Ето, че дойде и края на историята. Много се радвам, че ви хареса. Реших да е такъв края.. Трябваше или да е тъжен или да е.. мистериозен. Реших втория вариант, тъй като не ми се искаше да завършва тъжно. Историята няма да има втори сезон или продължение, а направо ще пусна нова история.
Приятно четене !

33 ЧАСТ - ПОСЛЕДНА

- Нейтън, успокой се. Ти си по-добрия, знаеш го. - казах му аз, но очевидно не му беше до това.
- Оставете ме. - каза той нервно и се отправи към гората.
- Къде отиваш ? Стига, Нейтън..
- След малко ще дойда. Оставете ме за малко.
- Аз ще поговоря с него. - каза Кайл и изтича към Нейтън.
- Ела, Челс. Да изгледаме и останалите мотористи. - настоя Хел и ме хвана за китката.
- Не. Отивам при Нейтън. - казах аз.
- Пф, хайде хора. - каза Челс и всички ме последваха.
- Момчета, стига. - докато стигна, те вече бяха почнали да се бият.
- Кайл, остави го. - виках аз и се опитвах да ги разтърва.
Двамата си нанасяха силни юмруци.
- Момчета, престанете. - каза Феликс и ги отдръпна един от друг.
- На този нещо му става. - каза Нейтън и сложи ръка под носа си, защото му потече кръв.
- Кайл, ти ли му налетя ? - попитах аз и го погледнах.
- Да. Виж, Челс.. Много добре знаеш какво изпитвам към теб..
В този момент нещо стана. Задуха силен вятър, небето стана още по-тъмно, чуха се гръмотевици.
- Какво става ? - попитах аз и се сгуших в Хел.
- Н-не знам. - каза тя и усетих как трепери.
- Не съм такъв за какъвто ме мислите. Аз съм различен. - каза Кайл.
- Моля ?
- Не дойдох тук случайно. - каза Кайл, протегна ръка към Нейтън, вдигна го във въздуха и го хвърли на земята.
- Нейтън ! - изпищях аз. - Какъв си ти Кайл ? - попитах аз. - Защо изобщо дойде ?
В този момент очите на Кайл станаха изцяло черни.
Кайл протегна ръка към мен и ме придърпа към него.
- Да им кажа ли за малката ни тайна ? - прошепна ми той, а аз не смеех да го погледна в лицето.
- Челси, внимавай. - извика Софи.
- Ти, кучи с... - Нейтън блъсна Кайл в гръб.
- Стига ! Кайл какво искаш още ? Махай се ! - казах аз и започнах да плача.
- Челс, пръчката.. - прошепна ми Хел и погледнах настрани.
Изтичах, взех пръчката и се засилих към Кайл. Сега или никога.
- Ааа!
- ...

След време.

- Челси, Нейтън те чака. - извика майка ми.
- Идвам. - казах аз и сложих гланц на устните си.
- Хайде, момчето те чака от 15 минути.
- Ще може да почака и още 15. - казах и двете се засмяхме.
- Ще ми липсваш, миличка.
- Стига, мамо. Това са две седмици, не две години. Ще видиш колко бързо ще мине това време.
Двете се целунахме.
- Ще ми донесеш ли билетите за самолета ? До телевизора са.
- Да.
Занесох куфарите до вратата и отворих.
- Здравей.
- Хей. - казах аз и се прегърнахме.
- Ей, сега съм готова. Само да взема билетите.
- Добре.
- Ето. И пази се, Челси. - каза майка ми и ми подаде билетите.
- Добре, мамо. Хайде.
- Приятно пътуване.
- Мерси. - след тези думи, вратата на къщата се затвори.
- Е, готова ли си за пътуване ?
- Готова.
Двамата се качихме в колата и потеглихме към летището... Очакваше ни интересно пътуване.