокойно можех да кажа,че съм щастливо и задоволено момиче.Но въпреки това Дан беше свястно момче,личеше си от километри.Не би ме подвел.
Минаха десет минути,а ние още пътувахме.Изгарях от любопитство къде ще ме заведе.Мисля,че бяхме излязли от града,когато той спря на една тясна уличка-спокойна и тиха.Но от двете страни на улицата имаше високи и огромни къщи.Не ги преброих,но бяха около пет,шест.Най-изумителното беше,че от едната страна къщите бяха в топли цветове,като първата беше кафява,втората-оранжева,а третата-жълта.А от другата страна-в студени цветове-първата в зелено,втората в синьо и т.н.Наблюдавах ги с огромно възхищение.Бяха толкова странно направени,толкова изящно офермени...Останах без ума и дума.
Забелязах как Дан ме гледаше,подпрян на колата,докато аз още стоях и се кланях пред това велико творение на хората.
–Виждам,че ти харесва – усмихна се той.Шегуваше ли се?!
–Дан,те са...те са...прекрасни,невероятни,изумителни...
–Ясно,разбрах.Такива са,знам – прекъсна ме учтиво той.
–Но...защо мен?Защо доведе мен тук?–погледнах го с неразбиране.Той помълча малко и каза:
–Не бих довел обикновено момиче,което да каже "Не са зле".Знаех,че ще оцениш истинското изкуство и изглежда не съм се подвел.
Това ме накара да се изчервя.Вярно е,оценявах изключително много това.Отвътре пищях от радост,че е избрал мен.Мен!
–Ти...откъде намери тези къщи?Как попадна на тях?–хвърлих му бърз поглед и после отново се загледах към оранжевата къща.Най-хубавата.Тя ме привлече силно.Открояваше се,поне в моя поглед.
–Живея на тази улица.
Какво?!Сериозно ли?!
–Наистина ли?–невярващо го погледнах–В коя от всички?
–В онази там - посочи той - оранжевата.

Само и единствено Garnier.

Яки са,добре си ги комбинирала и съчетала!

Нем.
Герганова?

Абсурд.
Пролет? (f)

Кога стана 22:23?!?!Охх...проспала съм целия ден. |-)

Най-страхотните снимки,които съм виждала.И то като идея.

Аватара:20%
Подписа:1000%